3
гр. д. № 1247/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 293
София, 19.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1247/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. П. Г., Н. Н. Г. и М. В. Г. срещу решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 383/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното е постановено друго по съществото на спора като е разпределено ползването на незастроената част от съсобствения поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 400 кв. м., като за ползване от касаторите е определен дял ІІ и ІІІ оцветени в жълто и червено на скицата от заключението на в. л. В. (л. 55 от гр. д. № 4179/2010 г.); на Л. П. К. е разпределен за ползване дял І, оцветен в синьо по същата скица, на З. Х. и Д. Х. е разпределен дял ІV- ти, който се състои от 76.52 кв. м., разположен под старата къща, тяхна собственост и с право на преминаване по алеите, определи за общо ползване от съсобствениците, които са оцветени в светло синьо. За общо ползване е оставена площта около сградите, оцветена в светло синьо.
Разпределено е ползването и на съсобственото таванско помещение в двуетажната жилищна сграда с идентиф. 56722.659.747.1, намираща се в същия имот, като за Л. К. е определено ползването на част с площ от 29.44 кв. м. в северната част на подпокривното пространство, оцветена в синьо на скицата на л. 39 от гр. д. № 4179/2010 г., а на М. Г. е определено да ползва дял ІІ, с площ от 29.44 кв. м., разположен в югоизточната част на подпокривното пространство, оцветена в розово на същата скица.
Касаторите поддържат довод за незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК заявяват, че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос допустимо ли е разпределение ползването на незастроената част от съсобствения имот, който има статут на обща част поради това, че е застроен с двуетажна сграда, обектите в която са собственост на различни собственици и също с едноетажна сграда, собственост на други съсобственици на терена. Считат че въпросът е решен в противоречие с възприетото в П № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС и в ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК, което обуславя предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от П. Г., трето лице помагач на страната М. Г.. Твърдението е за необоснованост на решението поради това, че неправилно е определена незастроената площ от имота, подлежаща на разпределяне. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът е решен в противоречие с възприетото в П № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС и в ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК, което обуславя предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Ответникът по касация Л. К. намира жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по нея.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Л. К. е собственик на 211/380 ид. ч. от поземления имот и на втория етаж от жилищната сграда, построена в него, както и на една таванска стая и ? ид. ч. от останалото таванско помещение (пространство) – частта от към [улица]и две избени помещения в югоизточната част на мазето и ? ид. ч. от всички общи части на сградата (н. а. № 155,т. VІІ, н. д. № 982/2000 г.).
Ответниците В. и Н. Г. се легитимират като собственици на правото на ползване на 53/380 ид. ч. от дворното място, на част от първия етаж в двуетажната сграда, състояща се от стая, кухня и килер, които помещения съставляват самостоятелно жилище, заедно с ? ид. ч. от стълбището на сградата, три избени помещения към [улица], югоизточната половина от таванското помещение и ? ид. ч. от останалите общи части на сградата, както и като собственици на още 53/380 ид. ч. от дворното място.
Ответницата М. Г. се легитимира като собственик без правото на ползване на 53/380 ид. ч. от дворното място, на част от първия етаж в двуетажната сграда, състояща се от стая, кухня и килер, които помещения съставляват самостоятелно жилище, заедно с ? ид. ч. от стълбището на сградата, избеното помещение – ъгловото от мазето на сградата, югоизточната половина от таванското помещение, без таванската стая и на ? ид. ч. от останалите общи части на сградата. Правото на собственост е придобила на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане сключен с родителите й В. и Н. Г., които са си запазили правото на ползване върху имота.
Ответниците З. и Д. Х. се легитимират като собственици на 63/380 ид. ч. от поземления имот, върху които е застроена стара жилищна сграда на маза. Имотът е придобит на основание договор за покупко-продажба сключен с Т. и Е. Х., родители на З. Х., които са си запазили правото на ползване върху имота.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на М. Г. касатора П. Г., който поддържа че през 2010 г. е сключил договор за покупко-продажба на придобитите от сестра му по алеаторния договор права върху имота.
Не са конституирани като страни по делото в качеството им на необходими другари носителите на правото на ползване върху описаните по-горе обекти В. и Н. Г. и Т. и Е. Х..
Въззивният съд е задължен да провери допустимостта на процеса с оглед конституирането и на необходимите другари като страни в процеса. В производството по спорната съдебна администрация относно определяне начина на ползване на съсобствени имоти, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Това е налагало да се установи кои са надлежните страни по предявените искове и да се извършат необходимите процесуални действия за да се конституират и тези правни субекти, които не са посочени като страни с исковата молба, но имат качеството на необходими другари.
Този процесуален въпрос е решен в противоречие със задължителната, трайно формирана практика на ВКС по него, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Той не е релевиран от касаторите, но тъй като съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на решението, следва и служебно да допусне проверка по него, когато констатира, че е налице предпоставка за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 383/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите В. П. Г., Н. Н. Г. и М. В. Г. да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на касатора П. Г. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: