3
гр. д. № 62/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 257
София, 05.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 62/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Д. П. от [населено място] срещу решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 4125/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.05.2006 г., по гр. д. № 1943/2005 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Д. И. Д. искове за предаване владението на 15-20 кв. м. от УПИ Х-СГНС в кв. 20 по плана на [населено място] и негаторен иск за премахване на оградата, поставена между УПИ Х-СГНС и УПИ ІХ-СГНС, която навлиза в УПИ Х-СГНС.
К. довод е за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос с отмяната на нормата на чл. 15, ал. 3 ЗС отпада ли правото на ползване върху терена на УПИ, собственост на държавата, а след влизане в сила на § 7 от ПР на ЗМСМА на общината, върху който при действието на отменената норма е било отстъпено право на строеж, което е реализирано. Твърди се, че въпросът е решен и в противоречие с практиката на ВКС като се посочват решение № 1195 от 29.10.1993 г. по гр. д. № 2302/1992 г.; р. № 938 от 12.07.2007 г. по гр. д. № 692/2006 г. на V г. о. на ВКС; решение № 102 от 05.09.1958 г. по гр. д. № 74/58 г. на ОСГК; решение № 48 от 17.04.1995 г. по гр. д. № 530/1994 г. на ІV г. о.на ВС и решение № 348 от 17.03.1992 г. по гр. д. № 1876/1991 г. на ІV г. о. на ВС.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Негаторният иск за премахване на оградата, поради поставянето й не по регулационната линия между двата имота, е обуславящ по отношение на ревандикационния. Касационната жалба срещу решението в частта по негаторния иск, който е неоценяем, е допустима. Предвид съединяването на исковете при условията на евентуалност, като ревандикационния е обусловен от негаторния, следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение и в частта по ревандикационния иск.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли предявените от касатора при условията на обективно съединяване ревандикационен иск за около 20 кв. ъэм. от УПИ Х-СГНС, в кв. 20 по плана на [населено място] и негаторен иск за премахване на оградата поставена между имота на ищците и УПИ Х-СГНС не по регулационната граница, с което се отнемат около 20 кв. м. от имота на ищците, съдът е приел, че ищецът не е активно легитимиран по тях. Ищецът се легитимира като носител на правото на строеж учредено му върху държавен имот с договор от 11.09.1970 г. Правото е реализирано. С изменението на ЗС с ДВ бр. 31 от 17 април 1990 г. е отменена разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС, поради което следва, че ищецът не се легитимира като носител на правото на ползване на целия поземлен имот, а само на тази част от него необходима за обслужване на суперфициарното му право. Урегулираният поземлен имот е общинска собственост, поради което този правен субект е легитимиран да предявява петиторни искове за защитата му, а не суперфициарния собственик на сградата, построена в него.
Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС, при действието на който е учредено право на строеж върху държавен имот, урегулиран в дворищно-регулационен парцел към 1970 г., отпада правото на ползване върху целия имот, признато с отменената норма в полза на суперфициарния собственик или се запазва.
Въпросът е обуславящ за изхода на предявените искове. Той е от значение за точното прилагане на материалния закон. По разрешеният въпрос няма формирана задължителна практика по смисъла на чл. 290 ГПК.
Не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Посочените решения на тричленни състави на В. на РБ са постановени при действието на ГПК отм., поради което не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Некоректно е позоваването на решение № 102 от 05.09.1958 г. по гр. д. № 74/58 г. на ОСГК. С него е прието, че когато по иск по чл. 109, ал. 2 ЗС претендираната гранична линия минава навътре в съседния имот, искането за определяне на гранична линия е неразривно свързано с искането да се право на собственост и ревандикира онзи къс от имота на ответника, който се намира между претендираната гранична линия и владяния от ищеца имот до предявяване на иска.
Предмет на въззивното решение е иск по чл. 109 ЗС в редакцията му от 1996 г. , съответстващ на чл. 109, ал. 1 ЗС до това изменение, който иск има различен предмет от този, по който е постановено тълкувателното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 4125/2006 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: