О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5017/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 698 от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 704/2016 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 2915 от 03.08.2015 г., поправено с решение № 471 от 10.02.2016 г. , по гр.д. № 15728/2014 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Й. Т. П. против [община] иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., в м. ”Край село”, с площ 2 518 кв.м, представляващ имот № 033141.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищцата Й. Т. П. чрез нейния процесуален представител адв. Е. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се същото да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК 5 въпроса.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация [община] изразява становище, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е идентичен с имот пл.№ 209 по плана на [населено място], одобрен през 1935 г. В разписната книга към този план имотът е бил записан на името на братята И., И., С., Т. и З. Л.. В следващия кадастрален план от 1963 г. имотът е заснет с пл.№ 222 и е записан на името на ищцата и на И. Л. М., който е неин дядо. В плана от 1990 г. имотът е заснет като два отделни поземлени имота – пл.№ 161 с площ около 1090 кв.м, записан на името на Б. И. М., и пл.№ 162 с площ около 130 кв.м, записан на името на Й. Т. П.. През 1985 г. ищцата и нейният баща Т. И. М. били признати за собственици на основание давностно владение на едноетажна жилищна сграда с изба, навес и кухня, построени в западната част на дворното място, представляващо имот пл.№ 222, заедно с 1200/2180 ид. части от него. Т. М. е починал през 1988 г. и е оставил за наследници по закон ищцата и другата си дъщеря- Е. Д., която се е отказала от наследството му. През 2014 г., преди предявяване на иска за собственост, ищцата и нейният съпруг дарили на сина си 1200/2518 ид. части от процесния имот № 033141 по плана на землището на [населено място], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с изба със застроена площ 81 кв.м, навес със застроена площ 20 кв.м и други подобрения.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцата не е придобила по наследяване от И. М. правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е негов единствен наследник. Придобила е само наследствената част на своя баща, която е в размер на 1/5 ид. част, а останалите 4/5 ид. части са придобити от другите наследници на И. М.. През 2014 г. ищцата се е разпоредила с притежаваните от нея 1200/ 2518 ид. части в полза на своя син, поради което към момента на предявяване на иска не се легитимира и като собственик на идеални части от имота. Съдът е намерил за неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск за признаване на ищцата за собственик на процесния имот по силата придобивна давност, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява тя да е владяла целия имот.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по последния от поставените в изложението правни въпроси, касаещ задължението на съда да разреши повдигнатия пред него правен спор в рамките на предмета на делото, очертани с исковата молба, и възраженията на ответника. Този въпрос е от значение за изхода на делото, доколкото съображенията на въззивния съд за отхвърляне на предявения от Й. П. установителен иск за собственост са извън правния спор между страните, породен от обстоятелството, че процесният имот е бил включен в списъка на имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, които след влизане в сила на плана за земеразделяне стават общинска собственост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 704/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: