О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 02.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т.д. № 50179/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Ю., А. М. Ю., С. М. М. и З. М. К. чрез техния пълномощник адв. Ст. Ч., против решение № 2010 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 2128/2015 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и поради необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че присъденото им обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, като не е отчетено психическото им състояние вследствие преждевременната и необратима загуба на тяхната съпруга и майка, с която са били изключително близки и са се грижили един за друг.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят няколко въпроса, за които твърдят, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС:
1/ Следва ли при определяне размера на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка.
2/ При определяне размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания следва ли съдът да се съобразява с практиката на другите съдилища.
3/ За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен директен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правилата за поведение.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация З. компания [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.02.2015 г. по гр.д. № 10 913/2012 г. в частта, с която предявените от М. А. Ю., А. М. Ю., С. М. М. и З. М. К. искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането/ отм./ са отхвърлени за разликата от 20 000 лв. до 60 000 лв., и в отменената част е постановено друго, с което Застрахователна компания [фирма] е осъдена да заплати на всеки от ищците по още 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Е. М. Ю.- съпруга на първия ищец и майка на останалите трима, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че ищците по делото са претърпели неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка Е. Ю., починала на 23.01.2012 г. вследствие травми, причинени при ПТП по вина на водач на МПС със сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, справедливото обезщетение за които възлиза на 90 000 лв. за всеки от тях. Посочил е, че от една страна този размер на обезщетението съответства на претърпените от ищците болки и страдания от внезапната смърт на тяхната съпруга и майка, която е била здрава и жизнена жена, работела, но и се грижела за всичко в къщата, помагала на съпруга и на децата си, била тяхна морална опора и всички били много привързани към нея. От друга страна, така определеното обезщетение е съобразено с обществено- икономическата обстановка в страната към 2012 г. и практиката на съдилищата за сходни случаи. Приел е обаче, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, тъй като с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП. Изводът е обоснован с това, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, а управляваната от наследодателката на ищците каруца е била без поставена светлинна сигнализация /фенер/, която би позволила на водача на МПС при установената по делото скорост на движение от около 90 км/ч да я възприеме на разстояние около 100 м, и дори при управление на автомобила на къси светлини, да избегне удара. Степента на съпричиняване е определена на 1/3, поради което размерът на дължимото обезщетение за всеки от ищците е намален с 30 000 лв. и ответникът е осъден да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на 60 000 лв., т.е. по още 40 000 лв. над присъденото обезщетение от първоинстанционния съд.
Първите два от поставените от касаторите правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са от значение за изхода на спора, тъй като касаят обстоятелствата, относими към обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не се установява обаче при разрешаването им въззивният съд да се е отклонил от практиката на ВКС, за да се приеме за осъществено твърдяното от касаторите основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Според приетото в т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ВС, съобразяването с критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, изисква да се вземат предвид различни конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят размера на неимуществените вреди, като напр. характерът на увреждането и механизма на причиняването му, възрастта на пострадалото лице, неговото обществено положение, отношенията му с близките, претендиращи обезщетение и пр. Тези обстоятелства се преценяват комплексно, като преценката винаги е индивидуална за всеки конкретен случай. Поради това различните размери на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от еднакви по вид и механизъм на извършване деликти, сами по себе си не могат да обосноват извод за противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, освен ако не се касае за присъждане на обезщетения с големи разлики по различни дела без да са налице съществени различия в установените по всяко дело обстоятелства. Внимателният прочит на съдебната практика, на която се позовават касаторите, не сочи на сходство на казусите, нито на съществено различие в размера на присъдените обезщетения в сравнение с настоящото дело, което да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Единственото общо между посочените от касаторите съдебни решения и обжалваното е, че имат за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на ПТП смърт, както и че претенциите се основават на брачна връзка или на връзката между родители и деца. Останалите обстоятелства – механизъм на причиняване на ПТП, възрастта към момента на увреждането на пострадалите и техните близки, претендиращи обезщетение, спецификата на личните отношения помежду им, както и конкретната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, са различни и това е намерило изражение в различния размер на определеното обезщетение, т.е. разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от несъобразяване със съдебната практика или от неточното прилагане на закона, дължащо се на неяснота при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Що се отнася до въпроса следва ли при определяне размера на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка, същият е разрешен в съдебната практика, която приема, че критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага да се вземат предвид и динамичните промени в обществено- икономическите условия, ориентир за което са нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са пряко свързани /както и размерът на минималната или средната работна заплата/ с определянето на справедливия с оглед спецификата на всеки конкретен случай размер на обезщетението за неимуществени вреди – решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по третия поставен от касаторите правен въпрос – следва ли да е установен директен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правилата за поведение, за да се приеме наличието на съпричиняване. Формулиран по този начин, въпросът не е съобразен с установените по спора факти и направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Допуснатите от страна на наследодателката на ищците нарушения на ЗДвП са безспорно установени по делото – управляваната от нея каруца в тъмната част на денонощието е била без светлоотразители и без поставено отзад светещо тяло, което да излъчва разпознаваема светлина, както изисква императивната разпоредба на чл. 71 ЗДвП. Преценявайки този факт във връзка със заключението на съдебно- автотехническата експертиза, според което поставянето на фенер в задната част на каруцата подобрява видимостта към нея на движещите се отзад МПС до 100 м. , и в такъв случай водачът на товарния автомобил би могъл да я възприеме и да предотврати удара, въззивният съд е приел, че с поведението си наследодателката на ищците е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Следователно, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД не се основава на предположения, а на приети за установени по делото факти въз основа на извършената от въззивния съд преценка на събраните доказателства при съобразяване на съответните логически, научни и опитни правила.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2010 от 21.10.2015 г. по гр.д. № 2128/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: