2
гр. д. № 7285/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 98
София, 19.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 7285/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Е. К. срещу решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1338/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 04.03.2013 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на Пловдивски районен съд и на основание чл.258 и сл. ГПК е постановено друго, с което е обявено за нищожно на основание чл. 30, във вр. с чл. 42, б. „в” ЗН саморъчното завещание от 22.03.1996 г. изготвено от С. К. А.-С.. Касационните доводи са за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск и неправилност.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешени от съда процесуални и материалноправни въпроси относно това: 1. допустимо ли е ищецът, предявил иск за намаляване на завещателно разпореждане, да прави възражение за неговата нищожност; 2. допустимо ли е съдът да прогласи за нищожно завещанието, намаляване на разпорежданията на които се иска, ако няма изрично предявен иск за обявяването му за нищожно; 3. следвало ли е съдът да изиска ищецът да уточни на какво основание иска прогласяване нищожността на завещанието, когато ищецът не е възприел извода на първоинстанционния съд, че при липса на предявен иск за обявяване на завещанието за нищожно съдът няма процесуално основание да се произнася по възражението на ищеца по иск по чл. 30 ЗН за нищожност на завещателното разпореждане; 4. ако със завещанието е възложено извършване на определени действия дали това е основание за нищожност на завещанието или то съставлява завещателна тежест;
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по първи и трети въпроси с довод, че разрешението им е дадено в противоречие на задължителната практика. По въпроси 3 и 5 се иска допускане на основание т. 3 от чл. 280, ал.1 ГПК тъй като се поддържа, че те са от значение за точното прилагане на закона. По т. 4 се поддържа, че въпросът обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа че възражението за нищожност е направено от ищеца, след като завещанието като писмен документ е представено от ответника по иска с отговора по исковата молба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Срещу касаторът е предявен от В. С. конститутивен иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, направено от съпругата му С. С. със завещание от 22 март 1996 г. в полза на внука й Е. Е. К., до размера на запазената му част, в качеството му на наследник по закон. С молба от 25.04.2012 г., подадена в изпълнение указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, ищецът е представил препис от завещанието и е направил възражение, че същото е нищожно като противоречащо на закона – чл. 42, б. „в” ЗН.
Първоинстанционният съд е отхвърли иска по чл. 30, ал. 1, по съображения че ищецът не е приел наследството по опис, изискване установено в чл. 30, ал. 2 ЗН, когато се упражнява правото за намаляване на завещателно разпореждане по отношение на лице, което няма качеството на наследник по закон. На следващо място е намерил, че ищецът не е установил каква е наследствената маса, а от съдържанието на завещанието се установява, че тя не се изчерпва с притежавания от завещателката апартамент. Намерил е за недопустимо възражението за нищожност, направено от ищеца, по съображение, че след като той е предявил иск за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазената му част, а не иск за прогласяване нищожността на завещанието, няма процесуално основание за релевиране на този довод с възражение.
Въззивният съд е намерил, че първият въпрос, който следва да бъде разрешен, е за валидността на завещанието. При извършената проверка за това е констатирал, че със завещанието е вменено задължение за адресата му – внукът или неговите родители, ако той е непълнолетен към момента на откриване на наследството, да оставят апартамента и цялото движимо имущество на съпруга й В. С.. В следващ абзац завещателката е заявила, че: ”…че не дава съгласието си апартаментът й да бъде продаван, а да остане наследствен”. От това съдът е формирал извод, че завещанието е нищожно като противоречащо на закона – чл. 42, б. „в” ЗН във вр. с чл. 13 ЗН и на това основание след като е отменил първоинстанционното решение е постановил друго, с което е обявил нищожността на завещанието.
С решението съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо
ли е въззивният съд, сезиран с жалба срещу решение, постановено по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, и при липса на надлежно предявен иск за обявяване на завещанието за нищожно, след като отмени първоинстанционното, с което е отхвърлен иска, да постанови друго, с което да обяви завещанието за нищожно.
Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по първите два въпроса, поставени в изложението, които обединени се свеждат до това допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за валидността на завещанието, в производство по иск по чл. 30, ал.1 ЗН и при направено възражение от ищеца за неговата нищожност, без да е предявяван иск за прогласяването й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1338/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване на основание чл. 18, ал. 3 от тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 116.05 лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: