О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 07.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1914/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 69 от 20.02.2017 г. по гр.д. № 703/2016 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 62 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 533/2015 г. на Районен съд- Сливница, с което К. Д. К. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на И. Д. П. владението върху недвижим имот, представляващ част от УПИ ХІІ-042235 по плана на [населено място], целият с площ 2 108 кв.м, представляваща ? от бивш парцел VІІ-25 от кв. 20 по плана на селото от 1927 г., означена графически в приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице, с площ 714 кв.м, които да се изчислят от линията ВС към средата на парцела към линията АD. Въззивното решение е постановено при участието на [община] като трето лице- помагач на ответницата К. Д. К..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от третото лице- помагач [община]. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, касаещи характера и предназначението на спорния имот през годините, поради което е направил необоснован извод, че същият не е бил със статут на земеделска земя.
Правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, по които се иска да бъде допуснато касационно обжалване са : 1/ Възможно ли е да се придобие по давност имот, който е изключен от регулационния план на съответното населено място и фактически е причислен към фонда на обработваемите земи, поради което е бил предмет на кооперативно земеползване. 2/ Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счета за установени и кои намира за недоказани, като изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви. Твърдението на касатора е, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/2010 г. на ВКС, І г.о./ първият въпрос/, и ППВС № 1/ 1953 г. и ППВС № 1/ 1985 г. и решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г.о., / относно втория въпрос/.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. П. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на иска за ревандикация е недвижим имот с площ 714 кв.м, за който е установено, че е идентичен с част от имот пл.№ 25 в кв. 20 по регулационен план от 1927 г. на [населено място], записан на името на Й. П. / И. П. С./. За този имот са били отредени два парцела- парцел VІІ- 25 в кв. 20 с площ 1 428 кв.м, и парцел VІ- 25 с площ 1 495 кв.м. И. С. е починал през 1956 г. По силата на съдебна делба- спогодба по гр.д. № 118/1962 г. на Софийски селски народен съд, в дял на неговия наследник по закон- В. И. П., е възложен парцел VІІІ-25 от кв.20 по плана на [населено място], целият от 1 428 кв.м, при граници: от две страни улици, от север- С. Й. Г. и О. Й. Г., а от запад- М. Й. П. и Р. Й. Г.. С нотариален акт № 130/1975 г. В. И. П. е признат за собственик на основание наследство, делба и давностно владение на дворно място, цялото с площ 1 428 кв.м, съставляващо парцел VІІІ- 25 в кв. 20 по плана на [населено място], към този момент извън регулация, което не е включено в блок на ТКСЗ, съгласно издадено от ТКЗС- Б. удостоверение. В. И. П. е починал през 1983 г. По силата на съдебна спогодба по гр.д. № 9.041/1985 г. на Софийски районен съд, в дял на неговата дъщеря Ц. В. П. е поставено вилно дворно място, извън регулация, с площ 1 428 кв.м, отговаряща на изискванията за самостоятелен парцел, ведно с насаждения, ограда и една дървена барака, съставляващо стар парцел VІІІ- 25 от кв. 20 по отменения план на [населено място]. През 1990 г. Ц. П. дарила на своя син И. Д. П. 714 кв.м от този имот.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в кв. 20 по регулационния план на [населено място] от 1927 г. няма парцел с номер VІІІ- 25. Описаният под този номер недвижим имот в протоколите по гр.д. № 118/62 г. и гр.д. № 9.041/1985 г. и в нотариалните актове № 130/1975 г. и 36/1990 г. по площ и граници съответства на парцел VІІ- 25. При огледа на място вещото лице е констатирало, че в имота съществува едноетажна къща отвън с дървена обвивка, под която е видно, че сградата е полумасивна. Към нея има долепени две дървени бараки. Разпитаният по делото свидетел е заявил, че Й. П. е бил жив към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], но имотът не е влизал в стопанството. След смъртта му имотът е бил разделен на пет дяла между наследниците, като наследникът му В. П. е получил един дял, в който през 60-те години изградил къща и две стопански постройки. В имота има прокарани вода и ток и същият винаги се е ползвал за задоволяване на жилищни нужди.
Установено е по делото, че с Решение № 370 на ИК на Софийски окръжен народен съвет от 12.10.1962 г. в изпълнение на ПМС 216/61 г., са изключени от регулационния план на [населено място] застроени и незастроени имоти, в това число и парцел VІ и VІІ в кв. 20. През 2013 г. е съставен Акт за частна общинска собственост, с който на основание Протоколно решение от 18.02.2009 г. на комисията по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ за определяне на имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ е актуван като частна общинска собственост имот № 042235 с площ 3.546 дка по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], м.” Село/ Селище”. Впоследствие от този имот е образуван УПИ ХІІ-042235 в кв. 2, с площ 2 108 кв.м, част от който е и спорния имот, който е продаден от [община] чрез публичен търг с тайно наддаване на ответницата К. Д. К..
От така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищецът И. П. се легитимира като собственик на процесния имот. Същият от 1927 г. е бил собственост на неговите праводатели и по наследяване е придобит от майката на ищеца, която през 1990 г. валидно се е разпоредила с реална част с площ 714 кв.м в негова полза. С оглед статута на имота към 1990 г.- неурегулиран поземлен имот, съдът е приел, че разпореждането с реална част не е в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗТСУ/ отм./. Приел е, че изключването на имота от регулация няма за последица загубване на правото на собственост. Имотът не е бил земеделски, включително и след изключването му от регулационния план на населеното място, а е служил за задоволяване на жилищни нужди. Затова не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и правото на собственост върху него не е обусловено от провеждане на реституционно производство. Оттук е заключил, че не са били налице предпоставките на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и общината не е придобила правото на собственост, поради което и сключеният договор за продажба не е породил вещнопрехвърлително действие.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с възможността за придобиване по давност на недвижим имот, изключен от регулационния план на населеното място. На първо място следва да се посочи, че въпрос за придобиване по давност на имота след изключването му от регулационния план, не е обсъждан от въззивния съд, тъй като ищецът е твърдял праводателите му да са придобили правото на собственост на основание наследствено правоприемство. Същественият за изхода на спора въпрос е дали като изключен от регулация на основание ПМС 216/861 г. имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1408/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочено е, че върху земи извън регулация, застроени със жилищни и стопански сгради, членовете на ТКЗС са запазвали правото си на собственост в реални граници при условията и до размера, определен в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС /до размера на един урегулиран парцел, ако нямат в регулация друго дворно място с жилищни и стопански сгради/, а лицата, които не са били членове на ТКЗС са запазили собствеността върху такива земи изцяло. Това разрешение е възприето и доразвито в практиката на ВКС, която последователно приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е било кооперирано по силата на ПУ на ТКЗС, да е било одържавено или да е било отнето фактически от собственика/ решение № 883 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 1432/2009 г. на ВКС, І г.о./. При данните по делото, че в процесния имот е била жилищната сграда на наследодателя на ищеца и че след 1962 г. същият е продължил да упражнява фактическа власт върху него, а след смъртта му имотът е бил във владение на неговите наследници, изводът на въззивния съд, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това не попада в приложното поле на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, не е в противоречие, а съответства на практиката на ВКС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства. Въззивният съд е обсъдил представеното по делото решение № 370 на ИК на Софийски окръжен народен съвет от 12.10.1962 г. за изключване на някои имоти от регулационния план на селото и е изложил съображенията си защо приема, че въз основа на това доказателство не може да бъде направен извод, че имотът е бил включен в ТКЗС, респ. че е следвало да бъде заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 4 от ПМС 216/61 г. за подобряване на градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, която сочи предпоставките и реда за включване в блокове на ТКЗС на имотите, изключени от строителната част на населените места на основание това постановление или ЗПИНМ/ отм./. Съгласно тази разпоредба, имотите се включват в блок на ТКЗС след обезщетяване на собственика за подобренията /сгради, постройки, съоръжения и трайни насаждения/ в имота. При липса на доказателства наследодателите на ищеца да са били обезщетени по предвидения ред или имотът фактически да е бил отнет от тях и включен в блок на ТКЗС, въззивният съд е обосновал извод, че изключването от регулация само по себе си не е основание правото на собственост върху имота да се счита изгубено. Константна е съдебната практика, че за да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ не е достатъчно земята да има земеделски характер, но по отношение на нея следва да е било извършено обобществяване, съотв. одържавяване, по някой от изброените в чл. 10, ал.1-14 ЗСПЗЗ начини. В противен случай тя не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 20.02.2017 г. по гр.д. № 703/2016 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: