3
гр. д. № 3440/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 350
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3440/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 348 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 1121/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.10.2012 г. по гр. д. № 3028/2011 г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу К. Д., К. П. Д., Е. Д., П. Д. и С. Б. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Касационният довод е за необоснованост и неправилно прилагане на закона. Допускането на касационна проверка на въззивното решение се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че материалноправните въпроси за валидността на договора за дарение на 1/10 ид. ч. от процесния гараж е нищожен като привиден, тъй като с него е прикрит договор за продажба – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът по жалбата Б. я намира за неоснователна, Поддържа че не е налице основанието за допускане на касационна проверка, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуален въпрос, който да е решен от съда и да е обусловил изхода на спора, по начин, противоречащ на възприетото в посоченото тълкувателно решение.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторът се легитимира като собственик на 307 кв. м. от УПИ … в кв. 349 по плана на [населено място] с площ от 325 кв. м. на основание договор за покупко-продажба на земя, частна общинска собственост на собственици на законно построени върху нея сгради сключен на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС с кмета на [община] на 24.07.2008 г. Със същия договор, допълнен с договор от 24.06.2008 г., са били продадени на К. П. Д., К. П. Д. и П. П. Д. 18 кв. м. от същия УПИ. В договора е записано, че купувача касатор е собственик на построените в имота сгради на основание договор за замяна на недвижим имот от 01.10.1999 г., сключен с Държавата, представлявана от …. П., а купувачите физически лица са собственици на построения в имота гараж на площ от 18 кв. м., на основание реституция по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др.
Същата година касаторът е сключил договор за продажба и на останалите 18 кв. м. от УПИ с ответниците, които са си запазили правото на собственост върху построения в имота гаража на площ от 18 кв. м. и правото на строеж за него (н. а. № 130, т. ІІІ, н. д. № 220/2008 г.).
На 13.08.2008 г. на касатора е било издадено разрешение за частично преустройство и разширение на обект специализирана хирургична болница „С. П.”, което строителство е извършено като съществувалия гараж, съгласно приетата техническа експертиза, е обект от партерния етаж на стара жилищна сграда, в която при извършване на огледа е констатирано, че се извършва преустройство.
На 11.02.2011 г. ответниците са дарили на ответника Сокол Б. 1/10 ид. част от гаража (н. а. № 35, т. І, н. д. № 38/2011 г., и на същата датата са сключи помежду си и договор за продажба на 9/10 ид. ч. от гаража (н. а. № 40, т. І, н. д. № 39/2011 г.). След узнаването на така извършените разпореждания от собствениците на гаража, касаторът е предявил иск за изкупуване на гаража съединен с иск за обявяване за нищожен като привиден договора за дарение на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поддържано е, че с договора за дарение се цели заобикаляне на закона – разпоредбата на чл. чл. 66 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС, която установява задължение на собственика на сградата, построена в чужд имот, да я предложи за изкупуване на собственика на терена. Твърди се, че с привидния транслативен ефект на дарението се е целяло улесняване на продажбата на останалата част от сградата.
За да отхвърли исковете съдът е приел, че договорът за дарение не е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, тъй като сключването му не е насочено към заобикаляне на закона – чл. 33 ЗС. Тази норма не установява забрана за съсобственика да се разпорежда с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето на съсобствеността лице. Даденото от съда разрешение е в съответствие и с приетото в ТР № 5/2012 г. на ТСГК на ВКС, което има задължителен характер. За недоказано е намерено и възражението за привидност на договора за дарение, с аргумент че със събраните доказателства не е опроверган безвъзмездният му характер и не се установява порок във волята при сключването му.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос привиден ли е договора за дарение, на 1/10 ид. ч. от гаража, след като е сключен едновременно с договор за продажба на останалите 1/10 ид. ч. от него и уговорената и платена цена е тази за целия имот.
Разрешеният от съда въпрос е обусловил изхода на спора по преюдициалния въпрос за валидността на договора за дарение. Той е от значение за точното прилагане на закона по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което съставлява основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА решение № 348 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 1121/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 175.41 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: