О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 665
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1707/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 22.10.2008 г. по гр. д. № 2715/06 г. СГС е отменил първоинстанционното по гр. д. № 7155/1997 г. на СРС и е постановил друго , с което е допуснал да се извърши делба на недвижими имоти: магазин № 1 с площ от 73.50 кв. м. заедно с галерия на 40 кв. м, магазин № 2 с площ от 69 кв. м. и с галерия на площ от 42 кв. м. и апартамент на третия етаж с площ от 73.50 кв. м. и мазе с площ от 8 кв. м. и таван с площ от 9.00 кв. м. с припадащите им се идеални части от общите части на сграда както и на едноетажна постройка, намираща се в североизточния крайна дворното място, в което са построени всички обекти и съставляващо пл. № 8 в кв. 37, в м. “Г” В-15 по плана на гр. С., всеки от които индивидуализиран и с граници, между Й. Д. А. при квоти 20./96 ид. ч., А. П. П. при квоти 18/96 ид. ч., Х. Г. П. при квоти 9/96 ид. ч., И. Д. П. при квоти 9/96 ид. ч., И. Л. А. при квоти 10/96 ид. ч., Вяра(Верка) К. Д. при квоти 10/96 ид. ч., Н. М. Й. при квоти 10/96 ид. ч. и О. М. Р. при квоти 10/96 ид. ч.
За да уважи иска съдът е приел, че съсобствеността между страните върху имотите е възникнала на основание наследяване и реституция по ЗВСОНИ, тъй като те са били одържавени от общия наследодател П, починал през 1928 г. Приел е, че съделителката Й е оспорила завещанието направено от М. С. в полза на сестра й Е. Д. и след като не е доказано то да е валидно, не са се породили правните му последици да прехвърлят правата на завещателката от имотите, предмет на делба, в полза на сестра й Е. Д. , а те са наследени от Д. и племенницата на С. – Й. А. от починал брат Д. Въз основа на това е достигнал до извода, че сключената по време висящността на процеса извън съдебна делба на 1.12.2000 г. (назована споразумителен протокол) и тази от 28.12.2000 г., назована договор за доброволна делба, са нищожни на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, поради което не са прекратили съсобствеността между страните по отношение имотите, предмет на иска за делба.важил е иска като основателен като е определил правата в съсобствеността при спазване нормите на ЗН.
Срещу решението е подадена касационна жалба от А. П. П. с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос относно валидността на завещанието, без то да е оспорено изрично и без да е развито производство по чл. 154, ал. 1 ГПК отм. Вторият разрешен от съда материалноправен въпрос е за това нищожна ли е делбата извършена с участието на наследник по завещание и без участието на наследника по закон, който е изключен от наследяване със завещанието, ако това завещание не е оспорено в съдебното заседание, в което е представено. Третият разрешен материалноправен въпрос от съда е за това, дали всички имотите, предмет на делба, са отчуждени от всички наследници на общия наследодател П или апартаментите са отчуждени само от някои от тях, поради което и реституцията настъпва само по отношение на техните наследници. Твърди се че разрешаването на въпросите е направено в несъответствието с представените доказателства, които не са оспорени от страните и са разрешение в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивното решение се обжалва и от съделителите И. Д. и И. Д. Те се позовават на същите касационни основания по чл. 281 ГПК. В изложението към касационната жалба заявяват, че съдът е разрешил същите въпроси, поставени в предходната касационна жалба. Правят твърдение и за това, че съдът неправилно е основал изводите си за това в полза на кои наследници е реституиран апартамента като е обсъдил заповедта за деактуване на имотите № РД-57-1370/16.10.1997 г. в първоначалната й редакция без да съобрази, че тя е коригирана с издадена следваща заповед № РД-57-553/22.05.96 г., с която е прието, че навсякъде вместо наследниците на П. С. П. , следва да се чете: наследниците на Т. Г. П. , наследниците на Б. П. С. , наследниците на З. Д. С. , М. Д. С. и на наследниците на Е. Т. О. Не е обсъдил съставените актове за държавна собственост, в които точно е описано от кои лица какви идеални части и от кои имоти са одържавени. Разрешеният от съда процесуален въпрос за преценка на събраните доказателства по делото е в противоречие със задължителната и постоянната практика на ВКС по въпроса.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от В. К. Д., Н. М. Й., И. Л. и А. Р. Р., като наследници на съделителката О, починала в хода на процеса на 07.10.2008 г. Доводът е за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави твърдение, че съдът е разрешил материалноправни и процесуални въпроси, които съвпадат с изложените в другите касационни жалба. Считат, че процесуалният въпрос за това кой носи доказателствената тежест за валидността на завещанието при оспорването, му е решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС. Този въпрос е решен без да се посочи коя страна се ползват от завещанието, за да бъде възложена на нея доказателствената тежест от установяване на валидността му.
Ответницата по жалбите Й. А. ги намира за неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за валидността на завещанието при направено изявление от Й. А. в съдебно заседание проведено на 08.04.2004 г. по гр. д. № 7155/1997 г. на СРС, че като наследник на М. С. не е участвала в сключването на доброволната делба и че няма да се ползва от собственоръчното завещание. Разрешил е процесуалният въпрос дали така изразената воля представлява оспорване на завещанието и следва ли да се проведе производство по чл. 154, ал.1 ГПК отм.
Възприемайки волеизявлението на А. като оспорване на завещанието, съдът се е произнесъл и по въпроса може ли наследникът на бенифициер по завещание, да го оспорва, след като наследодателят бенефициер се е ползвал от него, а наследникът е приел наследството, чрез извършване на разпореждане с права, придобити от наследодателя бенефициер по него (теглене на суми по банков влог на наследодателя).
Другият разрешен материалноправен въпрос е относно правата на съделителите в съсобствеността е разрешен в противоречие със възприетото в т. Г на ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва в патримониума на лицата, от които те са били одържавени или на техните наследници. Разрешението е в противоречие и с трайната практиката на съдилищата и ВКС по този въпрос.
В противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС е разрешен процесуалният въпрос за това направено ли е оспорване на представения документ по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК и било ли е изразеното волеизявление, което налага да се укаже на заинтересованите страни да заяват дали ще се ползват от оспорения документ, както и кой носи доказателствената тежест за установяване валидността му в конкретния случай. Разрешените от съда процесуални и материалноправни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело и въз основа на тях е формирана решаващата воля на съда, поради което са налице релевираните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2008 г. по гр. д. № 2715/06 г. СГС
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2% от данъчната оценка на идеалните части от имотите, предмет на делба, притежавани от всеки съделител, като представят доказателство за актуалната данъчната оценка и за внесената такса.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.