4
гр. д. № 876/20110 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 76
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 876/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. А. С. и Т. А. С. са подали касационна жалба срещу решение от 20.04.2010 г., по гр. д. № 447/2010 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 519/08 г. на П. РС, с което е отхвърлен предявения от касаторките срещу А. А. Б. и Н. А. Б. иск за делба на УПИ ІХ-115 и Х-115 в кв. 39 по плана на[населено място], обл. П.. Касационният довод е за необоснованост на извода, че ответниците са станали собственици на двата имота на основание давностно владение. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК с твърдението, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил собствена проверка на събраните доказателства и не е формирал правни изводи въз основа на тях. Вторият довод е за това, че въпросът за придобиване право на собственост върху идеалните части на останалите съсобственици от недвижим имот, когато съсобствеността е възникнала по наследяване, се решава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация намират, че не са налице предпоставките за допускане на касационна проверка, както и че жалбата и по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска за делба съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1947 г. наследодателят на страните А. Б. е закупил имот с площ от 1113 кв. м., съставляващ имот пл. № 352, за който е бил отреден парцел V-352, в кв. 137 по плана на[населено място]. Б. е починал през 1951 г. и оставил за наследници съпруга и четири деца – страните по делото. На основание наследяване те са придобили по равни дялове от имота. През 1965 г. ищцата Е. Б. е дала съгласие братята й да построят в имота жилищна сграда, което е обективирала в писмена декларация. В имота е построена жилищна сграда на два етажа и сутерен на основание одобрен архитектурен проект и в нея са се установили да живеят братята на касаторките и тяхната майка. В резултат на изменение на дворищната регулация за парцел V-352 са били отредени три парцела – V-352, VІ-352 и VІІ-352. Построената двуетажна сграда е попадала в парцел V-325. Съсобствениците са се разпоредили с парцел VІІ-352 чрез продажба през 1966 г.
През 1972 г. касаторките са направили отказ от наследството останало от баща им по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49 ЗН. След тези откази през 1976 г. между майката М. Б. и двамата й сина е сключена съдебна спогодба за делба на парцели V-352, VІ-352 и построената жилищна сграда (гр. д. № 9563/76 г. на Пл. РС), с която А. и Н. са получили в общ дял дворните места и по един етаж от къщата, а майката е получила право на ползване на една стая-южната в приземния етаж.
М. Б. е починала през 1987г., а през 1988 г. А. и Н. отново са извършили съдебна делба по гр. д. № 564/88 г. на Пл. РС, с която в дял на А. са поставени ? ид. ч. от парцел ІХ-115 в кв. 39 и първия етаж от построената в имота жилищна сграда, а в дял на Н. е поставена другата ? ид. ч. от описания имот и втория етаж от жилищната сграда. Делбата е извършена при действието на ЗРП от 1967 г., с който бившия имот пл. № 352 е бил заснет с пл. № 115 и за него са били отредени два парцела ХІ-115, идентичен с продадения VІІ-352 и парцел Х-115 идентичен с ІХ-352 и Х-352 по предходния план.
С гласни доказателства е установено, че около 1966 г. в имота и сграда са живели само ответниците по иска и тяхната майка, както и че те са построили сградата въз основа на одобрен архитектурен проект и издадени книжа, като строителството е извършено на три етапа, извод за което се прави от използваните три технологии, и е продължило от около 1966 г. до 1988 г.( от когато има издадени фактури за закупени материали), но вещото лице не е могло категорично да определи кога е завършена сградата в груб строеж и кога до степен на годна за ползване.
За да отхвърли иска съдът е намерил за основателен доводът за придобиване на терена на основание давностно владение от ответниците. В съответствие с доказателствата по делото е направен извод, че наличието на субективния елемент за владеене на терена с намерение да се придобие право на собственост. Прието е че това се установява от даденото от сестрата Е. съгласието на братята си да строят в имота. Това волеизявление, направено в писмен вид, няма транслативен характер, но удостоверява знанието й за извършените действия от ответниците както и намеренията им да своят имота за себе си. Извод за знание за тези намерения се извежда по аргумент за противното и от това, че касаторките са направили отказ от наследството, останало от баща им. Като направен след извършени действия по приемането му, законосъобразно е прието, че е нищожен, но това обективирано волеизявление е доказателство за знанието и съгласието на двете сестри братята им да владеят имота за себе си. Владението е продължило в определения от закона десетгодишен срок, от което обосновано е направен извод, че са се осъществили всички елементи от фактическия състав на давностното владение и ответниците по иска са придобили на това основание право на собственост и върху идеалните части от имотите, придобити от ищците на основание наследяване.
Разрешеният материалноправен въпрос за наличие основание са прилагане нормата на чл. 79, ал. 2 ЗС, е дадено в съответствие с фактите по делото. Не е налице предпоставка по т. 2 за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като решенията, на които е направено позоваване, са постановени при различни правни хипотези. Противоречиво решаване на материалноправен въпрос ще е налице, когато решението противоречи на друго влязло в сила и постановено при сходна фактическа обстановка.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като процесуалният въпрос за това дали въззивния съд следва да извърши своя проверка на фактите по делото и да направи изводи за правното им значение и произтичащите от тях права не е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. Въззивният съд е обсъдил в мотивите си приетите за установени факти, изложил е съображения за правните им последици и след това е формирал правния извод по доводът за придобиване на терена на основание давностно владение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,
състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.04.2010 г. по гр. д. № 447/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: