О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2310/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 17 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 211/2016 г. на Окръжен съд- Кърджали е потвърдено решение № 95 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 662/2016 г. на Районен съд- Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Х. М. С., М. М. М., Д. М. А. и Д. М. А. против Н. И. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че на основание наследство и давностно владение ищците са собственици на поземлен имот пл.№ 88, представляващ дворно място с площ 328 кв.м в кв. 11 по плана на [населено място] село, общ. К., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците Х. М. С., М. М. М., Д. М. А. и Д. М. А. чрез техния процесуален представител адв. В. Л.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства не са обсъдени изцяло и в тяхната взаимно връзка, поради което съдът е достигнал до необоснован извод, че ищцата е придобила спорния имот по давност, тъй като е владяла същия явно и необезпокоявано за период по- дълъг от 10 години.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени няколко правни въпроса, за които касаторите считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В подадения отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. И. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците по делото са наследници на М. Х. А./ М. Х. А./, починал през 1993 г. Въз основа на строително разрешение и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 1962 г. същият е построил жилищна сграда с площ 62 кв.м в собственото си дворно място в [населено място] село, в което живял до 1989 г., когато заедно с децата си, се изселил в Република Турция. От около 1990 г. в къщата се настанила да живее ответницата, която е тяхна родственица. След преценка на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че от този момент ответницата живее в имота, с прекъсване от около 2 години, когато била в Германия. През 2000 г. същата се снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, с който била призната за собственик на дворно място с площ 328 кв.м, съставляващо имот пл.№ 88, за който в съсобственост с имот пл.№ 89 са отредени парцели ІІІ и ІV в кв. 11 по ЗРП на селото. Свидетели в нотариалното производство са били ищцата М. М. и съпругът й А. М., които са заявили пред нотариуса, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота в продължение на повече от 20 години и че имотът бил купен от нейните родители. В същия смисъл-че при изселването си родителите на ищците са продали на родителите на ответницата процесния имот, като продажбата не е била оформена в предвидената от закона форма, са били и показанията на разпитаните по делото свидетели Х. И. и Г. М.. След изселването в Турция ищецът Д. А. посещавал няколко пъти имота, като заявявал претенции да живее в къщата или да строи в дворното място, но ответницата не се съгласила и не го допускала в имота.
Въз основа на така установените по делото обстоятелства въззивният съд е обосновал правен извод, че момента на предявяване на иска ищците не се легитимират като собственици на имота, тъй като са загубили това право поради придобиването му на оригинерно основание от ответницата. Приел е, че след 1989 г. ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота явно и непрекъснато с намерение за своене в продължение на 10 години, поради което е придобила правото на собственост на основание чл. 79, ал.1 ЗС.
Първият от поставените по делото въпроси е за задължението на съда да постанови решението си по напълно изяснено дело и след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и в хронологичен порядък. Значението му за изхода на спора е обосновано с твърдение, че по делото не е било изяснено на кого и на какво основание е принадлежало правото на собственост върху имота към 2000 г., когато ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, за да се прецени на кого е противопоставила владението си и дали това е достигнало до знанието на собственика, както и не било установено на какво основание е възникнала собствеността на ответницата. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е направил свои фактически и правни изводи във връзка с всички тези обстоятелства, релевантни за изхода на делото, като е посочил и въз основа на кои доказателства приема за установено едно или друго обстоятелство. Приел, че към 1989 г. имотът е бил собственост на бащата на ищците, а след неговата смърт през 1993 г. те са придобили правото на собственост по наследяване, т.е. приел е, че преди да бъде завършен фактическия състав на придобивната давност и ответницата да се позове на нея, имотът е бил собственост на ищците като наследници М. А.. За успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС не е достатъчно ищците само да докажат, че са придобили правото на собственост, но и че притежават това право към момента на предявяване на иска. В тази връзка и с оглед заявеното от ответницата правоизключващо възражение за придобивна давност въззивният съд е изследвал извършените от нея владелечески действия и е приел, че те съдържат всички признаци на владението – явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, както и че е достигнало до знанието на собствениците. Предвид това не може да се приеме, че при постановяване на своето решение съдът се е отклонил от изискването, трайно установено в съдебната практика и практиката на ВКС, да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. В случая въззивният съд е изложил съображения относно всички релевантни за спора обстоятелства, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Изразеното от касаторите несъгласие с направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи касае правилността на постановеното решение, но не може да обоснове допускането му до касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество и по втория въпрос, свързан с приложението на чл. 69 ЗС. Ответницата не е наследник на М. А., поради което на общо основание се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС относно субективния елемент на владението, т.е. предполага се, че държи вещта като своя, докато не се установи да я държи за другиго. В противоречие с мотивите на обжалваното решение е твърдението на касаторите, че въззивният съд бил приел ответницата да е установила фактическа власт върху имота като държател, откъдето се прави извод, че по делото не било доказано преобръщането на държането във владение за себе си. Напротив, съдът е приел, че владението е предадено от бащата на ищците на основание неформален договор за продажба, което определя ответницата като владелец, а не като държател. В този смисъл, с оглед конкретно установените по делото факти, доводите за необходимост от изследването дали е налице преобръщане на държането във владение и сочената в тази връзка съдебна практика, са изцяло неотносими към изхода на делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 211/2016 г. на Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: