2
гр. д. № 1621/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 822
София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1612/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. С. и К. Д. А. и С. Д. С. са подали касационна жалба срещу решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1063/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от тях отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците Г. П. и В. П. не са собственици на реална част с площ от 535 кв. м. от имот пл. № 517 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. „Ментеше”, в землището на [населено място] на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. К. довод е за незаконосъобразност и необоснованост на изводите. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по жалбата намират същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли отрицателния установителен иск съдът е приел, че ответниците по него В. и Г. П. са придобили право на собственост върху имота, който е част от предоставения им за ползване през 1988 г. на основание 26-то ПМС от 1987 г., на основание давностно владение, което са осъществявали от 27.11.1997 г. до предявяване на иска на 20.05.2008 г.
От фактическа страна по делото е установено и това, че спорния имот е част от имот пл. № 517 по ПНИ на м. „Ментеше”, в землището на [населено място], а той част от бивша нива с площ от 2500 кв. м., съставляващ имот пл. № 106 по КП от 1997 г., за който имота на касаторите е признато право на възстановяване с решение № 769 от 01.02.2001 г. на ОСЗ В.. В решението е посочено, че имотът се намира в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване не е завършена с издаване на заповед по § 4к от същия закон към датата на предявяване на иска.
Установено е, че ответникът по иска е провел процедура по § 4б ПЗР за закупуване на имота, като оценката е определена с влязло в сила решение от 26.09.1997 г. по адм д. № 338/1997 г. на В. ш платена на 27.11.1997 г. С приета техническа експертиза е установено, че имотът не е застроен, както и че не са налице предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост.
След като е обсъдил тези доказателства съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ответниците са придобили право на собственост върху имота на основание давностно владение, възражение за което е направено в хода на производството.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса приложим ли е оригинерния способ давностно владение за придобиване на вещни права върху земеделски имоти, когато процедурата по възстановяване на имота не е завършена по предвидения в закона ред – в случая със заповед на кмета на общината на населеното място, в което се намира имота. Направено е позоваване на решение, постановено от тричленен състав на ВКС по гр. д. № 905/2008 г. по реда на чл. 218а, б. „а” ГПК, което не съставлява задължителна практика по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл е и възприетото с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение на въпроса от въззивния съд е в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно приложение института на придобивната давност и е от значение за точното прилагане на закона, поради което по него следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение на посочените основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1063/2010 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: