4
гр. д. № 6290/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 92
София, 18.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6290/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 9 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 1/2015 г. на окръжен съд – Р., в частта с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 568/2014 г. на Разградски районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касатора срещу „К. Б. Е. и КО”КД иск по чл. 109 ЗС за премахване на „улица” изградена в УПИ ХХХVІІІ-2064, в кв. 13 по плана на [населено място] извън учреденото върху имота сервитутно право. Развити са доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т 1 ГПК се иска допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поради разрешаване на въпроса: 1. разполага ли със защитата по чл. 109 ЗС собственик на имот, чието право върху него е нарушено чрез незаконен строеж или чрез допуснато отклонение при изпълнение на законно разрешено строителството, когато това отклонение да е несъществено по смисъла на „ „техническите възможности и/или благоустройствената допустимост на строежа”; 2. преформулиран съобразно правомощията на ВКС разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – обусловено ли е правото на защита на собствеността от административните актове, издадени за и при осъществяване на строителство в имот и когато то засяга имота на ищеца извън учреденото от него, или е достатъчно да се установи, че незаконното строителство или извършеното в отклонение от издаденото разрешение засяга и ограничава правото на собственост върху имота, в който е извършено.
3. може ли да се учредява право на преминаване с даване на съгласие или валидното му учредяване се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ.
4. Подписването на протокол, съставен на основание Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, от собственика на служещия имот, представлява ли волеизявление за учредяване на право на преминаване, и ако е такова това препятства ли защитата на собствеността по чл. 109 ЗС.
5. Придобива ли се право на преминаване чрез фактическо изпълнение на път, навлизащ в чужд имот, в хипотезата че няма отклонение при изпълнението на пътя от одобрения инвестиционен проект.
6. Подлежи ли на премахване на основание чл. 109 ЗС строеж или част от строеж, въведен в експлоатация като законен в хипотезата на чл. 154, ал. 3 ЗУТ, ако несъщественото отклонение от инвестиционния проект засяга съседен имот и пречи на упражняване правото на собственост на собственика му.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че ищецът е собственик на УПИ ХХХVІІІ-2064, а ответникът на съседния имот УПИ ХХХVІІ-2064, двата в кв. 13 по плана на [населено място], както и на право на преминаване през имота на ищеца върху сервитутна ивица с площ от 44, 109 кв. м. от служещия имот, която е означена с червен контур и защрихована на приложена към договора скица, както и на сервитутна ивица с площ от 28,856 кв. м. от служещия имот, оградена със син контур и защрихована в синьо на същата скица към договора. Правото на собственост и сервитутното право на преминаване е придобито от ответника на основание договор за покупко-продажба, за който е съставен нот. акт № 175 от 31.10.2006 г., т. V, н. д. № 790/2006 г. Установено е по делото, че този имот е принадлежал на касатора, той се е разпоредил с него в полза на праводателя на ответника чрез договор за продажба от 02.10.2006 г. (н. а. № 183 от 02.10.2006 г., н. д. № 1034/2006 г.)
Ответникът по иска е изградил в придобития от него УПИ ХХХVІІ-2064 обект – „Магазин на самообслужване” на основание разрешение за строеж от 06.02.2006 г., както и подходи към обекта от [улица]и от тупиковата улица, от която е осигурен достъп и до имота на ищеца, за което е усвоил и учредено право на преминаване в имота на ищеца. При построяването на подхода е навлязъл в имота на ищеца като завзетата площ над отстъпеното право на преминаване е 9.62 кв. м. за севритутна ивица № 1 и 7.42 кв. м. за сервитутна ивица № 2 по приложение № 3 към заключението на в. л. прието от първоинстанционния съд. Експертиза е изпълнена въз основа на геодезическото заснемане, предоставено в службата по кадастър и въз основа на приложените към нотариалния акт графични котировки на сервитутните участъци от имота на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че част от настилката на пътя и цялата подпорна стена са изпълнени извън сервитутна ивица № 2. При усвояването на сервитутна ивица № 1 е допуснато навлизане в имота извън нея само на пътната настилка. Изразил е становище, че допуснатото отклонение от установените сервитутни участъци не представлява допустимо отклонение. По делото е представен като доказателство и протокол за установяване годност за ползване на строежа образец № 16 от 24.08.2009 г. В съставянето на протокола е взел участие и представител на дружеството – ищец по иска и протокола е подписан от управителя на дружеството без възражения.
Въззивният съд е допуснал изслушването на назначеното от първоинстанционния съд вещо лице на основание чл. 267, ал. 2 ГПК. След извършен оглед и измервания на място то е представило допълнило заключение, в което е установено, че сервитутна ивица с № 1 по скицата е с договорена площ от 44.109 кв. м., а на място фактически усвоената площ е с размер 59. 533 кв. м. или с 15.424 кв. м. повече, а за сервитутна ивица № 2, която по договор и скица е с площ от 28.856 кв. м., фактически е усвоена площ от 40.230 кв. м. или с 11.374 кв. м. над уговореното.
След анализ на установеното с нея въззивният съд е достигнал до изводите, направени от първоинстанционния съд, че в имота на ищеца на основание учредено право на преминаване ответникът е изпълнил пътнотранспортно съоръжение – второстепенен път VІ- клас при съобразяване на инвестиционния проект и техническите изисквания за този тип съоръжения, регламентирани в Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни схеми на урбанизираните територии, от 29.06.2004 г., поради което допуснатите отклонения, изразяващи се в усвояване на по-голяма площ от тази, за която е учредено право на ползване, не съставляват неправомерни действия.
Възприел е и изводите на първоинстанционния съд относно това, че с подписването на протокол обр. 16 ищецът се е съгласил със създаденото фактическо положение и това е в съответствие с изразената от него воля в договора за учредяване неограничен и безсрочен сервитут на праводателя на ответника за преминаване през имота му. Позовавайки се на така установените факти е намерил иска за неоснователен.
С аргумент от приетото в решение по гр. д. № 946/2009 г. на І г. о. на ВКС, че навлизането в чужд имот без съгласието на собственика винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не се е съгласил за това, съдът е направил обратния извод, че при наличие на съгласие за това навлизане, каквото е подписването на протокол обр. 16, то не съставлява неоснователно действие.
Поставеният въпрос под № 3 и този, под № 4 за това – подписването на протокол, съставен на основание Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, от собственика на служещия имот, представлява ли волеизявление за учредяване на право на преминаване, и ако е такова това препятства ли защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, обуславя основание по чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка по тях, тъй като са решение в противоречие със задължителната практика на ВС – ТР № 31/84 г. на ОСГК и са от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 1/2015 г. на окръжен съд – Р., в частта с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 568/2014 г. на Разградски районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касатора срещу „К. Б. Е. и КО”КД иск по чл. 109 ЗС за премахване на „улица” изградена в УПИ ХХХVІІІ-2064, в кв. 13 по плана на [населено място] извън учреденото върху имота сервитутно право.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: