О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 384
София, 10.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1246/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. , представлявана от м. на министерство на регионалното развитие и благоустройството, е подала касационна жалба срещу решение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1230/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което по отношение на касаторът е признато за установено, че ищецът “О“А. гр. Б. е собственик на ? ид. ч. от поземлен имот с площ от 8523 кв. м. и идентификатор 39459.501.214 по кадастралната карта на с. К., община Б., както и на целия блок “Б”, състоящ се от две части: – едната със застроена площ от 196 кв. м. изпълнена на 4 етажа, –другата застроена върху 148 кв. м. и изпълнена на три етажа, както и на ? ид. ч. от блок “В” застроен на площ от 668 кв. м. и изпълнен на два етажа от които на първия – зала за хранене, кухненски блок и две зали за гости, а на втория етаж – дневен бар и зала за съвещания и той е осъден да ревандикира описания имот на собственика. Направено е искане за отмяна на решението като постановено при превратно тълкуване на фактите и неправилно прилагане на закона. Поддържа се довод и за необоснованост – касационни основания по чл. 281 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на всички предпоставки за допускане касационна проверка на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпроса на какво основание ищецът е придобил вещни права върху имота, предмет на иска, като е приел, че правоприемници на субектите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и на ДФ “О” , гр. Д., са лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ с право на дял от имуществото на заличените кооперативни организации и фирми, на които са издадени талони за дялово участие, срещу които имат право да получат части от имуществото на прекратените организации. Другият разрешен въпрос от значение за изхода на спора е дали пълномощниците на правоимащите, определени с решение взето на проведено от тях общо събрание на 23.12.1997 г. и други пет физически лица, които са били членове на съвета на директорите на А. , действащи от името на “О” А. , гр. Б., са компетентни да вземат решение и постигнат споразумение за разпределяне в полза на новоучреденото А. ? ид. ч. от обект почивна база К. срещу представени талони на стойност 5 585 352 лв. Разрешаването на тези въпроси е направено в противоречие на практиката на ВКС, не е в съответствие с разрешенията на сходни въпроси направени в представени решения, което е основание за касиране на решението. Изложено е твърдение, че въпросът за придобиване на вещни права върху терена до размер на ? ид. ч. също е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация поддържа, че жалбата е недопустима като подадена след изтичане на срока по чл. 283, ал. 1 ГПК. Развива доводи и за това, че касаторът не е мотивирал наличието на нито една предпоставка за допускане на касационна проверка, а е излагал съображения по прилагането на материалния закон, които обосновават основанието за касиране на решението. По същество на жалбата намира, че е неоснователна.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от м. на министерство на ф.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Съдът прецени изложените доводи, установените по делото факти и направените правни изводи въз основа на тях и намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че АПК”Д” е било инвеститор на обект общежитие ПУЦ- блок Б, построено в описания терен и въведено в експлоатация на 29.12.1988 г. В същия терен е построен блок “А” със средства на държавата, а блок “В”, който има обслужващо останалите два блока предназначение предвид изпълнените в него столова, дневен бар и зали, е бил построен съвместно от АПК и държавата, представлявана от министерство на индустрията и промишлеността (МИП). След построяване на блок “Б”, той е бил предаден за стопанисване и управление на стопанска бригада ”За строителство и услуги” при АПК ( СБ”СУ”).
На 28.03.1989 г. между зам. м. на МИП и председателя на СБ “СУ” при АПК “Д” е постигнато споразумение министерството да предостави средства в размер на 450 000 лв. за довършване на обект общежитие на ПУЦ, а след завършването на всички сгради на МИП да се предостави за ползване блок № 1, заедно с право на ползване на общите помещения – кухня, блок, дневен бар, нощен бар и полуфункционална база и ? ид. част от парцела състоящ се от 5550 м2 .
С решение на УС на АПК “Д” взето на 29.05.1989 г. сградата е предадена за стопанисване на АПК като почивна база. Същата година на 9.06.1989 г. между СБ на “СУ” на АПК “Д”, гр. Т. и МИП, представлявано от зам. м. е било сключено споразумение за създаване на дружество за съвместно стопанисване и експлоатация на почивния комплекс “К”.
Същата година е било ликвидирано АПК и имуществото му е било разпределено му между членовете – 19 бр. ТКЗС членували в него.
На 24.04.1990 г. на основание чл. 11 от Указ 56 СД представителите на 19 ТКЗС –та, включени в състава на АПК, са взели решение за създаване на Дружествена фирма “О”. Фирмата е регистрирана по ф. д. № 697/1990 г. На основание постигнатото споразумение с МИП почивната станция – терен и сгради е била предадена за стопанисване на създадената ДФ “О” ООД. С решение от 11.11.1992 г. на основание § 12 ЗСПЗЗ фирмата е прекратена и обявена в ликвидация, заличена е с решение от 26.01.1996 г.
Правна последица от прекратяване на фирмата е възстановяване на имуществото й в имуществата на ликвидираните ТКЗС-та. На основание § 28, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ правоприемници на тези права са правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ.
С решение взето по протокол от 12.10.1993 г. на заседание на ликвидационния съвет на дружествена фирма “О” е приета окончателна оценка на имуществото на дружеството и то е разпределено в дялове между 24 ликвидирани ТКЗС-та, бивши членове на АПК.
Прието е, че това имущество е разпределено между правоимащите лица, на които са били издадени талони за дяловото им участие в прекратените организации на основание чл. 52, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Правоимащите лица са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ ч. пълномощниците, определени от общото събрание на правоимащите, които заедно с членове на съвета на директорите на А. , действащи от името на “О” А. , което е вписано в регистъра за търговските дружества с решение от 09.03.1998 г. по ф. д. № 409/1998 г. на Добрички ОС, са взели решение да внесат в търговското дружество ? ид. ч. от почивна база с. К. срещу представени талони на стойност 5 585 352 лв.
Учредители на това дружество са правоимащите лица на девет от бившите кооперации и едно физическо лице.
По касационната жалба на Д. , представлявана от м. на МРРБ:
Поддържа се, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпрос дали волеизявлението на правоимащите лица за внасяне на притежаваните от тях права на дял от имуществото на прекратена ТКЗС има вещнопрехвърлително действие за идеална част от недвижимите имоти, като част от имуществото на прекратената организация.
Въпросът е разрешен в съответствие с закона. Правилно е прието, че правоимащите лица са упражнили правото, предоставено им с нормата на чл. 52, ал. ППЗСПЗЗ, преди окончателно разпределяне на имуществото в натура или пари, да внесат като дялово участие в търговско дружество определената им сума по реда на чл. 52, ал. 1 ППЗСПЗЗ.пражняването на това право има за последица прехвърляне право на собственост в полза на дружеството върху идеална част от имуществото на прекратените организации, съответстваща на делът на правоимащите лица, учредители на дружеството. Недвижимият имот, предмет на иска, е един от имотите от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй е останал неразпределен и непродаден на трети лица, поради което собствеността върху него не е прекратена. Обосновано съдът е приел, че след построяване на обекта същият е разпределен между държавата и АПК извънсъдебно и тези инвеститори не са имали спор за това, че обектът е изграден със съвместното им участие, което е при равни права. Със същото споразумение са приели, че блок “Б” се предоставя на АПК както и ? ид. ч. от бл. “В”.
Относно наличието на предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не са изложени конкретни мотиви, но от установеното, че при учредяване на дружеството негови членове са правоимащите лица на част от прекратените ТКЗС, влизали в състава на АПК, може да се изведе разрешеният от съда въпрос – какъв дял от имуществото на прекратените организации се включва в учреденото търговско дружество, когато само част от правоимащите лица са негови учредители и като такива са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
По разрешеният от съда въпрос от значение за изхода на спора за приложението на чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ няма формирана постоянна практика, поради което е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По жалбата на министерство на финансиите:
В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за правните последици от внасянето на дяловото участие на част от правоимащите лица по чл. 27 ЗСПЗЗ, учредители в търговско дружество. По въпроса няма формирана задължителна практика и той е от значение за точното прилагане на закона, поради което следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1230/2007 г. на Добрички окръжен съд.
Касаторите са освободени от заплащане на държавни такси на основание чл. 84, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: