О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 676
София, 19. 07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1796/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. П. от гр. П.е подала касационна жалба срещу решение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 895/2006 г. на съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 582/06 г. на Районен съд П. , с което е признато за установено по отношение на ищеца ”Р” О. , гр. П., че Е. Т. П., К. С. И., Л. И. П. и В. Н. П., С. николов П. , М. Г. П. П. Г. П. , М. С. П., М. Т. Г., М. Т. М. , Т. П. М., В. С. Д., С. С. Д. , З. П. Д., К. П. П. и Й. П. К., че не са собственици на поземлен имот с пл. № 0* с площ от 2998 дка по плана на м. “Д” в землището на с. К., общ. Петрич, представляващ бивша нива от 3 дка на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е изпълнено мероприятие, което е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му в реални граници.
Касационният довод е за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от него. Вторият довод е а неправилно приложение на материалния закон ЗСПЗЗ при настъпила реституция по ЗВСОНИ върху същия имот. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 3 ГПК. Изложен е довод, за решаване на процесуални въпроси за допустимостта на иска и за преценката на доказателствата в противоречие на задължителната практика на ВКС. Второто твърдение е за решаване на въпроса за основание за реституиране на имота също в нарушение на материалния закон ЗВСОНИ и задължителната практика на ВКС по прилагането му, като се твърди, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
Срещу касаторката и останалите ответници по иска е предявен от ”Р” О. , гр. П. отрицателен установителен иск за да се установи, че ответниците не се легитимират като собственици на имот № 0* с площ от 2.998 дка по плана на с. К. на основание реституция по ЗСПЗЗ.
За да уважи иска, съдът е приел за установено от фактическа страна, че имот е съставлявал нива с площ от 3 дка и е бил закупен през 1945 г. от наследодателите на ответниците Т, С. К. П. , и М. Г. П.. В него те са построили стопанска сграда на площ от 240 кв. м., който обект индустриално предприятие “М” е бил национализирана на основание ЗНЧИМП. Със заповед № 119 от 16.02.1993 г. на кмета на община П. е отписано от актовете за държавна собственост индустриално предприятие “М”, като го е описал като съвкупност от земя от 3 дка и сграда.
Въпреки това ответниците са предявили иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяването му, който е бил уважен. Въз основа на него е издадено решение от ОСЗГ, с което е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи граници, като по действащия план имотът е индивидуализиран с пл. № 000412.
Ищецът се легитимира като собственик на съседния имот № 0* и построения в него бетонов възел на основание договор за покупко-продажба сключен с “Ю” ЕТТД през 2001 г., оформен с нот. акт № 74, т. І, по н. д. № 7* г. Правният интерес от иск е обосновал с това, че в имота на ответниците попадат две съоръжения – трафопост и КПП застроени на площ от 50 кв. м. и кладенец с водна помпа.
Въз основа на така възприетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че поради изпълнено мероприятие в имота – елементи от бетоновия възел, е налице ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което имотът не подлежи на земеделска реституция. Приел е, че на основание ЗВСОНИ в полза на ответниците е възстановен само сградния фонд на национализираното предприятие.
Въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка относно разрешение с него въпроси за допустимостта на иска. В противоречие със задължителната практика на ВКС е разрешен и въпросът за това дали на основание ЗВСОНИ е реституирано индустриалното предприятие като комплекс от земя и сгради или само сградите, отговора на което е обусловен от това дали национализацията е обхващала сградите и земята, върху която са построени и е ползвана за развиване на индустриалната дейност.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 895/2006 г. на Б. окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 20% от данъчната или пазарна оценка на имота, предмет на иска. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.