О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2759/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8870 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20380/2014 г. на Софийски градски съд е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.08.2014 г. по гр.д. № 43676/2012 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Б. И. и Ч. Б. И. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, и в тази част производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците А. Б. И. и Ч. Б. И. чрез техния процесуален представител адв. Б.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите считат за неправилен изводът на въззивния съд, че предявеният от тях установителен иск за собственост за идеални части от недвижим имот е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес предвид възможността им да установяват правата си с иск по чл. 40 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновават искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси:1/ Може ли въззивният съд да обезсили изцяло първоинстанционното решение, при положение, че в уважената част от иска същото е влязло в сила като необжалвано. 2/ Може ли собственик на идеални части от недвижим имот да води отделен иск за установяване на притежаваните от него права, независимо, че има на разположение иск по чл. 40 ЗС.
В писмен отговор ответникът П. К. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост на идеални части от процесния недвижим имот е процесуално недопустим, защото чрез него се цели установяване и присъждане на идеални части от дворното място, което в случая представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Изводът е обоснован с това, че според твърденията на ищците, подкрепени и с представени по делото писмени доказателства, в резултат на извършената през 1948 г. делба между наследниците на бившия собственик М. И. К., по силата на която всеки от неговите низходящи е получил в своя индивидуална собственост отделна жилищна сграда в съсобственото по наследяване дворно място, е възникнала т. нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която теренът загубва самостоятелния си характер и се превръща в обслужваща отделните сгради обща част, правата в която на отделните етажни собственици се определя по реда на чл. 40, ал.1 ЗС. Приел е, че всеки заинтересован може да установи по съдебен ред дела си в общите части, ако той не е определен или е определен неправилно чрез иск по чл. 40 ЗС, като в исковото производство следва да бъдат конституирани всички етажни собственици, тъй като те имат качеството на необходими другари.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, повдигнат от касаторите, касаещ наличието на правен интерес от установителен иск по чл. 124, ал.1 ЗС за собственост на идеални части от недвижим имот, в който има построени две или повече сгради, собствеността върху които принадлежи на отделни съсобственици на терена. Този въпрос е обусловил крайния изход на делото и е от значение за точното прилагане на закона, доколкото наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно с оглед особеностите на всеки отделен случай.
Първият от поставените в изложението въпроси не кореспондира с постановения от въззивния съд диспозитив, с който първоинстанционното решение е обезсилено частично само в обжалваната му част, с която претенцията на касаторите е отхвърлена. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8870 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20380/2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: