3
гр. д. № 252/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 867
София, 04.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 252 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от ищците Л. Г. Ц., Й. Б. Ц., Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., със съгласието на майка си Д. В. Ц., Н. Г. Г., Г. Г. Ц., Б. Д. А., А. Б. А. и Т. П. Ц., чрез пълномощникът им адв. С. Г. срещу решение от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1846/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 02.02.2007 г. по гр. д. № 9455/2005 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Ц. П., Р. П. и А. П. ревандикационен иск за 1189/1380 ид. ч. от УПИ V.-207 в кв. 14 по плана на гр. София, м. вилна зона “М. долина” – ІІб част, целия с площ от 1380 кв. м.
Касационният довод е за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. В молба от 28.12.2009 г. подадена в изпълнение указанията за отстраняване нередовността на касационата жалба, касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по въпроса за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност в нарушение на процесуалния закон. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка са се позовали на т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК, като твърдят, че въпросът за идентичността на притежавания от наследодателката им имот, със заснетия в кадастралния план от 1950 г. се решава противоречиво. Основават твърдението на приетото в друго решение на Варненски окръжен съд, постановено по ревандикационен иск с предмет друга част от възстановения на ищците земеделски имот. От представения препис от решение на СГС по гр. д. № 3289/08 г. се установява, че няма данни да е влязло в сила.
Ответниците по касация намират, че не са налице предпоставки за допускане касационна проверка на решението, тъй като в касационната жалба въпреки дадените указания не е формулиран процесуален или материалноправен въпрос решен от съда, който да има значение за изхода на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Ищците са поддържали, че правото на собственост им е възстановено с решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ, при община О. купел, гр. София, въз основа на което са се снабдили с констативен нот. акт № 86, т. Іа, по н. д. № 588/2003 г. съставен от нот. Р. Д. с рег. № 274 на НК.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че по делото не е установено част с площ от 1189 кв. м. от УПИ V.- -207 в кв. 14 по плана на гр. София, м. вилна зона “М. долина” – ІІб част, целия с площ от 1380 кв. м, да е част от признатия за възстановяване част от имот пл. № 2578, целия с площ от 10480 кв. м.
С решение на ОСЗ № 1275 от 18.10.93 г. на касаторите е признато право на възстановяване на ливада с площ от 10.500 дка от седма категория, който имот попада в терен по §4 в землището на с. Б.. В решението имотът не е индивидуализиран с граници и съседи, към него не е приложена скица, поради което то няма конститутивно действие. С него само е признато правото на възстановяване на описания имот. Със следващо решение № 1275-2 от 22.10.2002 г. е отказано възстановяване на имота, поради това, че се намира в землището на с. Б.. С решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ –О. купел, област София-град е възстановен на ищците в съществуващи граници имот – ливада с площ от 7.527 дка, намиращ се в строителните граници на с. С., в местността (кв.) Фращене, съставляващ имот пл. № 2578 в к. лист № 758 по кадастралния план от 1950 г., а по действащия план възстановеният имот е описан като части от парцели общо петнадесет на броя, като един от тях е УПИ ХІІІ-205, 203, част от който е предмет на ревандикационния иск.
Решението е постановено при действието на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което то представлява само единия елемент от сложния фактически състав на реституиране на имоти попадащи в терени по § 4 от същия закон, който включва и издаване заповед от кмета на общината в района, на който се намира възстановения имот. Не са ангажирани доказателства да е завършена процедурата с издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. С техническа експертиза е установено, че парцелът е застроен със сграда. Установено е и това, че наследодателят на ищците е бил собственик на две ливади с площ от по 5 дка, индивидуализирани с граници, в съставените нот. актове за собственост от 1923 г. Въз основа на съхраняваните планове в общината експертът не може да направи извод, дали имотите са били съседни и дали при съставянето на плана от 1950 г. са заснети с един кадастрален номер – 2578.
В касационната жалба е формулиран въпрос, който съдът е разрешил в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС процесуалния въпрос за преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност – този, постановил обжалваното въззивно решение, или съдът, постановил решението, на което е основано твърдението за противоречива практика. Така формулираният въпрос обуславя предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
В касационното производството съдът е служебно задължен да се произнесе по допустимостта на иска. Съществения въпрос за разрешаването му е този дали с постановеното решение през 2003 г. е завършена процедурата по възстановяване на земеделски имот, намиращ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, части от който са били предоставяне за ползване на основание актове на НС и МС и в който е било извършено строителство на сгради.
При тези данни следва да се допусне касационна проверка на решението на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК относно разрешения от съда процесуален въпрос – преценка на доказателствата с оглед установяване на претендираните от ищците вещни права върху имота, предмет на ревандикационния иск и по въпроса за допустимостта му.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на решението, тъй като не е направено позоваване на влязло в сила решение. На следващо място не е формулиран въпросът, който в двете решения (обжалваното и представеното като доказателство) да е решен противоречиво.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1846/2007 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 300 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.