О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 478
София, 04.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИА. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1741/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Г. Г. от гр. П. срещу решение от 29.07.09 г. по гр. д. № 347/2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.04.2009 г. по гр. д. № 177/2007 г. на Свиленградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Д. и З. М. ревандикационен иск за ? ид. ч. от УПИ * в кв. 201 по плана на гр. С. и източният близнак от масивна едноетажна сграда, източен гараж построен на калкан със сградата и намиращ се от към уличнорегулационната линия и лятна кухня в дъното на имота. Касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 17 ЗЗД. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на тeзи по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторката счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, дали когато договорът е нищожен поради абсолютна симулация, това засяга правата на трето добросъвестно лице, сключило сделка с привидните носители на вещни права. Поддържа се, че съдът е разрешил два процесуални въпроса- първият е за това следва ли съдът да обяви за нищожен договор, ако на този порок страната се е позовала чрез възражение, а не с иск. Вторият процесуален въпрос е за допустимостта на свидетелските показания, ако писменото доказателство, на което е основана допустимостта им, изхожда от трето лице, което не е страна в производството. Касаторката поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на съда и са от значение за точното прилагане на закона.
Към касационната жалба са представени решения на тричленни състави на ВКС и на апелативни съдилища. Не са представени решения на ОСГК или на Пленума на ВС на РБ, които имат задължителен характер. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. и е допустима.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, в частта, с която съдът в диспозитивна на решението е обявил за нищожен договора за покупко-продажба, от който ищцата черпи права, въпреки че позоваването на нищожност е направено с възражение. Разрешението на този процесуален въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ и ВКС.
Касационно обжалване на въззивния съдебен акт не следва да се допусне по втория разрешен с него процесуален въпрос за допустимостта на свидетелските показания, за което съдът се е позовал на нормата на чл. 134, ал. 2 ГПК отм. По делото е установено, че договорът за заем на пари е сключен с физическото лице Г. Г. , а договорът за продажба на имота е сключен с продавач „К” ЕООД, представлявано от собственика на капитала Г. Г. Правните субекти, участвали като страни заемодател и продавач в двата договора са различни, но юридическото лице е представлявано от физическото лице, заемодател по първия договор. От това следва, че е налице съвпадане на източника на волеизявления, направени за сключване на двата договора. С договора за заем от 24.11.1995 г. е уговорено, че ако се допусне закъснение на плащането на месечната вноска със седем дни ..”обекта се продава”. Тъй като договорът за продажба на апартамента и договора за този първи заем са сключени в една и съща и предвид постигнатата уговорка, която правилно е възприета като начало на писмено доказателство, съдът е допуснал свидетелските показания за изясняване на действителните отношения между страните. Разрешаването на този процесуален въпрос е в съотвествие с изискванията на закона и задължителната практика на ВКС.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и по отношение на третият разрешен въпрос дали сключеният договора за продажба на недвижим имот е нищожен като привиден и дали това засяга правата на трето лице, следващ приобретател на имота, каквато е ищцата с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.07.09 г. по гр. д. № 347/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: