5
гр. д. № 2163/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 394
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2163/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1469 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 980/2012 г. Пловдивски апелативен съд е отменил решение по гр. д. № 3163/2011 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него е постановил друго по съществото на спора като е отхвърли предявените от Г. Б. и З. Б. срещу Г. [населено място] искове за собственост на картините „Молебен за дъжд”, „Кукери”, „Разстрел” и „Мъж на колене”; срещу Общински институт С. П. на картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”) и срещу Р. П. на картината „Б. клане”, всички рисувани от художника З. Б..
Въззивното решение се обжалва от ищците с доводи за необоснованост на извода за придобиване право на собственост от [община] на картината „Молебен за дъжд” на договорно основание и за придобиване правото на собственост върху останалите пет картини на основание давностно владение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани процесуални и материалноправни въпроси като се поддържа, че са разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС, а по отношение на материалноправните се поддържа основанието по т. 3 на нормата, с довод че решаването им е от значение за точното прилагане на закона – чл. 78 ЗС и чл. 36 и 37 от Закона за авторското право и сродните нему права (ЗАПСП).
Ответниците по касация оспорват наличието на заявените основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да постанови решението съдът е приел за установено, че картината „Молебен за дъжд” е станала собственост на общината на основание договор за покупко-продажба сключен с художника З. Б. през 1974 г., поради което ищците не се легитимират като собственици на основание наследяване и завещание.
По отношение на картините „Кукери”, „Разстрел” и „Мъж на колене” е приел, че те са станали собственост на [община] на осъществявано от Г. владение в периода след 2000 г. до предявяване на иска. Картините са били предадени в държане на галерията през 1984 г. по повод организирането на юбилейната изложба на автора им. След това са останали като част от постоянната експозиция на галерията. През 2000 г. ищците са потърсили картините и са поискали да им бъдат предадени, но ответникът е отказал да им ги предаде като е заявил, че ищците следва да си търсят права по съдебен ред. Това му поведение съдът е приел, че е израз на промененото му намерение да владее картините от името на общината, чието имущество стопанисва и управлява.
Ревандикационният иск за картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”) предявен срещу Общински институт С. П. е отхвърлен също като неоснователен, след като е прието, че възражението за придобиване на картината на основание давностно владение е основателно, с аргументите изложени по-горе.
Отхвърлен е и иска за ревандикиране на картината „Б. клане”, предявен срещу Р. П.. Установено е, че тази картина е била предоставена през 1984 г. от автора й за организиране на изложба от Х. П., която я е държала до 1996 г. От 1996 г. до 2006 г. картината е била държана от Управление „С. П.”, което през 2004 г. я е предало във фактическа власт на Историческия музея на основание договор за временно експониране, където картината се намира и при предявяване на иска. Съдът е приел, че всички ответници са променили намерението си, с което са държали картините от момента, когато са отказали на наследникът на художника З. Б. – Г. Б., негов син и на З. Г., негов внук, черпещ права по завещание от леля му Р. Б., да им ги върнат.
Съдът е намерил за неоснователно твърдението, че ищците са носители и на авторски права върху картините, поради което те не могат да бъдат обект на придобиване на оригинерно основание – давностно владение. Изложил е съображения, че авторските права за защитени от ЗАПСП, но след като картината представлява движима вещ, правото на собственост върху нея може да се придобива по предвидените в ЗС способи, един от които е давностното владение.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалните въпроси:
1. допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се изтъкват възражения, свързани с индивидуализацията на вещта, предмет на иска;
2. допустимо ли е въззивният съд да допълва доклада по делото на първоинстанционния съд като дава указание на ответника да прецизира възражението си за придобиване по давност на спорните вещи.
Формулираните процесуални въпроси са некоректно поставени. Пред въззивната инстанция са проведени две открити съдебни заседания, в които не е направено „допълване на доклада на първоинстанционния съд”. В първото проведено заседание на 19.10.2012 г. съдът е изслушал становището на страните по въззивната жалба. С определение, постановено в закрито заседание на 02.11.2012 г., съдът е оставил без движение въззивната жалба като е дал указания за отстраняване нередовностите по нея в това число и прецизиране на довода за придобиване на вещни права върху картините на основание давностно владение, тъй като в отговора по исковата молба на стр. 4 се поддържа придобиване на картините от ответниците на основание добросъвестно владение, осъществявано на правно основание, а няколко реда по-долу се твърди, че картините са собственост на [община] на основание давностно владение. При тези данни за извършените процесуални действия от въззивната инстанция, твърденията да са извършени други – допълване на доклада на първоинстанционната инстанция, са несъстоятелни. След като съдът не е разрешил поставените от касатора процесуални въпроси и те не са предпоставили правните му изводи, те не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях.
Третият процесуален въпрос е за това дали ответниците по иска Г. [населено място], Общински институт С. П. и Регионален исторически музей П. като юридически лица, създадени да стопанисват и управляват общинско имущество, имат качеството на процесуални субституенти на [община] и в това си качество могат да се позовават на придобивния способ давностно владение, осъществил се в полза на общината. Този въпрос както и обобщените материално правни въпроси, които преформулирани се свеждат до това – може ли да се придобие право на собственост върху движима вещ, която е произведение на изобразителното изкуство и се ползва както с вещноправна защита така и с авторскоправна защита (чл. 18 ЗАПСП) и с какъв акт и на кой орган се обективира владелческия анимус на правния субект [община] са, разрешени от съда и са обусловили решаващите му изводи. Те са от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславят предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка по въпроса могла ли е [община] да придобие право на собственост върху картините на основание давностно владение до 1997 г. след като института на общинската собственост е бил правнорегламентиран едва през 1997 г. Поставеният въпрос не е решаван от съда и той не е съобразен и с материалния закон. Общинската собственост като вид право на собственост е намерило своята правна уредба с изменението на чл. 16, ал. 2 от Конституцията от 1947 г. (обн. в ДВ бр. 6 и 29 от 1990 г.), както и с изменението на чл. 6 от ЗС от ДВ бр. 31 от 1990. Общинската собственост е регламентирана и в Конституцията от 1991 г. обн. в ДВ, бр. 56 от 1991 г. В изпълнение на чл. 17, ал. 4 от Конституцията от 1991 г. през 1996 г. са приети ЗДС и ЗОС, които са в сила от 1.06.1996 г. До влизането в сила на ЗОС по отношение на общинската собственост намира приложение ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 1991 г. в сила от деня на обнародването му 17.09.1991 г.), в който с преходните разпоредби – §6 се даде нова редакция на чл. 6 от ЗС, като се посочиха основанията, на които общината може да придобива право на собственост, а с § 7 от ПР на ЗМСМА се посочи кои от държавните имоти с влизане в сила на закона стават общинска собственост.
Поставеният въпрос е разрешен при съобразяване нормативната регламентация на общинската собственост като вид право на собственост, поради което те е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1469 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 980/2012 г. Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 590 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: