4
гр. д. № 6248/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 119
София, 29.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6248/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 9097/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14 април 2014 г. по гр. д. № 36470/2011 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Х. И. Х. е носител на правото на строеж за „погиналата поради разрушаване” едноетажна жилищна сграда застроена на площ от 69 кв. м., която е била построена в УПИ VІ-20 в кв. 39 , м. „ГГЦ-Зона В-17 (стара – Б.) по плана на [населено място].
Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешените в акта въпроси: следва ли възражението за погасяване на правото на строеж да се направи при фактически настъпване на условията за това или трябва да се направи най-късно с подаване на отговора на исковата молба.
Допускане на касационна проверка се иска и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешените въпроси 1. следва ли съдът да приеме, че спорът за това дали ищецът е носител на ограничено вещно право е в зависимост от изхода на спор за вреди, в който не е обсъждан въпроса за принадлежността на вещното право; 2. следва ли съдът да се позове на силата на пресъдено нещо, формирана с постановено между страните неприсъствено решение, в производството за постановяване на което касаторът не е участвал и чиято отмяна е поскал; 3. Поставените три въпроса на стр. 3 от изложението преформулирани от съда съобразно правомощията му за това разяснени в ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК е за това задължен ли е съдът служебно да следи за нищожността на сделката, от която ищецът черпи права.
Допускане на касационна проверка се иска и по въпросите: 4. следва ли да се приеме, че ако една сграда не съществува, правото на собственост върху нея може да бъде прехвърлено; 5. ако е сключен договор за дарение на такава сграда, може ли да се тълкува този договор, че има за предмет прехвърляне правото на строеж; 6. поражда ли правен ефект актът по прехвърляне право на строеж, когато изграждането на такава сграда е забранено. Допускане на касационна проверка по последния въпрос се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК като се твърди, че той е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на І г. о. на ВКС.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна против подлежащо на касационна проверка въззивно решение поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че УПИ VІ-20 в кв. в кв. 39 , м. „ГГЦ-Зона В-17 (стара – Б.) по плана на [населено място] е бил съсобствен между С. И. и К. Г., като С. И. е била собственик и на построената в имота едноетажна жилищна сграда на 69 кв. м. Съсобствеността върху дворното място е била прекратена с влязло в сила решение по гр. д. № 9217/2002 г. на СРС, като имотът е бил изнесен на публична продан. След проведено изпълнително производство по извършване на проданта с постановление от 11.01.2008 г. по изп. д. № 10545/2005 г. на СИС при СРС, преобразувано в изп. д. № 245/2006 г. на ЧСИ Ч. с рег. № 783 имотът е възложен на обявеното за купувач дружество [фирма] , [населено място].
На 15.07.2008 г. С. И. е дарила построената в имота сграда на ищеца Х. И. Х., за което е съставен нот. акт № 157, по н. д. № 148/2008 г.
Срещу предприетите от ответника действия по събаряне на сградата И. е подала жалба до В. на 14.07.2008 г. За нанесените й вреди от тези действия е предявила частичен иск по чл. 45 ЗЗД срещу касатора, който е бил уважен с влязло в сила неприсъствено решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 5195/2009 г. на СРС, 35 с-в като той е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 5500 лв. обезщетение за причинени вреди от събаряне на собствената му сграда в имота.
С гласни доказателства е установено, че сградата не е била съборена към датата на сключване на договора за дарение, от който ищецът черпи права.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че поради събаряне на сградата, ищецът е останал носител на ограниченото правото на строеж за нея. Възражението на ответника за нищожност на договора за дарение поради липса на предмет, тъй като към датата на сключването му сградата вече е била съборена, съдът е намерил за неоснователен поради преклудирането му. То е следвало да бъде релевирано в производството по иска за присъждане на обезщетение за вреди от събаряне на сградата, което касаторът не е направил.
За преклудирано е намерил и възражението за погасяване правото на строеж по давност, тъй като е направено след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. От това е извел решаващия извод, че след събарянето на сградата надареният е останал носител на правото на строеж за нея, което не е прекратено със събарянето й и може отново да бъде реализирано от носителя му.
Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Съдът е основал извода си за това, че ищецът е носител на ограничено вещно право на строеж за сграда на площ от 69 кв. м. след като е обсъдил договора за дарение, свидетелските показания които установяват, че при сключването му, сградата е съществувала в имота въпреки липсата на някои елементи. Позовал се е и на влязлото в сила решение, с което е уважен иск, предявен от Х. срещу касатора, за вреди от събарянето на сградата. Решаващият извод на съда е изведен от съвкупната преценка на доказателствата, а не само от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по иска по чл. 45 ЗЗД.
Вторият въпрос дали съдът следва да се позове на силата на присъдено нещо на неприсъствено решение, при постановяването на което не е участвал ответника, не е разрешаван пряко от съда. Той се е позовал на влязлото в сила решение. Формираната сила на пресъдено нещо на неприсъственото решение е идентична с тази на решението, постановено по чл. 235 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на решението и постановеното в него обвързва страните и съда.
По въпрос № 3 – задължен ли е съдът служебно да следи за нищожността на сделката, от която ищецът черпи права, съдът не се е произнасял. Той е намерил възражението за нищожност на договора за преклудирано, поради което не го е обсъждал. Ето защо този въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационна проверка по него.
Няма произнасяне на съда и по въпрос 4 – следва ли да се приеме, че ако една сграда не съществува, правото на собственост върху нея може да бъде прехвърлено, по съображенията изложени по третия въпрос.
Поставеният 5 -ти въпрос, не е обосновал решаващите изводи на съда. Той под условие е развил съображения, че ако при сключване на договора за дарение на сграда, тя е била съборена, договорът е породил действие за по-малкото, а то е правото на строеж на сградата, което се включва в правото на собственост за нея.
Тъй като само материалноправни или процесуални въпроси, разрешени от съда и обосновали решаващите му изводи, съставляват общи основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то този въпрос също не може да бъде определен като такъв и не обосновава допускане на касационна проверка по него.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на такава по поставения 6-ти въпрос: поражда ли правен ефект актът по прехвърляне право на строеж, когато изграждането на такава сграда е забранено. Въпросът е изведен от направения от съда извод, че при погиване на сградата, правото на строеж за нея се запазва – чл. 66, ал. 2 ЗС, поради което носителят му може да построи отново сграда в същия обем и площ и от установеното по делото, че по действащия ПУП за квартала не е предвидено сградата, която е дарена на ищеца, да се запази, а се предвижда изграждането на пет етажна сграда.
Касационна проверка следва да се допускане по същия въпрос и на основание т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като се твърди, че той е разрешен в противоречие на възприетото в решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на І г. о. на ВКС, което е в смисъл, че от правилото на чл. 66, ал. 2 ЗС има изключения едно от които е за случая, когато за терена има нови предвиждания, като съдът е има предвид хипотезата на чл. 50а от ПЗР на ЗИДЗТСУ – отм.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 9097/2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: