О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 16.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №2606/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. Д., против решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в.гр.д. № 16852/2012 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че с ангажираните от него писмени и гласни доказателства е било установено по категоричен начин влагането на изцяло лични негови средства с извънбрачен произход за придобиване на имотите, предмет на делбата. На следващо място твърди, че въззивният съд е допуснал делба на обект, който не съществува, като неправилно е приел, че два от самостоятелните обекти, предмет на иска за делба, разположени в таванския етаж на сградата, са били присъединени към апартамента на третия надпартерен етаж и за тях са приложими разпоредбите на чл. 97 и 98 ЗС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: Когато едни суми са получени и е доказано по безспорен начин, че същите имат характер на индивидуално имущество, следва ли да се приложи трансформацията на лично имущество, независимо, че не е налице изричен запис в завещанието. Какъв следва да е правният способ за отстраняване на груба процесуална грешка на въззивния съд, в случай, че същият е допуснал смесване на два отделни обекта- предмет на делбата в един с описание, което не съответства на нито единия обект на делбата, и практически е допуснат до делба несъществуващ обект.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата Л. И. И. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 14.08.2012 г. по гр.д. № 10807/2007 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Д. против Л. И. И. като инцидентен установителен иск по чл. 21 СК/ отм./ за трансформация на лично имущество, както и в частта, с която е допуснато съдебна делба между Т. Д. Д. и Л. И. И. на недвижим имот, представляващ мезонет със застроена площ 186.80 кв.м, находящ се сградата в УПИ ІІІ-5 в кв. 328, м.” Буката”, /стара м. „ГГЦ-Г-6- ІІ част/, [улица] [населено място], възникнал чрез присъединяване на следните недвижими имоти: 1/Апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.4/ трети надпартерен етаж/, с площ 132.50 кв.м,състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, входно антре и други сервизни помещения; 2/ апартамент, находящ се на таванския етаж на сградата, с площ 20 кв.м, състоящ се от стая кухня и антре с общо ползване на клозет и мивка в общото таванско помещение, и таванско помещение с площ 32 кв.м, 3/ друго таванско помещение, находящо се на таванския етаж на сградата, с площ 10 кв.м, при права: ? ид. част за Л. И. И. и ? ид. части за Т. Д. Д. по отношение на апартамента от 132.50 кв.м , и по ? ид. част за двамата съделители по отношение на апартамента от 20 кв.м и таванското помещение от 10 кв.м.
Съделителите са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 05.03.1977 г. , който е прекратен с развод през 2004 г.
Установено е по делото, че през 1986 г., по време на брака, съпругът Т. Д. е придобил чрез делба на наследство апартамента в [населено място], [улица], на четвърти етаж/ трети над партера/ с площ 132.50 кв.м, състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно антре и други сервизни помещения, както и празно вилно място от 830 кв.м във вилна зона ”Л.”, като се задължил за уравнение на дяловете на другия съделител/ негов брат/ да му заплати сумата 9 608 лв. на две равни вноски, платими съответно на 30.11.1986 г. и на 01.04.1987 г.
Установено е също, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 114/12.08.1999 г. Т. Д. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент в сградата на [улица] София, тавански етаж, състоящ се от стая, кухня и антре, с площ 20 кв.м, с общо ползване на клозет и мивка в общото таванско помещение, заедно с едно таванско помещение от 32 кв.м и избено помещение от 6 кв.м, за сумата 15 000 000 / неденоминирани/ лв. С нотариален акт № 105/ 25.08.1999 г. закупил таванско помещение от 10 кв.м, за сумата 1 615 лв.
Твърдението на касатора е било, че описаните по- горе недвижими имоти са изцяло негова лична собственост, тъй като са придобити през време на брака с лични средства, получени по завещание от негова близка родственица, живяла преди смъртта си в САЩ. С последното си завещателно разпореждане тя завещала 25 % от имуществото си на сестрата на касатора И. Б., постоянно живееща във Федерална република Германия, включващо и сумите от наследството, определени за касатора и неговата майка. От това завещание касаторът получил сумата от 28 000 германски марки, които му били предадени от неговата сестра. Освен това през 1998 г. взел пари на заем от свой приятел за закупуване на апартамента на таванския етаж, които върнал през 2006 г.
За да намери за неоснователен предявеният инцидентен установителен иск за пълна трансформация съдът в двете инстанции е приел за недоказано твърдението на касатора да е разполагал с лични средства, придобити по наследяване или чрез заем. Обсъдил е представеното в превод завещание, на което се позовава касаторът, и е направил извод, че той не е бенефициер по него. Приел е, че волята на завещателката относно това на кого какво имущество завещава е ясно изразена и не поражда необходимост от тълкуване. Поради това съдът не е кредитирал показанията на свидетелката И. Б., според която завещаното й имущество е включвало и суми, определени за нейния брат и за майка им, което тя след получаване на наследството им предала. Приел, че ако свидетелката е споделила част от получената по завещание сума със своите братя, то това биха били сделки с нейно собствено имущество, които не се твърдят по делото.
По отношение на средствата, получени от касатора през време на брака по договор за заем е приел, че те не съставляват лично имущество, тъй като съпрузите отговарят за връщането им солидарно, независимо от времето и начина на погасяване на паричното задължение.
На следващо място съдът е посочил, че дори да се допусне, че по време на брака си касаторът е притежавал лично имущество, придобито чрез наследяване или на друго основание, то събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин влагането му за придобиване на недвижимите имоти, предмет на иска за делба.
Изложеното налага извод, че отхвърлянето на иска за трансформация е мотивирано от въззивния съд с две групи съображения, всяко от които поотделно би обусловила същия резултат- че не е доказано касаторът да е придобил по наследяване или по договор за заем парични средства с характер на лично имущество, и че не е доказано влагането на лични средства в придобиване на процесните недвижими имоти. Поради това настоящият състав намира, че първият въпрос, повдигнат в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е обосновано и наличието на някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК- липсва мотивирано твърдение въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените доводи във връзка с този въпрос са с характер на оплаквания за необоснованост на постановеното въззивно решение по инцидентния установителен иск, и не могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство.
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между страните на недвижим имот- мезонет с площ 186.80 кв.м. От доводите, с които се обосновава значението му за изхода на спора е видно, че въпросът се свързва със задължението на съда в първата фаза на делбата да установи дали е налице имот, годен да бъде предмет на правото на собственост, и да го индивидуализира в диспозитива на съдебния акт. Пред въззивната инстанция съделителят Т. Д. е направил искане да бъдат изключени от делбата двете помещения, разположени в таванския етаж, тъй като същите не съществували самостоятелно, а били присъединени към друг обект – мезонет, разположен в таванския етаж. Въззивният съд е приел, че мезонетът е изграден в обема на съществуващото жилище на четвъртия /трети надпартерен/ етаж и находящите се над него апартамент и таванско помещение, допуснати до делба с първоинстанционното решение, макар назначената по делото съдебно- техническа експертиза след запознаване с писмените доказателства по делото и след оглед на място да е установила, че е извършено преустройство, което засяга само таванския етаж и пространството над него, с изграждане на второ ниво в подпокривното пространство, свързано с таванския етаж чрез вътрешна стълба. Изложеното налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на трайно установена съдебна практика, според която е недопустима делба на вещ, която не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в.гр.д. № 16852/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ мезонет със застроена площ 186.80 кв.м, находящ се сградата в УПИ ІІІ-5 в кв. 328, м.” Буката”, /стара м. „ГГЦ-Г-6- ІІ част/, [улица] [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в.гр.д. № 16852/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Д. против Л. И. И. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 21 СК/ отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: