3
гр. д. № 4006/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
Гр. д. № 4006/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 659
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4006/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 460/2013 г. Варненски апелативен съд е обезсилил решение от 25.07.2013 г. по гр. д. № 2095/2012 г. на Варненки окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] срещу В. Г. Т. установителен иск за собственост, придобито на основание чл. 79, ал. 2 ЗС, на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.776, с площ от 2931 кв. м., идентичен с УПИ ХХІ-1028 по плана на западна промишлена зона (З.), район „Вл. В.”, [населено място].
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от В. Г. Т. с довод за неправилност на решението и постановяването му при съществено процесуално нарушение. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1. при принудително изпълнение за отнемане на недвижим имот чрез въвод във владение, разполага ли третото лице, което твърди че е собственик на имота, със защитата срещу изпълнението по исков ред по чл. 440 ГПК; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по изложените от ищеца обстоятелства и по основаното на тях искане, или е възможно да се произнесе по възприетата от него правна квалификация.
Развит е и довод, че предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК от трето лице, което твърди че е собственик на имота, е недопустим, когато предмет на принудителното изпълнение, за което е образувано изпълнително производство, не е парично вземане, а предаване на владението на недвижим имот въз основа на влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС.
Ответникът по касация в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал отговор като изразява становище, че формулираните въпроси не обуславят основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
[фирма], [населено място] е предявило срещу касаторката иск за установяване, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.776, по действащата КК и с площ от 2931 кв. м., който имот е идентичен с УПИ ХХІ-1028, в кв. 3 по плана на З. промишлена зона, [населено място]. Дружеството се е позовало на придобивния способ давностно владение, което е осъществявало от 2000 г., като е построило складове и поставило контейнери за упражняване регистрираната от него дейност – митническо складиране. Правния интерес от иска е обусловил с това, че между [фирма] и касаторката е воден ревандикационен иск за същия имот, като с влязло в сила решение ЕТ е осъден да го ревандикира. На това основание В. Т. е взискател по изп. д. 20128080401767 на ЧСИ, с рег. № 808 с район на действие ОС Варна с длъжник [фирма], [населено място].
Твърди се в исковата молба, че имотът се владее от ищеца [фирма], [населено място], управител на което дружество е също П. Д.. Д., в качеството си на едноличен търговец, не е владял имота и не е извършвал регистрираната стопанска дейност в него.
Първоинстанционния Варненски окръжен съд е приел в доклада по делото, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост. С постановеното от него решение е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд е намерил, че искът е предявен от търговското дружество, което е трето лице по отношение на изпълнителното производство по изп. д. № 20128080401767 на ЧСИ с рег. № 808, по което се иска въвод в спорния имот. Това следва от фактическите твърдения в исковата молба, поради което искът е с правно основание чл. 440 ГПК. Съгласно ал. 2 на разпоредбата той следва да се предяви срещу страните по изпълнителното дело. От това е направил извод, че Варненски окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане по иск с правно основание по чл. 440 ГПК като се конституират правилно страните.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос: разполага ли третото лице, което твърди че е собственик на имот, срещу който е насочено принудително изпълнение чрез въвод във владение, със защитата срещу изпълнението по исков ред по чл. 440 ГПК – с отрицателен установителен иск. Този първи въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, е разрешен в противоречие със задължителната практика, на която се позовава касатора – Р № 25 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3987/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., Р № 57 от 16.09.2013 г. по гр. д. № 929/2011 г. на ВКС, ІІ .г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 460/2013 г. Варненски апелативен съд
УКАЗВА на касаторката В. Г. Т. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 288.12 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: