4
гр. д. № 829/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 30
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 829/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от М. К. Т. касационна жалба срещу решение № 432 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 970/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 306/2004 г. на Костинбродски районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот, съставляващ УПИ V-…., в кв. 126 по плана на [населено място] с площ от 1047 кв. м. и построената в него паянтова жилищна сграда на площ от 60 кв. м. при квоти ? общо за Б. Б. Г. и К. Б. Г., като наследници на В. К. Д., и ? за касаторката М. Т..
К. довод е за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и незаконосъобразност на решението относно правата на съделителите в съсобствеността. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил релевираният довод за придобиване на спорния имот на основание давностно владение от праводателката Б. Г. и съпругът й С. Г., осъществявано от 1982 г. до 2004 г., когато Б. Г. и дъщерите й М. и К., като наследници на С. Г., са се разпоредили с имота чрез продажба в полза на М. Г. и И. И., а те през 2005 г. в полза на касаторката.
Ответниците по касация Б. и К. Г. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение е постановено след като с решение от 27.10.2010 г. по гр. д. 1901/2009 г. състав на ВКС е отменил на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд по гр. д. №738/2006 г. и решение от 06.07.200 г. на ВКС, с което първото е било потвърдено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Съдът е основал изводите си за това между кои страни и при какви права следва да се допусне делбата след като е приел за установено от фактическа страна следното:
Имотът е бил придобит на основание давностно владение от К. и Н. Г. през 1946 г., когато К. Г. се е снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на имот VІ-…, в кв. 68, по плана на [населено място], с урегулирана площ от 790 кв. м. Тъй като при съставянето му изводите за придобиване право на собственост са основани само на показанията на свидетелите за осъществявано владение, съдът е намерил, че това е единственият придобивен способ, а отразените в титулната част на акта: „наследство и делба” са останали недоказани. Съпругата Н. е починала на 27.061968 г. при действието на СК от 1968 г., влязъл в сила на 22.05.1968 г., поради което имотът е бил съсобствен в режим на СИО. На основание наследяване ищцата В. Д., дъщеря на наследодателите, е придобила ? от него. Толкова е придобила и дъщерята Б. Г., а преживелият съпруг – 2/4 ид. ч., тъй като не получава дял от наследството на съпруга на основание чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г.
През 1964 г. К. Г. е дарил на дъщеря си В. масивна жилищна сграда, построена в северната част на парцел ІV-.., в кв. 154 по плана на [населено място] и 300/737.5 ид. ч. от дворното място.
През 1978 г. за имот 749 с площ от 1105 кв. м., от които 790 урегулирани в парцел ІV-749, са били отредени два парцела: ІV-.. и ХІ-.., в кв. 154 по плана на града. С решения по гр. д. № 116/1978 г. е допусната и извършена делбата на тези два имота между К. Г. и В. Д., като в дял на В. е поставен парцел ІV-749, в който се е намирала и дарената й жилищна сграда, а в дял на баща й парцел ХІ-749. Делбата е извършена без участието и на другата наследницата на починалата съпруга Б. Г., която е била и съсобственица на имота по наследяване, поради което съдът е намерил, че тя е нищожна и не е зачел правните й последици.
През 1982 г. К. Г. е продал на дъщеря си Б. Г. поставения му в дял парцел ХІ-749 срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. Към този момент Г. е била в брак със С. Г., починал през 2003 г.
След смъртта на Г. наследниците му Б. Г. и дъщерите му М. Т. и К. Т. са продали имота, предмет на делба, на М.. Г., който е бил в брак с И. И. (н. а. № 176 от 01.06.2004 г.), а те са продали имота през 2005 г. на М. К. Т., по време висящността на иска за делба, който е предявен на 30.08.2004 г.
При разглеждането на делото пред въззивната инстанция в проведеното съдебно заседание на 14.02.2011 г., касаторката М. Т., чрез повереника й адв. Т., е направила възражение, че праводателката Б. Г. и съпругът й са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, осъществявано от 1982 г., когато с решението за извършване на делбата в техен дял е поставен имота. В подкрепа на това твърдение са допуснати и събрани гласни доказателства. В постановеното решение съдът не е обсъдил тези доказателства и не е формирал правен извод относно релевирания довод за придобиване имота по давност, който е от значение за разрешаване на въпроса дали ищцата В. Д., починала в хода на процеса и заместена от наследниците й Б. и К. Г., нейни синове, е била собственик на ? от имота на основание наследствено правоприемство от Н. Г. или е загубила това право, тъй като друг го е придобил.
Разрешаването на процесуалния въпрос за обсъждане на събраните доказателства и не произнасянето по направеното възражение за придобиване на имота на основание давностно владение е направено в несъответствие със задължителната практика на ВКС. Той е от съществено значение за изхода на спора, поради което обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на № 432 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 970/2010 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: