Решение №49 от 21.7.2017 по гр. дело №2633/2633 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

София 21.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2633/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. А. чрез неговия пълномощник адв. В. Ш., срещу решение № 146 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 1/2016 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касация М. И. Х. и М. Д. Х. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 210 от 03.11.2015 г. по гр.д. № 523/2014 г. на Районен съд- Павликени, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. А. против М. И. Х. и М. Д. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижими имоти в землището на [населено място], общ. П., както следва: нива в м. ”Б.” от 22.218 дка, съставляваща имот № 094006; лозе в м.” К.” от 3.00 дка, съставляващо имот № 105002; нива в м. ” М. б.” с площ 8.00 дка, съставляваща имот № 116005; лозе в м.” Ч.” от 2.640 дка, съставляващо имот № 062453 и лозе в с. местност с площ 1.456 дка, съставляващо имот № 062455, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху тези имоти, както и за отмяна на нотариален акт за собственост № 75, т.VІІ, нот. дело № 1752/1995 г. на Районен съд- Павликени.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за продажба на наследство от 01.11.1993 г. Д. С. продал на М. Х. цялото си наследство, останало от неговия баща С. А. С., поч. през 1974 г. По заявление от Д. С. от 1992 г. за възстановяване на собственост върху земеделски земи на наследниците на С. А., ПК- П. е постановила решение № 56 от 18.07.1994 г., с което е възстановила с план за земеразделяне първите три от посочените по- горе земеделски имоти, а с решение № 59 от 12.08.1994 г. на основание чл. 15, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 18д, ал.2 ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху останалите. На 30.03.1999 г. Д. С. се снабдил с констативни нотариални актове за собственост на възстановените имоти. Преди това – на 24.11.1995 г. бил издаден констативен нотариален акт за собственост за същите имоти в полза на ответника М. И. Х., въз основа на договора за продажба на наследство и постановените от ПК решения за възстановяване на собствеността върху тях. За задължения на последния имотите били изнесени на публична продан по изп.д. № 39/02 по описа на Районен съд- Павликени и с Постановление за възлагане от 21.12.2004 г. на държавен съдия- изпълнител при същия съд са възложени на обявената за купувач съпруга на длъжника – ответницата М. Д. Х., след внасяне на сумата 40 994 лв.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че договорът за продажба на наследство не е породил вещнопрехвърлително действие по отношение на процесните имоти, защото към момента на сключването на този договор собствеността върху тях не е била възстановена с решение на ПК, а това е станало по- късно. Намерил е обаче за основателно възражението на ответниците, че към момента на извършване на публичната продан длъжникът М. Х. е бил собственик на имотите на основание придобивна давност, тъй като още от 1995 г. е упражнявал, заедно със съпругата, си явно и необезпокоявано фактическа власт върху тях и със снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост са демонстрирали по отношение на всички намерението си за своене. Владението е продължило повече от 10 години, поради което още към 2005 г. имотите са придобити от двамата на оригинерно основание – придобивна давност, в режим на съпружеска имуществена общност. Публичната продан е породила вещнопрехвърлително действие, тъй като длъжникът действително е бил собственик на продадения имот.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса към кой момент следва да е изтекъл в полза на длъжника по изпълнително дело предвидения в чл. 79, ал.1 или 2 ЗС давностен срок, за да се приеме, че изнесеният на публична продан имот е придобит от него по давност и че публичната продан е прехвърлила собствеността на имота върху продавача.
Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал.2 ГПК / отм./, при действието на която е издадено обсъжданото по настоящото дело възлагателно постановление, правата, които длъжникът е имал върху продадения на публична продан имот, се придобиват от купувача от деня на постановлението за възлагане. Това е моментът, в който публичната продан поражда вещнопрехвърлително действие. Тъй като публичната продан на недвижим имот е производен способ за придобиване на право на собственост, то ако към деня на постановлението за възлагане длъжникът не е бил собственик на имота, купувачът от публична продан не може да придобие собствеността върху него.
С оглед този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивният съд неправилно е приел, че към момента на възлагането им от публична продан процесните имоти са били собственост на длъжника М. Х., поради което и съпругата му М. Х. като купувач е придобила правото на собственост върху тях. За да доведе до придобиване на право на собственост по давност, владението върху недвижим имот, основано на договор, който не е годен на прехвърли правото на собственост, следва да е упражнявано в продължение на 10 години. В случая дори да се приеме, че владението на ответника М. Х. върху спорните имоти е било установено в началото на 1995 г. /по делото няма наведени твърдения в този смисъл/, то към датата на постановлението за възлагане – 21.12.2004 г., необходимият давностен срок още не е изтекъл и фактическият състав на придобивната давност не е бил завършен. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че публичната продан е произвела присъщото си вещнопрехвърлително действие.
Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като резултат, но по други съображения.
Владението на купувача, основано на постановление за възлагане на недвижим имот, е добросъвестно по смисъла на 70, ал.1 ЗС. Затова ако длъжникът не е бил собственик на възложения имот, купувачът може да придобие правото на собственост на оригинерно основание с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От събраните по делото гласни доказателства се установява по категоричен начин, че след като закупила от публична продан спорните земеделски имоти, ответницата М. Х. упражнява фактическа власт върху тях, като наема работници за обработването им и за производството на селскостопанска продукция. Владението е явно, непрекъснато и необезпокоявано, което налага извод, че от 2005 г. до предявяване на ревандикационния иск- 08.09.2014 г., в полза на ответницата е изтекла кратката петгодишна давност. Поради това към момента на предявяване на ревандикационния иск ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти и искът правилно е отхвърлен.
Не е предмет на настоящото дело и е неотносимо към разрешаването на правния спор за собственост между страните обстоятелството дали имотите са съпружеска имуществена общност на ответниците или индивидуална собственост на съпругата.
По тези съображения въззивното решение като правилно по резултат следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 1/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top