О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 339
София, 22.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1859/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Д. И. Х. от с. Г. срещу решение от 11.09.2009 г. по гр. д. № 657/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното постановено по гр. д. № 2538/05 г. на СРС и вместо него на основание чл. 208, ал.1 ГПК отм. е постановено друго по съществото на спора като е отхвърлен предявения от касатора срещу П. к. с. П. ревандикационен иск за УПИ-736 в кв. 32, по плана на с. Г., с площ от 574 кв. м. индивидуализиран и с граници. Развит е довод за незаконосъобразност на извода, че касаторът не се легитимира като собственик на имота, поради нищожност на решението постановено от ОСЗ като постановено в незаконен състав. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Твърди се, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпроса за валидността на решението на ОСЗ, като е обсъдил състава, в който е действала, и това произнасяне е направено в противоречие на практиката на ВКС – ТР на ОСГК № 1 от 1997 г. и че е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения на състави на СГС и на ВКС.
Ответникът по касация не е подал писмен отговор и не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че касаторът е наследник на И. Х. Ш. , негов баща. С приета техническа експертиза е установено, че спорният имот е бил заснет с пл. № 122 в кадастралния план от 1956 г. и записан на името на баща му, на Д. И. и А. Я. С регулационния план от 1959 г. имотът е включен в терен отреден за нуждите на селкооп и др. След масовизацията, проведена в с. Г. през 1957 г., имотът не е бил включен в кооперативното стопанство и е бил оставен за лично ползване на Ш.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заявен за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, като процедурата е приключила с постановяване на позитивно решение № 3* от 07.04.1995 г., с което му е признато право на възстановяване на имота в стари реални граници и е издадена и скица. През 1999 г. касаторът се е снабдил с нот. акт за собственост на 638 /1520 ид. ч. от парцел ****Х в кв. 32, а през 2005 г. след като е уредил отношенията си с останалите съсобственици и провел процедура за преотреждане на имота и урегулирането му, се е снабдил с нот. акт за собственост на имот пл. № 736 в кв. 32 с площ от 574 кв. м., предмет на иска.
По отношение решението за възстановяване на имота въззивният съдът е упражнил косвен съдебен контрол и достигнал до извода, че то е нищожно тъй като е издадено от незаконен състав – председател, секретар и един член. Тълкувайки нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ е приел, че съставът на комисията следва да се състои от нечетен брой членове, който включват председател, секретар и повече от един членове. Предвид изискването за нечетен брой, трима или повече членове. Приел е, че представения препис от решението, съдържа сведение за членовете на комисията, в която то е било взето, както и че нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в редакцията му от ДВ бр. 34 от 1992 г., действала при вземане на решението) има императивен характер.
Правни изводи по разрешените въпроси са направени в противоречие с трайната практика на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Тези изводи по разрешените въпроси от значение за изхода на спора са в противоречие на постоянната практиката на ВКС, която приема, че представените решения не съдържат сведение за състава, в който е заседавала комисията, както и какъв е следвало да бъде съставът й и дали нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (в случая в редакцията му от ДВ бр. 34 от 1992 г.) съгласно която поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове) е от императивен характер, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като разрешеният въпрос за валидността на решението, не е бил предмет на разглеждане на ТР № 1 от 1997 г., поради което с това решение не е формирана задължителна практика по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 11.09.2009 г. по гр. д. № 657/2006 г. на Софийски градски съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 35 лв. по сметка на ВКС и представи квитанция за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. на ВКС, ГК за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: