О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 02.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5062/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. К. като пълномощник на И. С. Д., В. С. П., Д. Б. Й., Е. С. А., Т. Д. И., Е. Д. Т., Б. Б. Д., Ц. Р. Д., И. Д. И., В. В. С., Г. В. Н., С. В. И., Е. Р. Г., Л. Р. Л., Б. Р. Г. и Р. Д. И., против въззивно решение № 5893 от 11.08.2017 г. по в.гр.д. № 15769/2016 г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че изводът на съда за идентичност на имота, описан в документите, на които основава правата си ищцата, с имот с идентификатор № 04234.6906-1169 с площ 334.35 кв.м, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърдят също, че сградата в имота не е законно построена, тъй като строителният протокол от 04.06.1969 г. е нищожен като акт поради това, че в него не е посочен органът, който го е издал. Освен това сградата е построена в имот с идентификатор 04234.6906.664 и не може да обоснове извод за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ по отношение на спорния имот. Излагат се доводи във връзка с изпълнение на изискванията на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имота, тъй като този имот преди образуване на ТКЗС е бил собственост на техния наследодател и има постановено решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяването му.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по разрешените с него правни въпроси за съвкупната преценка на доказателствата по делото и за необходимостта от изслушване на съдебна експертиза относно факти с правно значение за установяване на обстоятелството дали регулацията от 1993 г. по отношение на парцел ІV-664 парцел е приложена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на § 6 и § 8 от ДР на ЗУТ, както и с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/2010 г. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Л. М. изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма формулирани конкретни правни въпроси, а се цели проверка на правилността на постановеното от въззивния съд решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І-40-77 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 56447/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че М. Л. М. е собственик на поземлен имот с идентификатор 04234.6906.1169 с площ 334.35 кв.м, находящ се [населено място], ул. ”27-ма” № 14, на основание договор за замяна, за който е съставен нотариален акт № 115, т.ХІ, дело № 370/1958 г., придобиване на реална част по регулация, съгласно нотариален акт № 42, т.ХV, нот. дело № 3080/1968 г. , и договор за дарение, съставен във формата на нотариален акт № 49, т.LLХХІV, дело № 24908/1994 г.
Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1958 г. ищцата М. Л. и нейната майка Л. С. са придобили по замяна от ТКЗС земеделски имот- ливада от 610 кв.м в землището на [населено място]- София, който имот им се дава срещу включването в блок на ТКЗС на техен имот – нива от 610 кв.м в м.” С. река”, за което е съставен нотариален акт № 115/59 г. С нотариален акт № 42/68 г. М. Л. и Л. С. били признати за собственици по регулация на 6 кв.м, които се придават към собствения им имот, представляващ парцел ІV-300 в кв. 5 по плана на в.з. ”М. д.”-Г..
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че първият кадастрален план на [населено място] е одобрен през 1967 г. и в него имотът на ищцата е заснет с пл.№ 300, к.л 774 по съществуващата полумасивна ограда. По този план той е с площ 815 кв.м, отчетени от цифровия вид на плана. Съгласно предвижданията на регулационния план на м.” в.з. Малинова долина- Г.”, одобрен през 1967 г. , за имот пл.№ 300 е отреден парцел ІV- 300 от кв.5. В разписния лист същият е записан на името на Л. С. и М. Л. въз основа на нотариален акт № 115/58 г. Към него са придадени 6 кв.м при съседи М. Л. и Л. С., парцел VІ и улица, за които е съставен нотариален акт № 42/68 г. В следващия кадастрален план, одобрен през 1976 г. , имотът получава нов пл.№ 664. В действащия регулационен план на м. ”в.з. М. д.- Г.”, одобрен през 1993 г., за имот пл.№ 664 е отреден УПИ ІV- 664 с площ 824 кв.м, измерена от цифровия модел на плана. Имот № 1169 с площ 1001 кв.м е попълнен в действащия кадастрален план през 1998 г., въз основа на решение № 5128 от 01.08.1997 г. на ПК- П., с което на наследниците на Л. И. Д. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 1.319 дка в м. ” Ф.”. Част от възстановеният имот попада в границите на имот пл.№ 664, в резултат на което имот пл.№ 664 остава с площ 469 кв.м. Вещото лице е изяснило, че в издадените скици имотът на ищцата – УПИ ІV-664, неправилно е бил отразен като УПИ ІV- 661, и тази грешка е пренесена в нотариалния акт № 49/1994 г., с който Л. С. дарила на дъщеря си М. Л. собствената си 1/2 ид. част, както и в решението на ПК – П., в което е посочено, че 358 кв.м от възстановения на наследниците на Л. Д. имот попадат в УПИ ІV- 661.
Установено е по делото, че в кадастралния план, одобрен през 1976 г., в имот пл.№ 664 и УПИ ІV-664 е отразена едноетажна масивна сграда. За строителството й ищцата е представила по делото строителен протокол № 516 от 04.06.1969 г. , в който е описан и позволителен билет № 516 от 04.06.1969 г. Вещото лице е установило, че сграда отговаря на изискванията за ниско застрояване до 10 м., и при изграждането й са спазени отстоянията до страничните регулационни линии и до дъното на парцела.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че е налице едната от визираните в чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ хипотези – застрояване, при които замяната, извършена по реда на ЗТПС/ отм./ запазва действието си, и е пречка за възстановяване на собствеността на лицата, които са притежавали предоставения по замяна имот преди образуване на ТКЗС. Оттук е направил извод, че спорната част от имот с идентификатор 04234.6906.1169 с площ 334.35 кв.м, като част от придобития по замяна имот, е собственост на ищцата и по отношение на нея решението на ПК- П. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Л. Д. не е произвело реституционно действие.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, свързани с приложението на § 6 и 8 от ДР на ЗУТ, са неотносими към предмета на спора, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Д., че спорният имот включва и 165 кв.м придаваемо по регулация място, за което сметките не са уредени, се прави за пръв път пред касационната инстанция, поради което не може да бъде обсъждан. Видно от въззивната жалба, в производството пред въззивния съд жалбоподателите са поддържали противоположното становище – че към парцел ІV- 664 няма придаваеми места, поради което и нотариалният акт, с който Л. С. дарила своята 1/2 ид. част от УПИ VІ-664, бил с невярно съдържание в частта, в която е посочено, че има неуредени сметки по регулация за 165 кв.м. Същото становище е изразено и в отговора на исковата молба. На следващо място, площта, с която възстановеният на ответниците имот се припокрива с придобития от ищцата по замяна и дарение, е определена с оглед заснетите в кадастралната карта граници по т. 3-4-5-6-7-8-9-3, отразени на комбинираната скица № 1 към заключението на в.л. Ч., за които е установено, че не съвпадат с регулационните граници на парцел ІV- 664. Както основната, така и допълнителната съдебно – технически експертизи, приети по делото и неоспорени от страните, не са установили с плана от 1993 г. към парцела на ищцата да са придавани части от съседни имоти, с изключение на придадените по плана от 1967 г. 6 кв.м откъм улицата, сметките за които са уредени. Вещото лице е посочило, че не може да се установи на какво се дължи разликата в площта на имота по нотариален акт от 1958 г. и по следващите планове.
В останалата си част изложението съдържа доводи за необоснованост на въззивното решение, които не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5893 от 11.08.2017 г. по в.гр.д. № 15769/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: