О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2633/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. А. чрез неговия пълномощник адв. В. Ш., срещу решение № 146 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 1/2016 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Кой момент от изпълнителното производство по продажба на недвижим имот с длъжник- владеещ несобственик, следва да се приеме като краен момент на изтичане на срока на придобивната давност, за да се приеме, че публичната продан е породила вещнопрехвърлителното си действие; 2/Допустимо ли е позоваването от страна на ответниците на придобивна давност като средство за защита в производство по иск по чл. 108 ЗС да валидира последиците от публична продан, извършена значително преди подаване на исковата молба; 3/ Може ли от предприетите от едно лице фактически действия по възстановяване на правото му на собственост върху наследствени имоти чрез реализиране на процедури по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, както и от предприетите правни и фактически действия по последващото му снабдяване с нотариални актове за собственост върху тези имоти да се направи обоснован правен извод, че лицето не се е дезинтересирало от наследствените си имоти, а е оповестило пред трети лица, че има намерение да владее, да ползва и да се разпорежда с тях.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. И. Х. и М. Д. Х. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 210 от 03.11.2015 г. по гр.д. № 523/2014 г. на Районен съд- Павликени, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. А. против М. И. Х. и М. Д. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижими имоти в землището на [населено място], общ. П., както следва: нива в м. ”Бозалъка” от 22.218 дка, съставляваща имот № 094006; лозе в м.” Корията” от 3.00 дка, съставляващо имот № 105002; нива в м. ” Между барите” с площ 8.00 дка, съставляваща имот № 116005; лозе в м.” Чатала” от 2.640 дка, съставляващо имот № 062453 и лозе в с. местност с площ 1.456 дка, съставляващо имот № 062455, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху тези имоти, както и за отмяна на нотариален акт за собственост № 75, т.VІІ, нот. дело № 1752/1995 г. на Районен съд- Павликени.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за продажба на наследство от 01.11.1993 г. Д. С. продал на М. Х. цялото си наследство, останало от неговия баща С. А. С., поч. през 1974 г. По заявление от Д. С. от 1992 г. за възстановяване на собственост върху земеделски земи на наследниците на С. А., ПК- П. е постановила решение № 56 от 18.07.1994 г., с което е възстановила с план за земеразделяне първите три от посочените по- горе земеделски имоти, а с решение № 59 от 12.08.1994 г. на основание чл. 15, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 18д, ал.2 ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху останалите. На 30.03.1999 г. Д. С. се снабдил с констативни нотариални актове за собственост на възстановените имоти. Преди това – на 24.11.1995 г. бил издаден констативен нотариален акт за собственост за същите имоти в полза на ответника М. И. Х., въз основа на договора за продажба на наследство и постановените от ПК решения за възстановяване на собствеността върху тях. За задължения на последния имотите били изнесени на публична продан по изп.д. № 39/02 по описа на Районен съд- Павликени и с Постановление за възлагане от 21.12.2004 г. на държавен съдия- изпълнител при същия съд са възложени на обявената за купувач съпруга на длъжника – ответницата М. Д. Х., след внасяне на сумата 40 994 лв.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, е приел, че договорът за продажба на наследство не е породил вещнопрехвърлително действие по отношение на процесните имоти, защото към момента на сключването на този договор собствеността върху тях не е била възстановена с решение на ПК, а това е станало по- късно. Приел е обаче, че имотите са придобити по давност от ответниците, които са упражнявали фактическа власт върху тях от 1995 г. – първоначално ответникът М. Х., а след публичната продан – неговата съпруга. Владението е продължило повече от 10 години, поради което към 2005 г. имотите са придобити от двамата на оригинерно основание- придобивна давност, в режим на съпружеска имуществена общност. Оттук е заключил, че публичната продан е породила вещнопрехвърлително действие, тъй като длъжникът действително е бил собственик на продадения имот. В обобщение е направил извод, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти и е отхвърлил иска за ревандикацията им.
Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал.2 ГПК/ отм./ правата, които длъжникът е имал върху продадения на публична продан имот, се придобиват от купувача от деня на постановлението за възлагане. При данните по делото, че в случая такова е издадено на 21.12.2004 г., въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените в изложението правни въпроси, преформулиран от настоящата инстанция по следния начин: Към кой момент следва да е изтекъл в полза на длъжника по изпълнително дело предвидения в чл. 79, ал.1 или 2 ЗС давностен срок, за да се приеме, че изнесеният на публична продан имот е придобит от него по давност и че публичната продан е прехвърлила собствеността на имота върху продавача. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, и доколкото произнасянето по него е обусловило крайния резултат по делото, следва да се приеме, че осъществява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите два въпроса, повдигнато в изложението нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, касаят правилността на постановеното решение и по тях касационната инстанция ще вземе становище с решението си същество на спора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 05.04.2016 г. по в.гр.д. № 1/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: