О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 28.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3194/16 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1898 от 19.11.2015 г. по възз. гр.д. № 2282/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2395 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2875/2014 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Д. против М. А. Д. иск за установяване, че ищецът е собственик на 77.775 % ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.3511.244.21.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, находащ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, с площ 91.35 кв.м, ведно с принадлежащото към него избено помещение № 81 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл. 23, ал.2 СК- частична трансформация на лични средства.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. М. Д. като пълномощник на В. П. Д. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че решението е нищожно, евентуално недопустимо поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на нито едно от оплакванията, релевирани с въззивната жалба, както и поради произнасяне по непредявен иск. Твърди също, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ „Следва ли да се допускат гласни доказателства и експертизи при установяване липсата на съществували документи от значение за решаване на спора”. 2/ „За значението на израза ”собствени средства на получаващия обезщетението” в смисъл, че при липса на възражение /недоказано такова/ следва ли да се считат изтеглените по време на плащането по нотариалния акт от натрупания преди сключване на брака жилищноспестовен влог средства, чийто размер относително съвпада с посочените в нотариалния акт, като такива, представляващи „собствени средства на получаващия обезщетението” при положение, че не са доказани по делото твърденията, че изтеглените суми от жилищноспестовния влог са дадени за нещо друго и че сумата 8511 лв. била заплатена със спестявания и на ответницата със събрани от брачната церемония суми”. 3/ „За значението на натрупан преди брака жилищноспестовен влог, лихвоточки, както и обезщетението с имот срещу отчужден такъв при закупуването по време на брака на жилищен имот от ДЖФ, а именно следва ли при липсата на каквито й да било доказателства за обратното, да се счита, че заплатената по нотариалния акт за придобиване на апартамента сума в размер на 8511 лв. и описана в него като „собствени средства на получаващия обезщетението”е с друг произход, а не с произход от същия жилищноспестовен влог, на базата на който, но не само, е получено правото за закупуване на жилището”.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Дебелецова изразява становище, че поставените въпроси не са правни и не е обосновано наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което решението не следва да се допуска до разглеждане по същество от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 18.12.1977 г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение от 05.03.2013 г. по гр.д. № 14560/2012 г. на Варненския районен съд. Не е било спорно по делото, че по време на брака, с нотариален акт № 128, т.VІІІ, нот. дело № 4145/ 02.12.1982 г., В. П. Д. е бил признат за собственик на недвижим имот – жилище № 80, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] даден като обезщетение срещу отчужден за мероприятия по ЗТСУ недвижим имот в м.” К.”, пл.№ 201, на основание Заповед № 2571/31.10.1980 г. на председателя на ИК на ОбНС- В.. Цената на отстъпения в обезщетение имот, заедно с правото на строеж, е 16 511 лв., като е посочено, че тя „ се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 8 511 лв., и разрешен заем от ДСК в размер на 8000 лв.”
Твърдението на касатора е било, че сумата 8 511 лв. е платена с негови лични средства, представляващи стойността на отчуждения имот, и собствени средства от набран преди брака жилищноспестовен влог, поради което съответната на тази сума идеална част от правото на собственост на жилището е негова лична собственост.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че по наследство от своя баща П. С. Д. ищецът В. Д. е придобил право на собственост върху ? ид. част от недвижим имот в м. ”К.”, целият с площ 2 дка. През 1978 г. между наследниците на П. Д. е извършена доброволна делба, по силата на която В. Д. е получил в дял и е станал собственик на реална част от имота с площ 1 000 кв.м, на стойност 1 917.21 лв., като заплатил за уравнение на дела на майка си сумата 950 лв. Въз основа на обстоятелството, че сумата за уравнение е платена през време на брака на страните, съдът съд е направил извод, че 1/2 ид. част от придобития по делбата имот, който впоследствие е отчужден, е била лична собственост на ищеца, а останалата ? ид. част е придобита от съпрузите в режим на СИО. Тъй като целият отчужден имот е оценен на 1 321.37 лв., то обезщетението за частта от него, лична собственост на ищеца, е в размер на 661 лв., което съответства на 661/16 511 ид. части от процесното жилище, а останалите 15 850/16 511 ид. части са придобити от двамата съпрузи в режим съпружеска имуществена общност. За останалата част от сумата 8 511 лв. въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал изтеглените в периода 06.10.1981 г. до 07.12.1981 г. суми в размер общо на 8 449.09 лв. от спестовния му влог да са послужили за закупуване на процесното жилище. Доколкото вложените от ищеца лични средства за закупуване на жилището в размер на 661 лв. представляват 2% от стойността на придобития през време на брака имот, въззивният съд е приел, че тази сума е незначителна и не може да обоснове признаване на частична трансформация.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност. Данните по делото не сочат на вероятна нищожност на решението-то е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, волята на съда е ясно изразена, подписано е от членовете на състава на съда. Ако съдът не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните, това би съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е относимо към правилността на решението, но не рефлектира върху неговата валидност.
Настоящият състав не намира основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Не отговаря на данните по делото твърдението на касатора, че съдът е разгледал предявения иск за частична трансформация на лични средства на незаявено основание-получено обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот. Както в исковата молба, така и във всички становища, изразени по делото, касаторът е поддържал, че сумата 8 511 лв. е покрита със средства, получени като обезщетение срещу отчуждения имот и с лични средства, набрани преди брака, т.е. че има смесен произход. В съответствие с това твърдение въззивният съд е изследвал каква е стойността на всяко перо-каква част от отчуждения имот е била лична собственост на касатора, съотв. какъв е размерът на полученото за нея обезщетение при отчуждаването му, и колко са вложените средства извън това обезщетение до размера на сумата 8 511 лв.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси за значението на вписания в нотариалния акт израз „собствени средства на получаващия обезщетението” и дали при данните по делото за натрупан преди брака жилищноспестовен влог, следва да се счита, че заплатената по нотариалния акт за придобиване на апартамента сума в размер на 8 511 лв. и описана в него като „собствени средства на получаващия обезщетението”, е с произход от същия жилищноспестовен влог. Тези въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. По съществото си те представляват оплаквания за необоснованост на изводите, до които е достигнал въззивният съд при преценка на събраните по делото доказателства, поради което не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Като основание за касиране по чл. 281, т.3 ГПК необосноваността е относима към правилността на съдебното решение и не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
С допълнителна молба към въззивната жалба ищецът е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение какви плащания, в кой момент и от кого са били извършвани, и какви документи са били представени във връзка с издаване на нотариален акт № 128/82 г. Поискал е издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи, касаещи производството по отчуждаване на недвижимия имот в м. „К.” и обезщетяването му с процесното жилище, както и допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата около практическото извършване на процедурите по плащане на жилището, предаване на владението и изготвянето на констативния нотариален акт. Съдът е издал исканото съдебно удостоверение, но е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза и за допускане на гласни доказателства, по съображения, че гласните доказателства са неотносими и недопустими, а експертизата се иска за същите обстоятелства, за които ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение, за да се снабди с писмени доказателства.
Разгледан в този контекст, първият от поставените в изложението въпроси не се свежда до принципната възможност да се допускат гласни доказателства и да се назначават експертизи при установяване липсата на писмени доказателства от значение за изхода на спора, каквато е дадената от касатора обща формулировка, а до това допустимо ли е страните да сочат нови факти и доказателства във въззивната инстанция и при какви предпоставки. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 266 ГПК, по приложението на която има формирана практика на ВКС, според която възможността да се сочат и представят нови доказателства пред въззивната инстанция е ограничена до изчерпателно изброените в ал. 2 и ал. 3 на чл. 266 ГПК хипотези, в които пропускът да се ангажират доказателствата до приключване на първоинстанционното производство не се дължи на процесуално бездействие на страните, а на причини извън тяхното поведение. Доколкото във въззивната си жалба, така и пред настоящата инстанция касаторът не твърди обстоятелствата относно влагане на средства от жилищноспестовния му влог в придобиване на процесното жилище да са останали недоказани пред първата инстанция поради невъзможност своевременно да се снабди със съответните писмени доказателства, поради отказ на първоинстанционния съд да събере гласни доказателства за установяването им в хипотезата на чл. 165, ал.1 ГПК или поради други процесуални нарушение, допуснати от първоинстанционния съд, повдигнатият в изложението процесуален въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, и следователно- не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1898 от 19.11.2015 г. по възз. гр.д. № 2282/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: