О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5461/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. С. М. е подала касационна жалба срещу решение № 5455 от 22.07.2015 г. по гр.д. № 1651/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-61-188 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 44249/2010 г., поправено с решение от 04.04.2014 г. , с което е допусната съдебна делба на описаните в исковата молба 11 бр. земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], между наследниците на Г. В. Г., поч. на 23.07.1968 г., и М. М. С., поч. на 03.12.1968 г., при следните права на съделителите: 18/144 ид. части за Ц. С. М., 36/144 ид. части за С. Г. В., 12/144 ид. части за К. Т. В., 12/144 ид. части за Гълъб Д. Г., 12/144 ид. части за Т. Д. Г., 18/144 ид. части за М. Г. Д., 4/144 ид. части за М. Н. Г., 7/144 ид. части за Б. А. Г., 7/144 ид. части за С. А. Г., 9/144 ид. части за Р. Я. П. и 9/144 ид. части за Д. Я. Ч.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по искането й за делба на поименните компенсационни бонове, дадени на наследниците като обезщетение по ЗСПЗЗ, като е приел, че по естеството си това е претенция по сметки, която следва да бъде заявена във фазата по извършване на съдебна делба. Счита, че поименните компенсационни бонове представляват движими вещи и подлежат на делба на общо основание.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Може ли след предявяване на иска ищецът да прави искане за включване в делбената маса и на други имущества. 2/ Искането за включване в делбената маса на поименни компенсационни бонове по естеството си представлява ли претенция по сметки. 3/Поименните компенсационни бонове част ли са от имуществото, останало в наследство от наследодателя и допустима ли е делба на същите в случаите, когато са били предмет на сделка по чл. 13 във вр. с чл. 10 З..
Ц. С. М. е обжалвала с касационна жалба и постановеното от Софийски градски съд по същото дело решение № 3134 от 15.04.2016 г., с което е отхвърлено искането й за допълване на постановеното по делото основно решение с произнасяне по искането й за делба на поименните компенсационни бонове и „за привнасяне на равностойно имущество, с която С. В. се е разпоредил с получаване на поименните компенационни бонове и продажбата им, за уголемяването на дела на съделителите Ц. М., Б. Г. и С. Г.”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Ц. С. М. за делба на 11 бр. недвижими имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], подробно описани по вид, площ и местонахождение в исковата молба, за които е установено, че са останали в наследство от общите на страните наследодатели Г. В. С. и М. М. С., и са възстановени съответно в стари реални граници и с план за земеразделяне с решения на ПК- [населено място]. По отношение на тези имоти искът е уважен, като е допусната съдебна делба между наследниците при права, определени съобразно Закона за наследството.
С допълнение към исковата молба от 31.01.2013 г. ищцата е представила доказателства за обезщетяване на наследниците на М. С. и на Г. С. с поименни компенсационни бонове съответно за 7.260 дка земя на стойност 6 745 лв. и за 4.100 дка земя на стойност 3 809 лв., правото на собственост върху която е признато, но не може да бъде възстановено, като е направила искане имотите, за които е определено обезщетението или поименните компенсационни бонове да бъдат включени към наследствената маса „за допълване на дяловете в пари или в натура на увредените наследници”, както и да бъдат обявени за недействителни сделките за прехвърляне на поименните компенсационни бонове. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тези искания.
Първоинстанционното решение е обжалвано от съделителката С. Л. С.. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилно определени квоти на съделителите поради това, че не са включени по стойност или по вид в състава на делбената маса поименните компенсационни бонове и не е взето предвид искането й съделителят С. Г. „ да привнесе на основание чл. 70 ЗН в наследствената маса паричната равностойност на прехвърлените от него компенсационни бонове, като ако не стори това, квотата му в съсобствеността да бъде намалена с продадените без съгласието на останалите сънаследници декари”. В процеса на администриране на въззивната жалба жалбоподателката С. Л. С. е починала и е заместена в процесуалното правоотношение от своите наследници по закон, една от които е жалбоподателката Ц. С. М.. Настъпилото в хода на делото универсално правоприемство е съобразено от въззивния съд при определяне квотите на съделителите Ц. С. и новоконституираните като страни наследници на С. Л.- Б. Г. и С. Г..
Въззивният съд е намерил за неоснователно искането за изменение на определените от първоинстанционния съд квоти чрез поставяне в дял на жалбоподателката Ц. М. на част от наследствените имущества поради „едноличното облагодетелстване на С. Г. В. за приемане на поименните компенсационни бонове без съгласието на останалите сънаследници и продажбата им с фалшиви пълномощни”. Приел е, че по своето естество това представлява искане по чл. 70 ЗН, което подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата, тъй като е относимо към уреждането на сметките между съделителите и начина за уравняване на дела на съделителя, направил искане за привнасяне, а не към определяне на делбените квоти. Приел е също, че е недопустимо да се произнася за пръв път по искането на жалбоподателката за делба на издадените в полза на наследниците поименни компенсационни бонове, тъй като такъв иск не е бил разгледан от първоинстанционния съд.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката правни въпроси, тъй като те не са обуславящи изхода на спора. Иск за делба на издадените по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. и М. С. поименни компенсационни бонове не е бил разгледан от първоинстанционния съд, а внимателният прочит на исковата молба и на допълнителните искови молби не дават основание да се приеме, че такъв е бил предявен. Направено е искане за привнасяне в наследствената маса от страна на съделителя С. Г. на левовата равностойност на получените от него и прехвърлени поименни компенсационни бонове, което искане е квалифицирано като такова по чл. 70 ЗН, подлежащо на разглеждане във втората фаза на делбеното производство, в която се разглеждат претенциите по сметки на съделителите. Въпроси относно това в коя фаза на делбеното производство се разрешава искане по чл. 70 ЗН не са поставени.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и на постановеното от въззивния съд допълнително решение, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за допълване на постановеното по делото основно решение с произнасяне по искането й за делба на поименните компенсационни бонове и „за привнасяне на равностойно имущество, с която С. В. се е разпоредил с получаване на поименните компенационни бонове и продажбата им, за уголемяването на дела на съделителите Ц. М., Б. Г. и С. Г.”. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по тези искания, то решението му ще бъде непълно, но процесуалният способ за поправяне на този пропуск е чрез допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, а не чрез обжалването му пред въззивния съд. Въззивната инстанция не може да се произнесе за пръв път по част от спорния предмет, по който няма произнасяне от първоинстанционния съд.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваните от Ц. С. М. въззивни решения.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5455 от 22.07.2015 г. и на допълнително решение № 3134 от 15.04.2016 г., и двете постановени по гр.д. № 1651/2015 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: