5
гр. д. № 1314/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 359
София, 10.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1314/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А., правоприемници на починалата в хода на процеса С. Д., са подали касационна жалба срещу решение № 377 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 554/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 121 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 149/2010 г. на районен съд Балчик в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 74, ал. ЗС за разликата над присъдената сума от 7649.24 лв. до размер от 8108.36 лв., представляваща по-малката сума от направените разноски и увеличената стойност на извършени подобрения във вилна сграда и бунгало, построени в имот ІV-340, кв. 37 по плана на в. з. „Изгрев”, [населено място] и вместо него е постановено друго, с което А. Д. З. е осъдена да заплати на касаторите разликата над 7649.24 лв. до предявения размер от 8108.36 лв. или още 459.12 лв. Присъдената общо сума представлява, по-малката сума от направените разноски и увеличената стойност на извършени подобрения, изразяващи се в ремонт на покрив и поставяне на улуци в двете сгради; външна шпакловка на стените на вилната сграда, основен ремонт и частична подмяна на дограмата, основен ремонт на банята и тоалетната и тоалетната във вилната сграда; вътрешна мазилка и шпакловка на целия първи етаж и стълбищната клетка; поставяне на тапети, теракот и мокет в бунгалото; монтаж на бойлер в него, както и изграждане на корите в банята, поставяне теракот на пода, подмяна на батерия и душ батерия и монтаж на тоалетна чиния. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено искате за допускането на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите: 1. задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и всички възражения на страните; 2. дължат ли се необходимите разноски за запазване на вещта на недобросъвестния владелец; 3. предполага ли се знанието на фактите относно правата върху недвижимия имот, ако няма одобрени имотни партиди по предвидения в ЗКИР ред в Агенцията по вписванията и липсва отбелязване на оспорени права по персоналната партида на праводателя на владелеца. Твърди се, че първите два въпроса обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а третият въпрос е от значение за практиката и тъй като по него няма формирана задължителна такава се иска допускане на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касация А. З. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването по първия въпрос, тъй като е абстрактно формулиран. По материалноправните въпроси, поддържа, че не обуславят въведените основания за допускане касация по тях.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
През 1992 г. Г. З., по време на брака си с А. З. е закупил вилна сграда и бунгало, построени в държавен имот УПИ ІV-340 в кв. 37 по плана на в. зона „Изгрев”, [населено място]. С решение от 15.08.1997 г. по гр. д. № 471/1996 г. бракът между съпрузите А. и Г. З. е бил е прекратен.
На 07.06.1996 г. Г. З., действащ лично и като пълномощник на съпругата си А., е продал на М. Г. З. вилата и бунгалото, за което е съставен н. акт № 191, т. 1 н. д. № 521/1996 г.
С решение от 18.05.2001 г., влязло в сила на 08.18. с. г., по гр. д. № 1808/2000 г. на Кюстендилски районен съд е обявено за нищожно пълномощното, с което А. З. е упълномощила съпруга си Г. З. да действа като нейн представител за да продаде на М. З. имота.
На 06.02.2002 г. М. З. е продал на касатора Г. А. вилната сграда и бунгалото, за което е съставен н. а. № 23, т. І, н. д. № 21/2002 г.
С решение от 15.04.2004 г. по гр. д. № 368/2003 г. на Добрички окръжен съд е признато за установено по отношение на Г. З., че ищцата А. З. е изключителен собственик на придобития по време на брака им имот – вилна сграда на два етажа и бунгало, построени в УПИ ІV-340 в кв. 37 по плана на в. зона „Изгрев”, в землището на [населено място], с площ от 460 кв. м., въз основа на отстъпеното право на строеж върху държавен имот.
С решение от 22.02.2008 г. постановено по гр. д. № 199/1997 г. Балчишки районен съд е признал за установено по инцидентния установителен иск, предявен от А. З. по отношение на Г. З. и конституирания на основание чл. 117 ГПК като ответник М. З., син на първоначалния ответник по иска по чл. 108 ЗС, че сключеният помежду им договор за покупко-продажба на същия имот е недействителен.
През 2009 г. А. З. е предявила срещу М. З., Г. А. и С. Д. ревандикационен иск за описания имот (вилна сграда и бунгало, построени в УПИ ІV-340 в кв. 37 по плана на в. зона „Изгрев”, като административен адрес е посочено [населено място]). В отговор на така предявения иск А. и Д. са направили възражение за придобиване на имота на основание добросъвестно давностно владение. При условие на евентуалност са предявили и насрещен иск за направените от тях подобрения в имота, който е отделен за разглеждане в отделно производство. По първоначалния иск е образувано гр. д. № 56/2009 г. на Балчишки районен съд, а по насрещния иск е образувано гр. д. № 149/2010 г. по описа на същия съд, производството по което е било спряно до решаване спора по първоначалния иск.
По ревандикационния иск, предмет на гр. д. № 56/2009 г. на Балчишки РС, е постановено решение от въззивния съд по реда на чл. 271, ал. 1 ГПК, по гр. д. № 477/2010 г. на Добрички окръжен съд от 21.10.2010 г., което е влязло в сила на 30.11.2011 г., когато с решение от същата дата по гр. д. № 100/2011 г. на ВКС, І г. о. е потвърдил въззивното решение. Въззивният съд е признал за установено по отношение на настоящите касаторите А. и Д., че не са собственици на спорния имот и ги е осъдил да го ревандикират на ищцата А. З.. В мотивите на решението съдът е приел, за неоснователно позоваването на осъществявано добросъвестно владение върху имота и придобиване право на собственост на това основание от купувачите с аргумента, че към датата на сключване на договора за продажба между М. З. и А. – 06.02.2002 г. е било направено вписване на исковата молба по предявен от З. срещу Г. Д. З. иск за ревандикиране на спорния имот. Праводателят на касатора М. З. към момента на вписването не е бил конституиран като ответник.
Обсъдил е това, че производството по иска по чл. 108 ЗС е прекратено, поради оттеглянето му, но делото е продължило по предявения на 24.02.1998 г. инцидентен установителен иск от ищцата срещу същия ответник по чл. 26 ЗЗД за обявяване договора за продажба, обективиран в нот. акт № 191, т. І, н. д. № 521/1996 г., сключен между Г. З. и сина му М. З., за недействителен поради нищожно упълномощаване и липса на съгласие на министъра на финансите, исковата молба за който иск не е била вписана. По това дело М. З. е бил конституиран като ответник на основание чл. 117, ал. 4 ГПК.
По възражението на ответниците, че са били добросъвестни владелци и на това основание са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС съдът е намерил, че презумпцията за добросъвестност е опровергана с факта на вписване на предявения ревандикационен иск, което е отразено с вх. № 1850 от 30.10.1997 г. под № 6, т. І, парт. книга 2090-2092, на стр. 2415-2416. Въз основа на този факт съдът е приел, че при сключване на договора за продажба между М. З. и Г. А. през 2002 г. последният е могъл да узнае наличието на спор за собственост върху имота, поради което не е бил добросъвестен владелец на имота. От това е формирал извод, че той и съпругата му не са придобили правото на собственост на основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
По иска, предмет на настоящото производство, за присъждане стойността на подобренията, направени от ищците в имота, е установено, че след придобиването му от касатора и ищцата С. И. Д. през 2005 г. те са извършили ремонтни работи в сградите, от които описаните в т. т. 1, 2, 3 и 5 определят, като необходими разходи за запазването им, а останалите като подобрения.
По възражението им, че са действали като добросъвестни владелци, тъй като са владеели имота на правно основание и не са знаели, че праводателят им М. З. не е собственик, съдът е намерил, че то е неоснователно тъй като купувачът А. е могъл да узнае, че въпросът за това кому принадлежи правото на собственост върху имота е предмет на гражданскоправен спор. Изводът за оборване на презумпцията за добросъвестност е извел от същия установен факт, за вписване на исковата молба по предявения ревандикационен иск срещу праводателя, на продавача по договора, от който касатора черпи права. На това е основан следващия правен извод, че касаторите не са добросъвестни владелци, поради което за направените от тях подобрения са могли да претендират на основание чл. 74, ал. 1 ЗС само по-малката сума между стойността на разноските за подобренията и стойността, с която се е увеличила тази на имота.
Първият въпрос от процесуален характер обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като е решен в противоречие с формираната задължителна практика. Съдът не е обсъдил доводът, че част от направените подобрения са такива за запазване на имота, поради което са необходими разноски, а останалите са се увеличили стойност. Това обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Вторият въпрос за това дали се дължат необходимите разноски за запазване на вещта на недобросъвестния владелец, обуславя основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него, тъй като е решен в противоречие със трайно установената съдебна практика.
Третият въпрос: предполага ли се знанието на фактите относно правата върху недвижимия имот, ако няма одобрени имотни партиди по предвидения в ЗКИР ред в Агенцията по вписванията и липсва отбелязване на оспорени права по персоналната партида на праводателя на владелеца към датата на сключване на договора от касатора, не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него. Той е бил разрешен с влязлото преди това в сила решение от 21.10.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на Добрички окръжен съд, с което касатора и съпругата му са осъдени да ревандикират имота на ищцата. В него е прието за неоснователно възражението им, че са придобили имота на основание добросъвестно давностно владение.
Съобразно това този въпрос не може да бъде пререшаван в производството по насрещния иск за присъждане стойността на направените от тях подобрения. Изводът, че вписването на искова молба през 1997 г. по предявен от А. З. срещу бившия й съпруг Г. З. ревандикационен иск оборва презумпцията за добросъвестност от страна на следващите приобретатели е некоректно формиран. Вписването има отношение по разрешаване спор за конкуренция на права придобити от трети лица върху имота след вписването. То поражда действие, когато придобиването е от лице, страна по иска. То е неотносимо за разрешаване на въпроса дали последният купувач на имота е знаел за съществуващия спор, когато праводателят му не е бил страна по иска, исковата молба по който е вписан, тъй като това обстоятелство не е подлежало на отразяване в неговата персонална партида. Тъй като с влязло в сила решение по предявения срещу тях ревандикационен иск за имота този довод е бил наведен и с решението е отречено да са станали собственици на същия имот на оригинерно основание добросъвестно давностно владение, правото на релевирането му в следващо производство по иска за подобренията е преклудирано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 554/2015 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 170.00 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: