2
гр. д. № 667/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1131
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 667/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. М. Г., Т. Б. Т., М. Б. Г. и В. Б. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 76/2011 г. на окръжен съд [населено място], с което е отменено решението по гр. д. № 1655/09 г. на РС Враца и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба между касаторите и П. Т. К. на съсобствения им поземлен имот с идентиф. 12259.1006.1 по кадастралната карта на [населено място], кв. Б. и построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 76 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.1 и сграда застроена на площ от 16 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.2 при права ? за П. К. и по 1/8 ид. ч. за останалите съделители. К. довод е за необоснованост на извода за неоснователност на възражението за придобиване правото на собственост върху имота на основание давностно владение от наследодателя на касаторите Б. Т.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси дали при установено владение с намерение да се придобие собствеността върху имота следва да се приложи нормата на чл. 79, ал.1 ЗС. Вторият разрешен въпрос е за това опровергано ли е удостовереното в нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, след като разпитаните по делото свидетелите установяват същите факти, въз основа на които е съставен и акта. Касаторът счита, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика каквато е ППВС № 6/1974 г. и се решават противоречиво, поради което са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решщение.
Ответницата по касация П. К. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по това дали са налице релевираните основания за допускане касационна проверка настоящият тричленен състав обсъди следното:
От фактическа страна по делото е установено, че поземления имот през 1982 г. е бил със статут на лозе с площ от 1 дка и е бил предмет на частен писмен договор за покупко-продажба сключен между Т. Г. Г., действал като купувач, и Т. и И. Т. – продавачи. На основание на този договор е установено владение върху имота от Б. Т.. Касаторите са противопоставили възражение, че частният договор е сключен от Г., тъй като по това време наследодателят им Б. Т. Г. е бил в лоши отношение със съпругата си от първия му брак. Имотът е владян от него, а баща му Г. и майка му са живели винаги в [населено място] и не са владяли имота за себе си.
С гласни доказателства е установено, че първоначално в имота е бил построен гараж, в който Б. Т. е извършвал частна занаятчийска дейност – тенекеджийство. В построяването му са взели участие с труд наследодателя Г., сина му Б. и зет му П. К., съпруг на ищцата. В имота е била построена и стопанска сграда, в която в периода от 1983 до 1985-86 г. свидетелят К. е отглеждал животни. След това е построена и жилищна сграда, отново с участието на наследодателя, в която сграда е живял синът Б. със семейството му. Свидетелката А. П. установява, че над гаража е бил построен един етаж за живеене, в който тя и съпругът й Б. са живели, а след разводът им Б. е продължил да живее в това жилище с втората си съпруга, ответницата Р. Г. до смъртта му, настъпила през през 2009 г.
С писмени доказателства е установено, че имотът съгласно ЗРП от 1967 г. е бил извън регулацията на населеното място, а в плана от 1988 г. е заснет с пл. № 3 и в разписния списък към него е записан на Б. Т. Г.. На негово име са разкрити партидите на поставените електромер и водомер за захранване на имота с ел. енергия и вода, като той е страна по тези договори.
Разрешеният от съда въпрос дали Б. е владял имота, включващ терен и сгради – гараж и жилищен етаж, за себе си с намерението да придобие правото на собственост върху него и оборена ли е презумпцията по чл. 69 ЗС са съществени за изхода на спора. Те обуславят разрешаването и на другия въпрос дали имотът е собствен на наследодателя Б. и съпругата му или е собствен на общия на страните наследодател Т. Г..
Разрешаването на въпроса е дадено без да е съобразена задължителната практика по него, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Тази хипотеза е налице когато по различни казуси при сходна фактическа обстановка един и същи материалноправен или процесуален въпрос, съществен за изхода на спора, е разрешаван различно от съдилищата. Представените решения са постановени от състави на въззивния съд и няма данни да са влезли в сила, поради което те не са част от практиката на съдилищата по разрешеният с тях въпрос. Липсва и сходство между фактите по делата и разрешените материалноправни въпроси.
Формално е позоваването на предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба не е мотивирано наличието на това основание.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. В случая приложените правните норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване. По прилагането им има формирана многобройна практика, която е последователна и не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 76/2011 г. на окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на касаторките да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 91.17 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: