3
гр. д. № 4247/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 526
София, 29.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4247/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Л. А. Б. касационна жалба срещу решение № 384 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения срещу нея, в качеството й на наследник на починалия в хода на процеса ответник по иска А. Ч. К. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 04279.611.89 по плана на [населено място] като неоснователен.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос: – допустимо ли е произнасяне по предявен иск за делба на недвижим имот при наличието на висящ спор относно валидността на извършено разпореждане от единия съсобственик на имота с придобитата от него по наследяване част с алеаторен договор.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както се мотивира, че няма формулиран конкретен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и който да е обусловил правния му извод.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При произнасяне по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Наследодателят на страните Ч. К. е придобил право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 04279.611.89 по плана на [населено място], съставлявал по предходния план УПИ …, в кв. 41 по плана на [населено място]. В имота е построена жилищна сграда, на основание отстъпено от него на втората му съпруга С. К. през 1961 г. право на строеж. Ч. К. е починал през 1962 г. и оставил за наследници втора съпруга С., починала 1974 г. и низходящи: син А. от първия му брак и С., М., К. А. и Й., деца от брака му със С. К.. Децата му от втория брак са предявили иск за делба на описания недвижим имот, без жилищната сграда. В отговора на исковата молба наследникът А. е противопоставил довод, че не е надлежна страна по иска, тъй като през 2007 г. е продал на сина си Ц. притежаваната от него 1/7 ид. ч. от дворното място и сградата в него срещу поето от сина му задължение за издръжка и гледане. В хода на въззивното производство ( гр. д. № 375/2010 г.) е починал ответникът А. К. и в процесуалното правоотношение са конституирани наследниците му Л. А. Б. и Ц. А. А. След като постановеното въззивно решение е било обезсилено с решение по гр. д. № 307/2011 г. на ВКС, делото е върнато за ново разглеждане на въззивния Благоевградски съд, на което основание е образувано гр. д. № 904/2012 г. В това производство съдът е намерил, че неправилно делбата е допусната между наследниците на наследодателя Ч. К. като не е взето предвид, че единия от тях А. К., се е разпоредил с наследствения си дял в полза на сина си с договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане преди предявяване на иска за делба. Намерил е, че след като разпореждането с наследствения дял, направено от А. К., не е оспорено по реда на чл. 76 ЗН от останалите съделители, искът за делба е неоснователен по отношение на този наследник, а понастоящем неговите универсални правоприемници Ц. А. и Л. Б., а делбата следва да се допусне между ищците, черпещи права по наследяване, и приобретателите по договора за продажба Ц. А. А. и съпругата му В. А.. Определил е правата на съделителите съобразно нормата на чл. 5 и чл. 9, ал. 1 СК, тъй като наследството е открито през 1962 г., преди възникване института на семейната имуществена общност, а по отношение на наследствения дял на съпругата С. К., починала през 1974 г., на основание чл. 5 ЗН и е допуснал извършването на делбата при права по 6/35 за всеки един от ищците (деца на наследодателя от втория му брак) и 5/35 ид. ч. общо за Ц. А. и В. А., придобити на основание договор за продажба. Намерил е за неоснователен иска за делба по отношение на А. К., респективно наследниците му Ц. и Л., негови низходящи, по аргумент, че при откриване на наследството наследената от него част от имота не е била в патримониума му, тъй като приживе се е разпоредил с нея. По тези съображения е отхвърлил е иска за делба по отношение на Ц. и Л. за същия имот като придобит на основание наследствено правоприемство.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска срещу Ц. А. е недопустимо. Правните последици на осъществилите се правопораждащи факти съдът следва да обсъди в мотивите си и там да обоснове дали страната по иск за делба се легитимира като съсобственик на имота, на какво основание и какъв е обемът на придобитите права. Когато намери, че единият от посочените като правопораждащи факти няма за последица прехвърляне на вещни права, това не е основание за постановяване на отделен диспозитив.
За допустимостта на решението съдът е задължен да следи служебно, поради което този разрешен процесуален въпрос обуславя касационно основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Касационното обжалване следва да се допусне и по разрешеният процесуален въпрос, формулиран в изложението: следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение. Въпросът обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: