О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 18.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2868/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Г. като пълномощник на Н. Н. В. и Г. М. И., срещу решение № 2376 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 5121/2015 г. на Софийски градски съд. В жалбата е наведено оплакване за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторите поставят правен въпрос, за който твърдят, че е от значение за изхода на спора и че осъществява изискванията на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за достъп до касационно обжалване: Дали удостоверението за граждански брак е достатъчно доказателство за определяне частта на съделителите в режим на съпружеска имуществена общност в първата фаза по допускане на съдебна делба.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Т. П. Б. изразява чрез своя процесуален представител адв. А. С. становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 08.12.2014 г. по гр.д. № 25782/2014 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 74, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [жилищен адрес] с обща квадратура 56.48 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, между съделителите Т. П. Б., Н. Н. В. и Г. М. И. при квоти: ? ид. част за Т. Б. и ? ид. част в режим на съпружеска имуществена общност за съделителите Н. В. и Г. И..
Съдът е приел, че процесният имот е бил собственост на съпрузите П. П. Б. и Г. М. Б.. След смъртта им е придобит по наследяване при равни права от техните наследници по закон – децата им Т. П. Б. и П. П. Б.. Принадлежащата на П. П. Б. ? ид. част е била изнесена на публична продан и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2009 г. е възложена на съделителя Н. Н. В. през време на брака му с Г. И.. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е съсобствен между страните, като ? ид. част от него принадлежи на съделителите Н. В. и Г. И. в режим на съпружеска имуществена общност като придобит възмездно през време на брака им.
Повдигнатият в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като този въпрос не е поставен във въззивната жалба и съответно не е бил обсъждан от въззивния съд. По делото е безспорно установено, че съделителите Н. Н. В. и Г. М. И. са сключили граждански брак през 1983 г. , както и че през време на брака съпругът е придобил на свое име от публична продан ? ид. част от делбения имот. Нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на делото в първата и във въззивната инстанция не е направено възражение от тяхна страна и не са представени доказателства за неприложимост на законовия режим на общност при уреждане на имуществените им отношения, нито се твърдят обстоятелства, опровергаващи презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ за съвместен принос в придобиването. Напротив, с отговора на исковата молба касаторите изрично са признали, че са придобили ? ид. част от имота през време на брака и предвид възмездния характер на придобиването / възлагане от публична продан/- че тази част е в режим на съпружеска имуществена общност, като са представили и удостоверение за сключен граждански брак помежду им. В касационната жалба касаторите излагат доводи за принципната възможност съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез сключване на брачен договор, но не твърдят да са се възползвали от тази възможност. За да обоснове достъп до касационно обжалване, повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос трябва да е от значение за разрешаването на конкретния правен спор в рамките на твърдените от страните факти и обстоятелства, а не по принцип да се търси отговор на въпроса с оглед други възможни хипотези, за които обаче няма данни да са осъществени по делото.
Отделно от това, в касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано наличието на някой от специалните критерии по чл. 280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Липсват твърдения и представени съдебни решения, които да обосноват извод, че по въпроса съществува задължителна съдебна практика, която въззивният съд не е съобразил, или че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, или че е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Т. П. Б. направените от нея разноски за възнаграждение за един адвокат за защита по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 613501, сключен на 27.06.2016 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2376 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 5121/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Н. В. и Г. М. И. да заплатят на Т. П. Б. направените разноски по делото пред ВКС в размер на 2 000/ две хиляди/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: