О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 16.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1182/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЖСК ”Л.” със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от адв. Н. Т., против решение № 185 от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 419/2016 г. на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд относно придобиването на процесния имот от ответника на основание изтекла придобивна давност не кореспондира със събраните по делото доказателства, относими към доказване на двата признака на владението-субективен и обективен. Поддържа, че като член- кооператор в ЖСК, упражняващ фактическа власт върху разпределеното му с протокол по чл. 28 ЗЖСК жилище, ответникът е имал качеството на държател, поради което за да придобие имота по давност, е следвало да докаже извършването на такива действия, с които да манифестира спрямо ЖСК, че започва да владее за себе си и е отблъснал нейното владение повече от 10 години преди предявяване на установителния иск срещу него.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя няколко групи правни въпроси, за които твърди да са обусловили крайния резултат по делото, осъществяващи различни основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор ответникът по касация Й. С. Д. чрез своя процесуален представител изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 388 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 3618/2014 г. на Окръжен съд- Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от ЖСК „Л.” със седалище и адрес на управление [населено място] против Й. С. Д. отрицателен установителен иск за собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.529.104.1.27 по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 27 в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.529.104, с площ 92.06 кв.м, ведно с принадлежащите към него изба № 27 с площ 2.215 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – общинска собственост, в което е построена.
От фактическа страна е прието за установено и не е било спорно между страните, че ЖСК ”Л.” е учредена през 1981 г.; че през 1982 г. на същата е било учредено право на строеж за построяване на две шестнадесететажни жилищни сгради; че ответникът е нейн член; че с протокол от 15.11.1985 г. на същия е бил разпределен апартамент № 20 в блок 1, а с протокол от 05.08.1994 г. е приет за член- кооператор на мястото на напусналия И. И., на когото е бил разпределен апартамент № 27 в бл. 1. Установено е също, че сградата е завършена в степен „груб строеж” към 1992 г., за което е съставен Акт бр. 14 от 04.03.1992 г. за приемане на конструкцията, а на 04.12.1995 г. е издаден и Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на обекта.
През 2011 г. по молба на ответника е бил издаден нотариален акт № 46, т.І, дело № 202/2011 г. за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез членство в ЖСК, с който ответникът е бил признат за собственик на процесния апартамент № 27.
Въззивният съд е приел, че ответникът не е придобил правото на собственост върху имота с издаването на посочения нотариален акт, тъй като не е било проведено общо събрание по чл. 35, ал.1 ЗЖСК и не е било взето решение за определяне окончателната цена на имотите и определяне на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Протоколът, на който се е позовал ответникът, молител в охранителното производство, е от проведеното на 15.11.1985 г. общо събрание на ЖСК, с което е извършено разпределение на обектите и е определена тяхната приблизителна стойност, съобразно чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК, а не такъв по чл. 35, ал.1 за приемане на окончателната им цена. Приел е обаче, че ответникът е придобил правото на собственост върху жилището на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като упражнява фактическа власт върху разпределеното му жилище лично и чрез свои родственици от 1995 г., демонстрирайки спрямо ЖСК собственическото си намерение. Обстоятелството, че през 2011 г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост, придобито чрез членство в ЖСК/ чл. 35, ал.2 ЗЖСК/ е преценено от въззивния съд като неотносимо към субективния елемент на владението, тъй като в молбата си до нотариуса ответникът е изтъкнал, че владее жилището за период по- дълъг от пет години, което сочи на анимуса му на владелец до този момент.
Правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е може ли член – кооператор да се позовава на придобивна давност срещу ЖСК, докато е неин член. Като уточнение към него са поставени и няколко подвъпроса: Възможно ли е член- кооператорът да има изискуемото от чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.1 ЗС субективно отношение да държи вещта като своя, за да придобие по давност имот на ЖСК; Може ли да се приеме, че е формирал намерение за своене на имот, собственост на ЖСК, след като се е снабдил с нотариален акт собственост по реда на чл. 35, ал.2 ЗЖСК, а не чрез обстоятелствена проверка; Може ли да се придобие по давност недвижим имот, ако не е въведен в експлоатация.
Така поставените въпроси са обуславящи изхода на спора, но не се установява да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
На основния въпрос, касаещ възможността член – кооператор да придобие по давност имот на ЖСК, докато е неин член, е даден положителен отговор в представеното от касатора решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, че след построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация член-кооператор в ЖСК може да придобие по давност обекта, който е определен за него, при бездействие на управителните органи на ЖСК за снабдяване на член- кооператорите с нотариални актове по чл. 35, ал.2 ЗЖСК. Изводът е мотивиран с това, че жилищностроителната кооперация се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителната дейност, и след като сградата е построена, обектът на собственост е възникнал и целта на ЖСК е постигната, само бездействието на управителните органи на ЖСК не може да бъде пречка за придобиване на правото на собственост от нейните членове.
Във връзка с този въпрос настоящият състав намира за необходимо да посочи, че хипотезата на придобиване по давност от член кооператор на разпределения му с протокола по чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК самостоятелен обект е възможна, когато в продължение на повече от 10 години след построяване на сградата и предаване на владението върху отделните обекти на членовете, на които са разпределени, управителните органи на ЖСК не са предприели предписаните в закона действия по извършване на ценообразуване на обектите в сградата, и/или за свикване на общо събрание, което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 да приеме окончателната цена на имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, и/или след като това решение влезе в сила – да поискат от нотариуса да снабди членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове, които прехвърлят правото на собственост върху обектите от патримониума на ЖСК в патримониума на член-кооператорите. И ако законът не определя срок след построяване на сградата, в който да се извършат тези действия, това е защото се предполага, че в общ интерес на всички членове е те да бъдат извършени в кратки срокове след приключване на строителството. Влязлото в сила решението на общото събрание на ЖСК по чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК по своята същност е сходно с предварителен договор за продажба на недвижим имот и създава за член-кооператорите обосновано правно очакване след построяване на сградата да придобият от ЖСК собствеността върху разпределените им самостоятелни обекти. В този смисъл са и мотивите към т.2 от ТР № 5/2014 от 24.06.2016 г. на ОСГК на ВКС. Когато собственикът ЖСК не изпълнява задълженията си по чл. 35 ЗЖСК, член-кооператорът има на разположение исковата защита по чл. 36, ал.2 ЗЖСК, която обаче не изключва възможността, при наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, за оригинерно придобиване на правото на собственост. Наличието на членствено правоотношение с ЖСК за придобиване на обект от категорията на посочените в чл. 1, ал.1 ЗЖСК и на решение на общото събрание по чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК обективират намерението на член-кооператора за придобиване на право на собственост върху разпределения му имот.
В своята практика ВКС последователно приема, че не съществува пречка да бъде установено владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС върху обект, който не е въведен в експлоатация, тъй като владението може да се осъществява и чрез действия, различни от прякото ползване на обекта според неговото предназначение, като например извършване на ремонтни и довършителни работи и подобряването му. За да е налице годен обект на владение е достатъчно сградата да е завършена до степен груб строеж. Това е моментът, с който законът / чл. 181, ал.2 ЗУТ/ свързва възникването на правото на собственост върху постройката и отделните обекти в нея. В този смисъл напр. решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 718/2010 г. на І г.о., решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1063/2010 г. на ІІ г.о. и др.
По делото е прието за установено, че сградата на ЖСК ”Л.” е била завършена най-късно към м. декември 1995 г., когато е съставен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на обекта. Констатирано е, че същият е изпълнен съобразно одобрените проекти и сключени договори и анекси към тях. Разпитани са свидетели, които са установили, че ключовете за жилищата в бл.1 били раздадени през 1995 г., и оттогава ответникът чрез свои родственици упражнява фактическа власт върху разпределеното му жилище, като от 1997 г. спрял да посещава общите събрания на кооперацията и да внася дължимите вноски. При така установените факти в съответствие с цитираната по- горе практика въззивният съд е обосновал извод, че в продължение на близо 20 години до предявяване на отрицателния установителен иск ответникът е владял спорния имот, поради което е придобил правото на собственост върху него на основание придобивна давност. По делото няма данни през този период да са предприети действия по ценообразуване на обектите.
Останалите въпроси, повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаят задълженията на съда във връзка с преценка на свидетелските показания. Те нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите на обжалвания съдебен акт въззивния съд е изложил съображенията си защо дава вяра на показанията на един свидетел, а не кредитира показанията на друг, като по този начин е изпълнил задължението си да обоснове преценката си. Правилността на направените въз основа на тези показания изводи относно релевантни за спора факти, не може да бъде проверяване в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 419/2016 г. на Апелативен съд- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: