6
Гр. д. № 5335/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 488
София, 01.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 5335/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Г. Т. срещу решение от 05.07.2012 г. по гр. д. № 34/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в, с което е потвърдено решение от 30.04.2010 г. по гр. д. № 19200/2006 г. на СРС, 24 с-в, с което касаторът и Б. Т. са осъдени да предадат на П. Б. и Д. Б. владението на площ от 25 кв. м. от недвижим имот съставляващ УПИ V-152 от кв. 12а по плана на [населено място], м. Б., целия с площ от 933, като частта от 25 кв. м. и означена с цифри на комбинираната скица към заключението от 22.01.2010 г., която е неразделна част от решението. Със същото решение ответниците по иска са осъдени да премахнат изградената в УПИ V-152 отрада, обозначена в червено и по цифрите 11-21 п същата скица, както и да възстановят съществувалата полумасивна ограда по регулационната линия между двата имота. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпрос в противоречие с формираната задължителна практика, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от ответника по иска Б. Т. с доводи за необоснованост на решението. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда процесуален въпрос: може ли съдът да основе правните си изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото и изложи мотиви защо ги отхвърля като недостоверни. Формулирането на този въпрос е основано на твърдението, че съдът не е обсъдил приетата като доказателства скица с координати на граничните точки, издадена от „Г.-София”.
По делото е постъпила касационна жалба подадена от М. и Б. Т. срещу решение № 3427 от 09.05.2013 г. постановено по същото въззивно дело, с което е оставено без уважение искането за допълване на първоначалното решение.
Ответниците по касация П. Б. и Д. Б. намират касационната жалба за неоснователна. Обосновават твърдение за липса на основание по чл. 280, ал.1, . 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
І. По касационните жалби на М. и Б. Т. срещу решение от 05.07.2012 г. по гр. д. № 34/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в:
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците се легитимират като съсобственици на ? ид. ч. от УПИ V-152 от кв. 12а по плана на [населено място], м. „Б.” целия с площ от 933 кв. м. на основание дарение направено в тяхна полза от родителите им през 1986 г. Ответниците по иска, сега касатори, са собственици на съседния имот УПИ VІ-153 в същия квартал и населено място на основание наследяване и делба. През 2005 г. те се снабдяват с разрешение за строеж на ограда и въз основа на него премахват съществуващата между двата имота и построяват нова.
Неправилното поставяне на новата ограда е установено с приети по делото еднолична техническа експертиза и тричленни технически експертизи, данните от които съдът е анализирал и обсъдил подробно в мотивите на съдебния акт. Въз основа на тях е приел за установено, че основният кадастрален план за кв. Б. е изработен на база аерофотоснимки на съществуващите и материализирани на място имотни граници. Въз основа на аналитична аеротриангулация по фотограметричен способ е извършено стереокартирането на елементите в кадастралния план, одобрен през 1977 г. По този план границата между двата имота минава по черната линия, отразена в комбинираната скица. През 1980 г. е одобрен регулационен план за местността, с който за имотите са отредени парцели като вътрешната регулационна линя между тях е прокарана по имотната граница, заснета в кадастралния план от 1977 г., който е използван за основа за изработване на регулационния. В този смисъл е заключението на първата тричленна експертиза, изпълнена на 07.05.2009 г. До този извод стигат и вещите лица, изпълнили втората тричленна експертиза от 22.01.2010 г. В изготвената от тях комбинирана скица с черен и син цвят и нанесена границата между двата имота по действащите кадастрален и регулационен план, като имотната и регулационна линия е прокарана между цифрите 1 – 2. Поставената от ответниците ограда е нанесена с тъмно червен цвят на скицата и тя минава между точките 1` и 2`. След измервания и анализ експертите стигат до извода, че парцелната граница съобразно одобрената регулация покрива имотната граница, която на терена е била материализирана със старата ограда, части от която са запазени след поставяне на новата ограда. Нанесената граница в регулационния план е одобрена по имотната такава и не е изменяна до депозиране на заключението. Вещите лица са коментирали и данните от представените по делото геодезически измервания направени от оторизирани фирми: през април 2004 г. от „Г. – 93” и през м. юни 2004 г. от [фирма] след направено сравнение. Обяснили са, че получените нови резултати по отношение на имотната граница се дължат на различните методи на заснемане на имотите и извличане на данни от регулационния план, както и компютърната им обработка. Тези измервания не са съобразени с материализираните имотни граници, което е потвърдено с дворищно-регулационната граница между тях. В този смисъл е и представеното становище на главния архитект. Застъпили са становището, че регулационния план по отношение на процесната граница минава по т. т. 1 и 2, затова границата между УПИ V-152 и УПИ VІ-153 трябва да остане така, както е била преди изместването й чрез поставяне на нова ограда.
След обстоен анализ на всички събрани доказателства съдът е достигнал до извода, че след като регулационната граница е одобрена и минава по имотната и няма данни да е проведена процедура за изменението на действащия кадастрален план поради непълноти и грешки, то ищците се легитимират като собственици на имота в границите определени с действащия регулационен план, а ответниците владеят част от имота им с площ от 25 кв. м., разположена съгласно отразеното в скицата към заключението, без основание.
Поставеният в изложението процесуален въпрос е решен от съда при точно спазване на закона и в съответствие със задължителната практика. Анализирани и обсъдени са всички факти, установени с няколкото допуснати и приети технически експертизи и гласни доказателства и въз основа на приетите за безспорни факти относно местонахождението на вътрешната регулационна граница между двата имота е направен извод за основателност на ревандикационния иск.
Даденото разрешени е в съответствие и с разпореденото с § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, съгласно който действащите към деня на влизане в сила на този закон териториални и устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Подробният план съгласно чл. 20 З. отм., при действието на който е одобрен действащия план, включва застроителен и регулационен план за обществени мероприятия и застроителен план за дворищнорегулационните парцели. След като този план е запазил действието си и с него са очертани границите на имота на ищеца и съответно вътрешната регулационна линия между двата парцела, обосновано е прието, че няма основание за промяната й.
Направеното позоваване от касаторите на чл. 27 от ЗКИР, в сила от 01.01.2001 г., е некоректно. Разпоредбата посочва кои са основните кадастрални данни. Доводът не е съобразен и с чл. 41 ЗКИР, който повелява, че кадастралните карти и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация одобрени по ред на отменения Закон за единния кадастър на НРБ, отменения З. и др. Въвеждането на нови методи за измерване на земната повърхност не е основание за изменение на кадастралните и регулационни граници, установени с влезли в сила планове преди влизане в сила за ЗКИР от 2001 г., които запазват действието си.
ІІ. По касационната жалба на М. и Б. Т. срещу решение от 09.05.2013 г. по гр. д. № 34/2011 г. на СГС, ІV-в:
Предмет на обжалване е допълнителното решение на въззивния съд, постановено в производство по чл. 250 и чл. 251 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че решението е нищожно, тъй като е постановено в състав различен от постановилия основното решение. Направено е твърдение, че решението не е мотивирано, което също е основание за нищожност.
Решението е постановено по искане на касаторите, ответници по иска, да се допълни първоначалното решение, поради това че е неясно – не съдържа точни данни за местонахождението на премахнатата стара ограда. Неяснотата се обосновава с това, че мястото й е индивидуализирано по скицата на вещите лица, в които е означено с т. т. 1 и 2, а не е означена с посочване на уникалните пространствени координати на ъглови гранични подробни точки. Поради това, че не са посочени тези означения, касаторите са поддържали, че решението е неясно и са искали тълкуването му.
Въззивният съд е оставил без разглеждане искането за допълване на решението по съображение, че той се е произнесъл по двата обективно съединени иска – по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Индивидуализирал е имота, ревандикация на който е постановил, с белезите, с които е отразен в скицата към заключението на тричленната експертиза от 22.01.2010 г., която подписана и от състава на съда е неразделна част от решението. Законосъобразно е посочено, че основание за допълване на решението е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото или по някое от заявените искания. Не е допустимо по пътя на допълването да се въвежда нов спорен предмет, което да води до пререшаване на спора.
Оставил е без уважение искането за тълкуване на решението. Обосновал се е с това, че в решението в частта, с която е уважен негаторния иск, е посочено, че поставената от касаторите ограда следва да се премахне и да се възстанови старата ограда по т. т. 1-2, обозначени на скицата, която е неразделна част от решението. С това индивидуализацията на спорния имот и мястото, на което следва да се възстанови оградата, между двата имота е достатъчно ясно индивидуализирано.
Не следва да се допуска касационна проверка по довода за нищожност на решението. То е валидно, като постановено от състав от трима съдии на въззивния съд, които са участвали в откритото съдебното заседание проведено по повод подадената молба за допълване и тълкуване на решението. В решението са изложени подробни мотиви.
Поставеният въпрос дали е било налице основание за допълване на решението, не обуславя основание за допускане на касационна проверка на допълнителното въззивно решение.
Обосновани от данните по делото са направените изводи за недопустимост на искането за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл по двата обективно съединени иска с първоначалното решение.
Съответства на подробните мотиви, изложени в основното решение, извода, че недвижимият имот, предмет на спора и мястото, на което следва да се възстанови старата ограда в изпълнение на уважения негаторен иск, са индивидуализирани по скицата на приетата техническа експертиза, която е подписана от състава на съда и е неразделна част от решението, поради което то е ясно и изпълнимо. Този довод също не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
При този изход на касационното производството касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокат в размер на 300 лв. установени с договор за правна помощ и съдействие, сключен на 06.08.2013 г. с адв. А. И. от САК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от срещу решение от 05.07.2012 г. и допълнително решение от 09.05.2013 г. по гр. д. № 34/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в състав.
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], кв. Б., [улица] да заплатят на П. Г. Б. и Д. Г. Б., ат [населено място], [улица], вх. А сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: