2
гр. д. № 55/2011 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 763
София, 05.08.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 55/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Н. Щ. срещу решение от 27.10.2010 г. по гр. д. № 864/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 5445/2005 г. на Варненски районен съд. С това решение е отхвърлен предявения от касаторката и Д. Г. З. и Г. Н. Щ. срещу Н. Г. К. ревандикационен иск за имот пл. № 567 по кадастрален план за м. „Бялата чешма дъбравата” от 1990 г., с площ от 800 м., в землището на [населено място].
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
В касационната жалба и изложението към нея се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали в полза на ищците е възникнало право да искат реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не установяват наследодателката им да е била собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, който е обосновал изхода на спора. В изложението не е посочено конкретно основание, на което се иска допускане до касационна проверка, но при наличието на формулиран правен въпрос решен от съда, обосновал изхода на спора, в правомощията на касационния съд е да определи правната му квалификация. В този смисъл е разрешението дадено с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В производството по ревандикационния иск ответникът е противопоставил две възражения: че е придобил право на собственост върху спорния имот на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и че ищците не установяват наследодателката им да е била собственик на заявената за възстановяване нива, част от която е спорния имот, към момента на внасянето й в ТКЗС.
За да отхвърли иска като неоснователен съдът се е произнесъл по довода дали наследодателката е била собственик на нивата към момента на обобществяването й и след като е намерил, че не е доказан началния момент на установяване на владение върху имота и неговата продължителност, е приел, че ищците не са установили по реда на пълното и главно доказване да са собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот.
Съдът в противоречие с формираната задължителна практика с решения, постановени от тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е приел че, ответникът може да прави такова възражение в производството по предявен срещу него ревандикационен иск. Ответникът черпи права върху имота от правопораждащ факт осъществен след обобществяването му – предоставяне на имота за ползване на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и изкупуването му на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Той не противопоставя свои права върху имота, които да са възникнали преди включването му в ТКЗС, поради което той няма правен интерес да оспорва правото на ищците да им се реституира имота. Такъв би имал само този правен субект, които противопоставя свои права върху имота към същия този минал момент на включването му в ТКЗС. Разрешаването на този обуславящ изхода на спора въпрос в противоречие с формираната задължителна практика е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение от 27.10.2010 г. по гр. д. № 864/2010 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката Г. Щ. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: