3
гр. д. № 1453/2010 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 641
София, 24.06.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1453/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [община] срещу решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е решен спора по същество като е признато за установено по отношение на касатора на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че Д. Д. А., като наследница на Д. Н. Д. и Г. Н. Д., е собственик на основание наследяване и давностно владение на УПИ ІХ-129, с площ от 844 кв. м. и УПИ VІІІ-138, с площ от 708 кв. м., в кв. 146а, по плана на [населено място] от 1977 г., които УПИ са отредени за части от имот пл. 179, в кв. 141 по отменения план на града от 1956 г. (по данни от разписния списък, а по данни от заключението на в. л. от 1966 г.), целия с площ от 3000 кв. м. Искът за разликата до 3000 кв. м. е отхвърлен като неоснователен.
К. довод е за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Към касационната жалба не е представено изложение по чл. 284, ал.3 ГПК.
Ответникът по касация намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението, тъй като касаторът не е посочил и обосновал предпоставките за това.
Срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен частично иска, е подадена касационна жалба от Д. А. с довод за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата поотделно и съобразно съдържанието им и поради това е направил необоснован извод, че част от терена е усвоен за мероприятието улица, поради което не подлежи на реституция.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от на легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение поради което са допустими.
За да се произнесе по жалбите съдът взе предвид следното:
Срещу [община] е предявен установителен иск за собственост от Д. Д. А., Ц. Т. Д. и Н. Д. Д., наследници на Д. Н. Д. с искане да се установи, че те са собственици на УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, отредени за части от техния собствен имот съставлявал нива с площ от 3000 дка, заснета с пл. № 179, в кв. 141 по кадастралния плана на [населено място] от 1966. В хода на процеса са починали ищците Ц. Д. и Н. Д. и са заместени в процесуалното правоотношение от Д. А., тяхна наследница. Правният интерес от иска е основан на това, че тя е собственик на имотите на основание наследяване и давностно владение.
Придобитите от наследодателите й права установява с това, че през 1959 г. с влязло в сила решение е признато правото им на собственост по давностно владение върху имота – нива като ответниците по иска Р. и Д. С. и С. К. са осъдени да ревандикират имота. Със същото решение са унищожени и съставените в полза на ответниците нот. актове за собственост на имота на основание давностно владение.
Ищцата Д. А. е заявила имот пл. № 176 за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 31 от 13.01.1992 г. ПК е признато правото на възстановяване на нива с площ от 3 дка, в м. „Б.”, в землището на [населено място], която не е индивиуализирана с граници.
През 1994 г. А. се е позовала на давностно владение и снабдила с нот. акт № 127 , т. І от 1994 г. съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на имот пл. № 179, в кв. 141, за който е отреден парцел ІІІ. В акта имотът не е индивидуализиран с граници и актуалното му регулационно състояние. При съставянето му е представено удостоверение, издадено от кмета на общината на 18.03.1994 г., в което е удостоверено, че имот пл. № 179, в кв. 141 по плана на [населено място] не е общинска собственост, тъй като е възстановен с решение № 31/3613 от 1994 г. на ОСЗ на наследниците на Д. и Г. Д..
По делото е установено, че имот пл. № 179 е бил отчужден от АПК за обществено мероприятие със заповед № 233 от 10.03.1980 г., което не е реализирано. С приета техническа експертиза е установено, че по действащия план от 1997 г. в рамките на имот пл. № 179 по плана от 1966 г. попадат УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, останалите части от имота са усвоени за улици – 838 кв. м. и придадени към съседни парцели – 190 кв. м.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост намира правно основание в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като следва да се установи дали имотът подлежи на възстановяване по този закон в полза на ищцата. Приел е, че са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. След като е зачел и настъпилите регулационни промени е намерил, че отчуждаването е запазило действие по отношение на частите от имота, усвоени за улици и придадени по регулация, а възстановяването е настъпило само по отношение на останалата площ от имота урегулирана в два УПИ, върху които не е проведено мероприятието, за които са били отчуждени. С тези правни изводи е уважил иска.
От обстоятелствената част на касационната жалба подадена от [община] следва, че се иска допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда процесуален въпрос за определяне правната квалификация на иска, който следва да се изведе от заявените обстоятелства. Този въпрос е от значение за изхода на спора, решен е в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Касационна проверка на решението следва да се допусне и по жалбата на ищцата А. по разрешения от съда процесуален въпрос за преценка на доказателствата, който също е решен в противоречие с постоянната и последователна практика на ВКС. Това обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1 ГПК, която не е формулирана от жалбоподателката, но се извежда от съдържанието на изложението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационното обжалване на основание чл. 18, ал. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на по 261 лв. всеки един и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: