О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 17.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева
гражданско дело № 2206/08 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Б. като пълномощник на В. А. Х. против решение № 377/ 13.03.2008 г. по гр.д. № 3011/ 07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, постановено на 30.08.2004 г. по гр.д. № 5708/02 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. Х. против Е. “Т”. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
С разпореждане от 23.04.2008 г. касационната жалба е оставена без движение от въззивния съд като нередовна и на жалбоподателя са дадени указания да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, като изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
С уточняваща касационна жалба от 07.05.2008 г. жалбоподателят е посочил, че материалноправните изводи в атакуваното решение са изцяло в противоречие с практиката на ВКС, а разрешените с него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Основанията за допускане на касационното обжалване са очертани в закона с по- голяма степен абстрактност. В тежест на жалбоподателя е в изложението към касационната жалба да обоснове наличието на някое от тях, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото. В този смисъл възпроизвеждането на законовия текст не удовлетворява изискването за мотивираност на изложението.
Независимо, че с разпореждането от 23.04.2008 г. въззивният съд е оставил касационната жалба без движение и е указал на жалбоподателя да приложи изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тази нередовност не е била отстранена. В уточнявящата молба от 07.05.2008 г. твърдението, че съществен материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е заявено формално, без да е извършено позоваване на конкретни решения.
Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Заявената от ищеца претенция има за предмет обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка, когато трудовото правоотношение е прекратено. В съответствие с утвърдената съдебна практика въззивният съд е приел, че е недопустимо факта на прекратяване на трудовото правоотношение да се установява с гласни доказателства предвид установената от закона – чл. 335 КТ, задължителност на писмената форма.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 377/ 13.03.2008 г. по гр.д. № 3011/ 07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :