О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5441/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 151 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 48/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 272 от 01.06.2015 г. по гр.д. № 1135/2014 г. на Районен съд- Дупница, с което е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на поземлен имот с идентификатор № 68789.17.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ на имота 2 310 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [община] чрез процесуалния представител адв. З.. В.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че върху спорния терен попадат плочници, тротоари и други части от площада на [населено място], които имат характер на публична собственост, поради което изводът, че дружеството ищец е придобило право на собственост на основание сключена приватизационна сделка, е в противоречие с материалния закон.
Касаторът обосновава искането си да допускане на касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на спора въпроси, които е разрешил в противоречие с материалния закон и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Допустимо ли е по силата на приватизационна сделка търговско дружество да придобие в собственост плочници, тротоари и зелени площи, които са публична общинска собственост, определена със закон. 2/ Преминават ли в собственост на търговското дружество улици, площади и зелени площи за обществено ползване, или същите са изключителна собственост на общината съгласно § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА или търговското дружество може да ги придобие съгласно ал.2 от същия член. 3/ При неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд и при констатации на вещото лице, че част от имота попада в плочници, зелени площи и тротоари от центъра на [населено място] не следва ли въззивният съд служебно да допусне и назначи експертиза, която да установи местоположението на тези площи и тяхната площ и неизвършването на това действие води ли до необоснованост на въззивното решение.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с Акт № 1697 от 18.12.2008 г. на основание чл. 56 от Закона за общинската собственост и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС е актуван като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор № 68789.17.83, с площ 2 309 кв.м, с трайно предназначение „Урбанизирана територия”, начин на трайно ползване „За търговски обект, комплекс”, със стар идентификатор № 1608. В този имот има построени 5 сгради, съставляващи хотелски комплекс ”Р.”. Сградите и терен от 3 690 кв.м, обща застроена и незастроена площ, са били включени в капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество [фирма] към 1999 г., когато дружеството е приватизирано чрез продажба първоначално на 80% от дяловете му, а впоследствие през 2000 г. – и на останалите 20%, оценени са и стойността им е включена в приватизационната оценка на дружеството. До този извод е стигнала съдебно- счетоводната експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните. По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, която е установила, че за изграждането на хотела е бил отреден парцел ІІ в кв. 137 по плана на [населено място] от 1958 г. За имота първоначално е бил съставен А. № 1180 от 01.11.1972 г., с който е актуван за държавен целият девететажен комплекс хотел- ресторант „Р.”, застроен в парцел ІІ в кв. 137 с площ 2 697 кв.м. По кадастрален план, изработен 1975-1977 г. имотът е заснет с пл.№ 1608. Върху тази кадастрална основа е проектиран и одобрен действащия ПУП- изменение на плана за регулация и на плана за застрояване на кв. 62- център Д., по който имотът попада в УПИ ХХХІV-за хотел. Според вещото лице незастроената част от имота представлява прилежаща площ към сградите на комплекса.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот. Намерил е за неоснователно възражението на [община], че имотът е станал общински на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, като е посочил, че по силата на тази разпоредба преминават в собственост на общините имоти-частна държавна собственост, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, тъй като целта на разпоредбата е по този начин имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател. Приел е, че в случая тази хипотеза не е налице, тъй като върху спорния терен са разположени сгради – собственост на търговското дружество, спрямо които теренът има характер на прилежащ, обслужващ хотелския комплекс.
Поставените в изложението правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, не са обуславящи изхода на делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Твърдението на касатора, че върху спорния имот попадат обекти, които имат характер на публична общинска собственост- плочници, тротоари и зелени площи, изключващи възможността теренът да премине в собственост на търговското дружество, не е наведено своевременно в процеса с отговора на исковата молба, а се прави за пръв път с касационната жалба. Поради това тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи по спора. Отделно от това, твърдението не кореспондира със събраните по делото доказателства относно предназначението на незастроената част от имота да обслужва изградения хотелски комплекс и пряко противоречи на съставения от касатора Акт за общинска собственост № 1697 от 18.12.2008 г., на който той основава правата си, с който процесният поземлен имот с идентификатор № 68789.17.83, е актуван като частна, а не като публична общинска собственост.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 48/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: