3
гр. д. № 1044/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 338
С., 11.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1044/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. В., действащ като едноличен търговец, срещу решение № 918 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 306/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение по гр. д. № 3215/2009 г. на П. районен съд и спорът е решен по същество, като касаторът е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне изградена от него масивна ограда в поземлен имот – нива, заснета с № 035056, в землището на[населено място], [община], собствен на К. С. Л.. Касационният довод е за необоснованост на извода, че направеното от касатора правоизключващо възражение за придобиване на частта от имота на ищцата на основание добросъвестно владение е неоснователен. Относно предпоставката за допускане касационна проверка се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за придобиване вещни права върху имота на основание добросъвестно владение, без да обсъди, че то е осъществявано и от праводателя на касатора, поради което последното е следвало да се присъедини към това на касатора. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответницата по касация я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да уважи предявения негаторен иск за премахване на ограда, е прието за установено от фактическа страна, че ищцата е собственица на нива с площ от 826 кв. м., в м. „К. път”, в землището на [населено място], съставляваща имот № 035056, на основание земеделска реституция. Касаторът, ответник по иска, е собственик на съседния имот № 035083, на основание договор за покупко-продажба от 10.04.2004 г., за който е съставен н.а. № 36, т. І, н. д. № 32/2004 г. И. е образуван от разделянето чрез договор за доброволна делба от 12.03.2009 г. на бивш имот № 035053, реституиран на наследниците на С. В.. Касаторът е навлязъл в имота на ищцата от към южната му граница и е изградил масивна ограда. Ползваната площ е означена на скица № 2 към приетата техническа експертиза от въззивния съд по т. т. 3, 4, 6 и 7. Оградата е следвало да бъде изпълнена по границата между т. т. 3 и 4, а е изградена между т. т. 6 и 7, в резултат на което е налице навлизане в имота на ищцата на площ от 214.95 кв. м. Установено е и това, че преди започване на изграждането й не е проведено трасиране за определяне на точното място за разполагането й, въпреки че за строежа е било издадено разрешение № 25 от 18.05.2002 г.
Ищцата се е противопоставяла на това действие на касатора като е подала жалба до кмета на [община] на 02.04.2007 г.; до началника на Р.,[населено място] на 16.05.2007 г. и до началника на І-во Р.-Пловдив на 25.10.2007 г.
Противопоставеното от касатора възражение, че е придобил завзетата част от имота на ищцата на основание давностно владение, което е било добросъвестно, е намерен за неоснователен.
Изводът е основан на това, че осъществяваното владение не е било добросъвестно. Той съответства на установеното, че ищецът е придобил вещни права върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен през 2004 г. Завзетия от него имот не е бил предмет на договора, поради което той не представлява валидно правно основание, на което се владее имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Недобросъвестно е било и владението, осъществявано от праводателката му Т. Ч., негова майка. С приетата техническа експертиза е установено, че към момента на постановяване на решенията на ОСЗ за възстановяване на имотите в стари реални граници в това землище, не е била изработена и влязъла в сила карта на възстановената собственост. Владението е било установено от правоимащите лица в границите на имотите по КП от 1947 г. Решението на ОСЗ, породило конститутивно действие, е това издадено през 2001 г. въз основа на одобрена картата на възстановената собственост, въз основа на която са индивидуализирани възстановените имоти. По тази карта завзетият терен е извън реституираният на наследниците на С. В., поради което решението на ОСЗ за възстановяване не е годно правно основание, на което да е установено владение върху имота.
Същественият за изхода на спора въпрос, разрешен от съда е дали касаторът е владял на годно правно основание, а не дали е следвало да се присъедини към неговото владение и това, осъществявано от праводателката му.
За да е налице общата предпоставка за допускане касационна проверка на въззивно решение по чл.- 280, ал.1 ГПК, формулираният от страната въпрос, по който съдът се е произнесъл, следва да е от значение за решаващите изводи на съда, обуславящи изхода на спора. В случая повдигнатия от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 918 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 306/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: