Определение №83 от по гр. дело №2507/2507 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 83
 
София, 17.11.2008 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
 ДИЯНА ЦЕНЕВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева
гражданско дело № 2507/08 г. и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
 
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П като пълномощник на М. М. Б. срещу решение № 110/ 13.02.2008 г. по гр.д. № 45/08 г. на П. окръжен съд. С това решение на основание чл. 209, ал.1 ГПК/ отм./ е обезсилено решение № 139/ 14.12.2007 г. по гр.д. № 385/07 г. на Районен съд П. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предявеният от М. М. Б. иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като има за предмет установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – ливада с площ от 9.8 дка в м. ”К”, който вече е бил заявен от ищеца за възстановяване по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и по отношение на който О. е постановила отказ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателят сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно предпоставките за предявяване на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и по приложението на чл. 101 ГПК/ отм./. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/ 25.06.1996 г. на ОСГК на ВС и решение № 1515/05.11.2001 г. по гр.д. № 2086/2000 г. на ВКС, V г.о., което представя. Счита също, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответната страна не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че не е налице основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, посочена в изложението. Искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет съдебно установяване правото на възстановяване на собствеността в случаите, когато правоимащите по този закон са пропуснали да подадат заявление до компетентния административен орган в срока по ал.1. Пропускането на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на този иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
По делото не е било спорно, че жалбоподателят в качеството си на наследник на М. М. Б. е подал пред О. гр. Р. заявление за възстановяване на земеделски земи, в това число и ливада в м.”К”, както и че има постановен отказ да се възстанови собствеността върху ливада в тази местност с площ 8.8 дка. За да обоснове твърдението си, че предмет на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е друг имот в същата местност, незаявен пред О. , жалбоподателят акцентира върху обстоятелството, че в заявлението, което О. е представила в заверен препис, личи поправка в площта на имота и че имотът, за който е постановен отказ за възстановяване е различен по площ от заявения с исковата молба.
Въззивният съд е приел, че се касае за един и същи имот, като изводите му по този въпрос не почиват само и единствено на данните в представеното в заверен препис заявление за възстановяване вх. № 1092/ 27.03.1992 г., подадено от жалбоподателя до О. , а се основават на съвкупната преценка на доказателствата по делото и при съобразяване на факта, че както в производството по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, така и в исковото производство, ищецът се е позовал на записванията в основната данъчна книга на гр. Р. за периода 1936 – 1960 г., стр. 715, партида № 699 на името на М. М. Б. , за което са издадени съответните удостоверения, а там фигурира само един имот в м. ”К”, представляващ ливада с площ от 9.8 дка. Дори по правилото на чл. 101 ГПК/ отм./ да се отрече на преписа от заявлението годността да бъде доказателствено средство за установяване на обстоятелството дали процесният имот е бил заявен за възстановяване пред О. , по делото има други доказателства, въз основа на които може да се съди за този факт. Поради това в случая не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС по приложението на чл. 101 ГПК / отм. /, а оттук – и основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставките за упражняване на правото на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ са посочени в закона и по този въпрос има утвърдена съдебна практика, според която изчерпването на административния ред за възстановяване на правото на собственост по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която препятствува установяване на правото на възстановяване по отношение на същите земеделски имоти с иск по чл. 11, ал.2 от същия закон. Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване, когато нормативната уредба е неясна или непълна, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен въпрос или когато изоставя като неправилно едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 110/ 13.02.2008 г. по гр.д. № 45/08 г. на П. окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top