8
гр. д. № 1953/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 422
София, 26.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1952/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Х. Е. касационна жалба срещу решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен. Касационните доводи са за необоснованост на извода, че завещанието, направено от М. А. в полза на дъщеря й Д. К. и снаха й В. Е. е валидно като написано и подписано от завещателката, както и за неправилно определяне правата на съделителката в съсобствеността поради необсъждане на възражението й за намаляване на завещателното разпореждане до възстановяване на запазената й част. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани пет въпроса, по които се твърди че въззивният съд се е произнесъл при обсъждане валидността на завещанието, съставено от Д. К.. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: 1. може ли съдът ако констатира полагане на подписа на завещателя преди датата на завещанието сам да прогласи неговата нищожност; 2. нищожно ли е завещанието, в което датата е поставена след завещанието, независимо от отразената такава в началото на завещанието; 3. може ли съдът да зачете особеното мнение на едно от вещите лица при приета тричленна експертиза; 4. при изготвяне на графическа експертиза за установяване дали завещанието е написано с лява ръка, може ли да се ползва сравнителен материал, изготвен с дясна ръка на съставителя на проверявания документ; 5 нищожно ли е решението на съда, в което съдът е отхвърлил иска за намаляване на завещателно разпореждане, поради това че завещанието не е представено. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с довод, че по тези въпроси няма задължителна практика и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от К. Х. Е. с доводи за необоснованост на извода за валидност на завещанието, съставено от М. А., както и за неправилно определяне стойността на разполагаемата част, която следва да се заплати на заветника на основание чл. 36, ал.1 ЗН
Ответниците по касация не са взели становище по касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на решение от 24.11.2010 г. по гр. д. № 1806/09 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на К. Х. Е., с което е отменено предходно въззивното решение в частите, с които е допусната делба на: 1. недвижим имот № 031007 по плана за земеразделяне на [населено място], м. „Б. път”, [община], съставляващ нива с площ от 50 дка, ІІІ категория; 2. допусната е делба на жилищна сграда със застроена площ от 48.26 кв. м., включваща помещения №№ 1, 2, 4 и 5, заедно с 44.0489% от общите части и от правото на ползване на УПИ … от кв. 45 по плана на [населено място]; 3. и е отхвърлен иска за делба на жилищна сграда, със застроена площ от 61.30 кв. м., състояща се от помещения №№ 3, 6, 7, 8 и 9 ведно с изба под помещение № 3 с площ от 10 кв. м. и с 55.9511% от общите части на сградата и от правото на ползване върху дворното място и делото е върнато в отменените части за ново разглеждане от друг състав на Добрички окръжен съд.
Производството е образувано по предявен от С. Е. срещу К. Е., В. Е., М. Д., С. Н. и Д. К. П. иск за делба на съсобствени на основание наследяване от М. Д. А. и К. Е. А. недвижими имоти.
След възобновяване на произвството, то има за предмет посочените в отменителното решение недвижими имоти и продължава по реда на чл. 186 и сл. ГПК отм. В хода на въззивното производство К. Е. е направила искане за обявяване за нищожно завещанието направено от М. А. в полза на дъщеря й Д. П. и снаха й В. Е. като е твърдяла, че то не е автентично, не е написано и подписано от завещателката. При условие на евентуалност е направила и искане за намаляване на завещателното разпореждане, с което е накърнена запазената й част до размера, необходим за допълването й.
Възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената му част е направено и от съделителката С. Е..
От фактическа страна по делото е установено, че нива с площ от 50 дка, съставляваща имот № 031007 по плана за земеразделяне на [населено място], м. „Б. път”, [община], е била възстановена на наследодателката М. А. по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на недвижимият имот, съставляващ ПИ № 1750, в кв. 45 по плана на [населено място] и построената в него жилищна сграда на площ от 109.56 кв. м. е установено, че имотът е държавна собственост и върху него през 1955 г. е било отстъпено право на строеж в полза на К. Е. А. по време на брака му с М. А.. Правото на строеж е реализирано с построяване на жилищна сграда първоначално с помещения от 1-5 по скицата към заключението на вещото лице, наричани източна част със застроена площ от 47.86 кв. м., а по-късно и с пристроени помещения от 6-9, наричани западна част, на площ от 61.70 кв. м. Към момента на извършване на делбата съгласно приетата техническа експертиза източната част жилищна сграда със застроена площ от 48.26 кв. м., включващ помещения №№ 1, 2, 4 и 5, заедно с 44.0489% от общите части и от правото на ползване не отговаря на изискванията за жилище, поради липса на кухня и санитарен възел. Източната част от имота, включваща помещения №№ 3, 6, 7, 8 и 9 ведно с изба под помещение № 3 с площ от 10 кв. м., и 55.9511% от общите части на сградата и от правото на ползване върху дворното място също не отговарят на изискванията за жилище.
Наследодателят К. А. е починал през 1978 г. Наследството е открито при действието на СК от 68 г., поради което, след смъртта му съпругата му не е наследила част от придобитата от него в режим на СИО ? ид. част от жилищната сграда. Този имот е наследен от наследниците му по низходяща линия син Ж. Е., син Х. Е. и дъщеря Д. Е..
Преживялата съпруга М. А. е направила завещание в полза на дъщеря си Д. и снаха си В. Е., съпруга на сина Ж. Е., като им е завещала при равни права възстановената й нива в [населено място] с площ от 50 дка и правата й върху жилищната сграда в [населено място].
По повод оспорване автентичността на завещанието по делото са допуснати и приети еднолична експертиза изпълнена от в. л. П., тричленна графическа експертиза, изпълнена от в. лица П., А. и Р. и друга тричленна експертиза, изпълнена от в. л. М., В. и Б.. Експертите са анализирали промяната на подписа с годините в период да 1965 до 1996 г. (Завещанието е съставено през 1996 г.) както и установеното с гласни доказателства, че поради пареза на дясната ръка вследствие прекаран исхемичен мозъчен инсулт през 1984-1985 г., завещателката е започнала да пише с лявата ръка. Съдът е кредитирал изводите направени от едноличната експертиза, първата тричленна и от двама от експертите на втората тричленна, относно това че не може да се направи извод, че при написване на завещанието, ръката на завещателката е била придържана от трето лице, както и че няма признаци на отразен в завещанието писмено-двигателен навик на трето лице, което чрез поддържане или хващане да е направлявало ръката на звещателката. По въпросът дали завещанието е написано и подписано с лява ръка, който е поставен поради това, че към датата на съставянето завещателката е имала тремор на дясната ръка след прекаран исхемичен мозъчен инсулт през 1984-1985 г. и последвалите от това дясностранна централна хемипареза на десни крайници, вещите лица са изразили становище, че е текста на завещанието и подписа са изпълнени с лявата ръка от завещателката.
Според вещите лица завещанието е изпълнено в период на преустройство на писменодвигателния навик, наложено от смяна на обичайната ръка за писане (дясната) с лява поради влошено здраве.Относно здравословното състояние на завещателката е изслушата медицинска експертиза. Констатациите на експертите са обсъдени в съвкупност със свидетелските показания, с които се установява, че завещателката се е опитвала да пише с лявата ръка. Съдът е мотивирал защо дава вяра на съвпадащото становище на шест от изслушаните експерти графолози и не кредитира становището на експерта Б., участвал във втората тричленна експертиза, която е подписал с особено мнение.
Въз основа на обстойния анализ на доказателствата съдът е приел, че завещанието е валидно, тъй като е написано и подписано от завещателката. За неоснователен е намерен и доводът, че завещанието е нищожно поради поставяне на датата на написването му след подписа на завещателката. Този довод е преодолян с факта, че датата на съставянето на завещанието е написана и в първото изречение на текста му.
След обобщен анализ на събраните доказателства в подкрепа на това оспорване, съдът е направил извод, че завещанието е написано и подписано от завещателката.
Искането за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на съделикелката К. Е. е намерено за основателно, само по отношение завещанието, направено в полза на Д., която е и наследник по закон. По отношение на заветницата В., искането е намерено за неостнователно, тъй като тя не е от кръга на законните наследници, а касаторката не е приела наследството под опис – изискване установено с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН.
Съдът е определил наследствената маса останала след смъртта на М. А., починала през 2002 г. Посочил е, че в нея се включват: ? ид. ч. от жилищната сграда и лятна кухня, построена в имот пл. № 1750, в кв. 45 по плана на [населено място], който имот има пазарна стойност 11886.50 лв.; нива с площ от 50 дка, с № 031007 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] на стойност 7500 лв. и ? от нива с площ от 50 дка и с № 009007 по плана за земеразделяне на [населено място] на стойност 1875 лв. (придобита от наследодателката на основание наследяване след земеделска реституция от съпруга й К. А.). Общата стойност на наследствената маса възлиза на 21261.50 лв. Като е съобразил това, че завещателката след смъртта си е оставила за наследници внуци от починали двама сина Ж. и Х. и дъщеря Д. и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН е определил запазената за наследниците част в размер на 2/3 ид. ч., а разполагаемата на 1/3 или в стойностно изражение – запазената част е в размер на 14174.32, а разполагаемата част в размер на 7087.17 лв.
След съпоставяне на пазарната стойност на завещаните имоти ( общо 19386.50 лв.) с паричната стойност на разполагаемата част (7087.17 лв.) е намерил, че първата надвишава разполагаемата стойност със сумата 12299.33 лв. Това надвишаване надхвърля ? от разполагаемата част. От този факт и поради това, че бенефициерите по завещанието не са избрали по реда на чл. 34 ЗН от кой от двата имота искат да се намали завещателното разпореждане, съдът е намерил, че намалението следва да се извърши съразмерно по реда на чл. 32 ЗН. На това основание е определил, че стойността на завета направен в полза на Д. от жилищния имот в [населено място] следва да се намали със сумата 628.42 лв., а стойността на завета в полза на Д. от нивата от 50 дка в [населено място] следва да се намали със сумата 396.50 лв. или всяко от двете разпореждания следва да се намали с по 1/9.46 ид. ч., като с такава част следва да се възстанови запазената част от наследството за К. Е..
Приетое, че тъй като възстатовяването не може да се извърши в натура, то следва да се направи по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН като К. Е. бъде осъдена да заплати половината от разполагаемата част на завещателката. (борави се с половината, тъй като по отношение завета в полза на снахата Василка искането по чл. 30 ЗН е намерено за неоснователно.). Въз основа на този извод е прието, че завещаните в полза на Д. имоти възлизат на стойност 9693.25 лв. Тя надвишава повече от ? запазената част на К. Е., която възлиза на сумата 1024.94 лв. От това е определено, че заветницата Д. следва да получи от К. Е. половината от разполагаемата част на М. А., която възлиза на (7087.17 лв. : 2 = 3543.58 лв.)
В касационната жалба К. Е. поддържа довод, че неправилно е определена стойността на разполагаемата част, която тя следва да заплати на заветницата.
І. По касационната жалба на С. Е..
Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал.1 …ГПК за допускане на касационна проверка по поставените въпроси 1 и 2 от изложението. Изводът на съда, че завещанието не е нищожно, когато наред с датата в първото изречение от текста му, дата е поставена и след подписа на завещателката е законосъобразен. След като в началото на текста е поставена дата, за означаване момента на написване на завещанието, това удовлетворява изискването за наличието на този реквизит от съдържанието му за неговата валидност. Повторното изписване на датата след завещанието не го опорочава.
Не следва да се допуска касационна проверка и по въпроси № 3 , които се отнасят до правото на съда да възприеме едно или друго мнение на експертите от тричленната експертиза и да игнорира изразено особено мнение от един от състава й. Процесуалният въпрос за приетата експертиза е разрешен правилно. Съдът е кредитирал преобладаващото становище на експертите, че завещанието е написано и подписано от завещателката със смяна на обичайната й за писане дясна ръка с лява ръка.
Той е преценил доказателствените изводи на експертите в съвкупност с останалите установени по делото правно релевантни факти и въз основа на това е направил извод за установените факти по делото.
Четвъртият поставен въпрос няма характер на процесуален въпрос. Той е фактически въпрос и се отнася до методите и средствата въз основа на които се изготвя графическа експертиза, както и какъв сравнителен материал следва да се използва при разрешаване на една или друга поставена задача.
Съдът не се е произнасял по въпроса за допустимостта да се използва за сравнителен материал – подписи, положени от завещателката, когато е пишела с дясната ръка, за да се сравняват с подпис, поставен с лява ръка. Преценка за вида на сравнителния материал, който се ползва при така поставената задача, е направена от вещите лица- Те са се вмотивирали с това, че при промяна на пишещата ръка, пишещият се стреми да възпроизведе вида на буквите, които е изписвал с дясната ръка, поради това, че в мозъка се съхранява памет (зрителна и механична), за техния вид и механизма на изписването им.
Петият въпрос също не обуславя обща предпоставка за допускане на касационна проверка тъй като не е разрешаван от съда и не е обусловил правните му изводи. Постановеното решение от първоинстанционния съд по иска по чл. 30 ЗН е било недопустимо, което е било основание за обжалване на решението в тази част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Постановеното решение е валидно, тъй като отговаря на изискванията за валидност – постановено е от съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, при спазване на изискването за форма и е разбираемо.
Въпросите, поставени от касаторката не обуславят общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по касационната й жалба.
ІІ. По касационната жалба на К. Е.:
Не обуславят основание за допускане на касационна проверка поставените в изложението въпроси свързани с изготвянето на графическите експертизи и разрешеният от съда въпрос автентично ли е завещанието, съставено от М. А.. Съображенията за това са идентични на изложените по касационната жалба на С. Е..
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда материалноправен въпрос: когато е прието възстановяването на запазената част да стане по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН чрез оставане изцяло в наследството на завещаните в полза на заветника имоти, кой следва да заплати стойността на разполагаемата част – наследникът с възстановена запазена част или всички наследници на завещателката, участващи делбата. Въпросът е мотивиран с това, че трима от останалите съделители, също са наследници със запазена част, не са направили искане за намаляване на завещателните разпореждания, както и че в настоящия случай запазената част на касаторката възлиза на сумата 1024.94 лв., а тя е осъдена да заплати цялата разполагаема част в размер на 3543.58 лв.
С оглед на тези мотиви поставеният въпрос, по който следва да се допусне касационна проверка, ще бъде преформулиран от настоящия състав съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: ако само някои от наследниците е поискал да се възстанови запазената му част, дали той следва да заплати цялата разполагаема част или само припадащата му се квота от нея на основание чл. 36, ал. 1 ЗН. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и по него няма формирана задължителна практика, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен по касационната жалба на С. Е..
ДОПУСКА по жалба на К. Е. касационно обжалване на решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен, в частта, с която касаторката К. Е. е осъдена на основание чл. 36, ал.1 ЗН да заплати на Д. Е. сумата 3543.58 лв.
УКАЗВА на касаторката К. Е. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: