О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 647
София, 12.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 119/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3620/2008 г., постановено в производство по чл. 196 ГПК отм. след като делото е било върнато от ВКС за ново разглеждане, Софийски градски съд е възстановил запазената част на Л. Р. К. от наследството на Р. В. К. като е намали направеното от него дарение в полза на дъщеря му Й. К. на първия етаж от триетажна жилищна сграда, построена в парцел **** в кв. Бояна гр. С. по отменения план, със съответните идеални части от общите части, без идеални части от дворното място, в което тя е построена, съставляващо УПИ * в кв. 58 – Бояна –София по действащия план. Постановил е надарената да задържи дарения имот – първи етаж от сградата и съответните идеални части от нея на основание чл. 36, ал. 2 ЗН.
Допуснал е да се извърши делба между Й. Р. Н., Д. Л. К. и В. Л. К. на втория жилищен етаж от сградата , построена в описания имот без дворното място при права 2/4 за Й. Н. и по ? ид.ч. за Д. К. и В. К.
Със същото решение е уважен и иск по чл. 282, ал.2, пр. Последно ГПК отм. като Й. Н. е осъдена да заплаща на останалите съделители обезщетение за ползване на съсобствения имот по 75 лв. считано от датата на влизане на решението в сила. С решението се е произнесъл в мотивите и по направеното възрашение от Д. К. и В. К. , че наследодателят им – баща им Л. Р. К. , брат на ищцата, за придобиване по давност на жилището на втория етаж от сградата, като го е намерил за неоснователно.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от Д. К. и В. К. с доводи за необоснованост на извода, че наследодателят им, техен баща, не е придобил правото на собственост върху имота, допуснат до делба, на основание давностно владение, което е упражнявал в период от 30 години с начален момент построяването на сградата през 1973 г. до смъртта му през 2003 г. В изложението към жалбата е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса дали декларирането на имота във връзка със заплащане на дължимите местни данъци и такси като съсобствен е доказателство, че единият съсобственик не го владее с намерение да придобие вещни права върху него. Представят се и решения на тричленни състави, в които е прието обратното, че такова деклариране не е доказателство за анимуса на владението, а изводът за това следва да се направи ако се установи, че владението е явно, спокойно и несмущавано от другия съсобственик.
Срещу въззивното решение в частта, с която са уважени съединените искове по чл. 30 ЗН, чл. 282, ал. 2 и чл. 36, ал. 2, изр. 1 ЗН е подадена касационна жалба от ищцата Й с доводи за това, че съдът се е произнесъл по иска за възстановяване на запазената част без да е установена масата на наследството с включването в нея на всички активи и пасиви, които то е съдържало към момента на откриването му. Не се събрани доказателства за това дали наследодателят е имал задължения, дали е увеличено наследството и дали в него са се включвали и реституирани имоти.
Второто твърдение е за произнасяне на съда по процесуален въпрос – дали висящо гражданско производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между две от съделителките – касаторката и майка й В. К. за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на притежаваните от В. идеални части от имота, предмет на делба на дъщеря й има преюдициално значение по отношение на иска за делба във фазата на определяне правата на съделителите в съсобстения втори жилищен етаж. Разрешаването на този въпрос е направено в противоречие с практиката . В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по процесуалния въпрос за това коя страна носи доказателствената тежест за установяване масата на наследството в противоречие с практиката на съдилищата, за което са представени решения и в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил процесуални действия за установяване релевантните факти относно обема на масата на наследство.
По жалбата на Д. К. и В. К.
Недоказано е твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали наследодателят е придобил вещни права върху имота, предмет на делба на основание давностно владение, осъществявано за времето от 1973 до 2003 г. в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в тази част.
Съдът е разрешил този въпрос след преценка на събраните доказателства – показанията на един свидетел и декларация за притежавани недвижими имоти съставена от наследодателя през 1998 г. на основание чл. 26 ЗМДТ и е намерил, че не са се осъществили всички елементи от фактическия състав на този оригинерен придобивен способ. Не е установено владението да е противопоставено на собствениците на имота – негови родители, както и да е осъществявано с намерение да стане собственик на имота. Свидетелят е установил, че наследодателят на касаторите е владял имота и че родителите му са живели в него, без да конкретизира дали в този жилищен етаж или в други помещения, което не обосновава извод за противопоставено владение.
Представените към касационната жалба на Д. К. решения са постановени от тричленни състави на ВКС и не са част от задължителната практика на съда по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и на т. 2 от ТР на ОСГКТК № 1 от 2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
По жалбата на Й. Н.
Доводът за разрешаване въпроса, изразяващ се в неизпълнение на служебните задължения на съда за събиране доказателства за обема на наследствената маса не е разрешен от съда в нарушение на съдопроизводствените правила.
Въпросът е решен при действието на чл. 129 ГПК отм. след изменението му през 1997 г., с което е отменена ал. 1 на нормата, давала право на съда и служебно да събира доказателства и извършва проверка на събраните. В резултат на това изменение е ограничено значително служебното начало при установяване на релевантните за спора факти. Съобразно това доказателствената тежест за установяването им се носи от страната, която има интерес от тях. В случая касаторката е имала интерес да установи, че в наследствената маса се включват и други имоти, наред с този, предмет на делба, тъй като това би увеличило нейните права в съсобствеността. Въпросът не е решаван противоречиво от съдилищата. Некоректно е позоваването на решение по гр. д. № 491/2002 г. на тричленен състав на ВКС. В него съдът е приел, че установяването на наследствената маса може да стане с представяне на доказателства от всички страни по делото, а съдът може служебно да назначаване на експертиза за установяване цената на имота. Доказателствената тежест за установяване обема на наследствената маса се носи от страната, която твърди какви права и задължения се включват в нея, а при определяне цената им съдът може служебно да назначи експертиза, поради това че няма специални познания за остойностяване на движимо и недвижимо имущество.
Основателен е доводът за наличие на предпоставка за допускане касационна проверка по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпроса за преюдициалността на решаването на спора по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между две от съделителките, а след смъртта на продавачката по предварителния договор В. К. , на настоящите страни, който има за предмет идеални части от делбения имот, за обявяване на предварителния договор за окончателен в противоречие с трайната практиката на ВКС.важаването или отхвърлянето на иска ще обуслови изводът на съда за това дали делът на В. К. , починала в хода на производството се наследява от наследниците й, или е станал собственост на касаторката по силата на обявения за окончателен договор за продажба, което ще се отрази и на квотите на страните в съсобствения имот.
По този разрешен процесуален въпрос от въззивния съд следва да се допусне касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3620/2008 г.на СГС по касационните жалби на Д. К. и В. К. В тази част определението не подлежи на обжалване.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3620/2008 г.на СГС в частта, с която съдът е разрешил процесуален въпрос за наличие на основание по чл. 182, б. “г” ГПК за спиране производството по делото до постановяване на влязло в сила решение по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД между съделителите.
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса в размер на 375 лв. определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за таксите събирани от съдилищата, в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: