2
гр. д. № 1501/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 659
София, 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 май април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1501/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Т., Г. Й. М. и Х. Г. М. са подали касационна жалба срещу решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 398/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4987/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите негаторен иск като неоснователен. К. довод е за необоснованост на решението поради необсъждане на всички доказателства по делото. Относно предпоставките за допускане касационна проверка се позовават на тази по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпросите: представлява ли таванския етаж в сградата, в [населено място], [улица] обща част по предназначение; дали има характеристиката на друг не жилищен обект; дали таванския етаж с предоставено право за преустрояването му в жилищен представлява, обособен жилищен етаж, които са от значение за изхода на спора и се решават противоречиво от съдилищата.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли предявените от касаторите негаторни искове за предоставяне достъп до таванския етаж и мазето в сградата построена в [населено място], ул. Б.” № 17; за възстановяване трикрилни входни врати към първи и втори етажи на сградата; за възстановяване на стълбищните площадки на всеки етаж; за възстановяване на преградна стена от талашитени плоскости на таванския етаж, разделяща таванския етаж от таванска стая, прилежаща към първия етаж и за осигуряване на ищците достъп до таванския жилищен етаж и избеното помещение, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на таванския етаж, тъй като той представлява обща част по предназначение и не е обект на гражданския оборот. Сключеният от касаторите договор за покупко-продажба на този обект през 2006 г. не ги легитимира като собственици на тавански жилищен етаж, тъй като такъв не съществува в сградата.
С приета тричленна техническа експертиза пред въззивния съд е установено, че сградата е построена на два етажа, със сутерен и тавански етаж. Към 1977 г., таванският етаж е представлявал сушилня или тавански складови помещения.
От доказателствата по делото се установява, че през 1977 г. въз основа на съдебна спогодба, сключена по гр. д. № 2675/75 г., в дял на К. П. е поставен таванския етаж на жилищната сграда и правото да го преустрои в мансарден жилищен етаж съгласно одобрен архитектурен проект. В дял на останалите съделители Л. П. и Ж. В. е поставен втория етаж от жилищната сграда. Няма данни собственици на първия етаж да са учредили в полза на К. П. право на строеж на тавански жилищен етаж. През 1996 г. К. П. дарява на дъщеря си Ж. В. втория етаж от жилищната сграда, както и таванския жилищен етаж и правото той да бъде преустроен (нот. акт № 127 от 9.08.1996 г., т. ХХVІІ, по н. д. № 7240/1996 г.).
През 2004 г. В. продава на касаторите таванския етаж, състоящ се от жилищна площ от 36.30 кв. м. и складова площ от 66.70 кв. м. Техническата експертиза след оглед е установила, че таванският етаж не е преустрояван в жилищен. В дясно от стълбището е оформено таванско помещение с талашитени плоскости със застроена площ от 20.90 кв. м., което е прилежаща част към апартамента на първия етаж. Останалото пространство е с площ от 110 кв. м., от което 60 кв. м. са със светла височина над 1.50 м., а останалата застроена площ от 50 кв. м. е с височина на надзида от 1.10 кв. м. до 1.50 кв. м. Помещението от ляво от стълбището е било предназначено за баня и санитарен възел. В него съществува ВиК инсталация и фаянс по стените и пода. От това експертизата е приела, че това пространство към 2006 г. е могло да бъде ателие за творческа дейност. В съдебно заседание експертите от тричленната експертиза заявяват, че таванският етаж не е ателие, а тавански етаж тъй като няма извършено цялостно преустрояване на пространството в самостоятелен обект.
При така установената фактическа обстановка разрешеният от съда въпрос, съществен за изхода на делото, е за това дали продаденият тавански етаж на касаторите към 2006 г. е бил годен обект на гражданския оборот в резултат на преустрояване, или е представлявал общ незастроен обем между последната плоча на сградата и покривната конструкция, поради което е съставлявал обща част по предназначение.
Въпросът е разрешен в противоречие с задължителната практика формирана с ТР № 38 от 1983 г. на ОСГК на ВС на РБ, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в представеното решения, с които се обосновава противоречиво разрешаване на съществения по делото въпрос, не е разрешен сходен въпрос. В него е разискван въпроса за възможността да се промени предназначение на общата част – таванско помещение, като се обособят достатъчно на брой самостоятелни тавански помещения, които да обслужват жилищата в сградата. В случая в дял на съсобственик е поставен таванския етаж и правото да бъде преустроен той в жилищен. Това право е било частично реализирано с построяване на санитарен възел и едно от предвидените помещения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 398/2009 г. на Варненски окръжен съд
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 488.00 лв. и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: