О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 707
София, 30. 07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 74/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Х. К. срещу допълнително решение от 26.09.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на съд, с което е отхвърлено искане за поправяне на първоначалното въззивно решение, постановено на 04.06.2009 г. , с което се приема за установено, че площ от 200 кв. м. от имот пл. № 865 в кв. 81 по плана на с. П., погрешно е заснета като част от имот пл. № 867 в кв. 81 на същото село, за който имот с плана са отредени парцели ІІІ-867 и ІV-867 и VІ-867. Искането за поправка на решение е основано на това, че в мотивите съдът е приел за установено, че част с площ от 500 кв. м. от имот пл. № 848 по кадастралния плана от 1930 г., собствен на ищеца, е заснета като част от имот пл. № 867 в кадастралния план от 1976 г., собствен на ответника, а при отреждането на парцел ****, в него са включени 200 кв. м. от неправилно заснетата площ от 500 кв. м. в имот пл. № 8* Поддържат, че след като е формирана воля, за това, че 500 кв. м. от имота на ищеца неправилно са заснети като част от имота на ответника, това е следвало да бъде изразено и в резолютивната част на решението.
Доводът е за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказ от произнасяне по целия заявен предмет на спора относно площ от 500 кв. м. Твърди се също че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по не предявен иск – такъв с предмет 200 кв. м., вместо за 500 кв. м. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка не е направено позоваване на някоя от изброените в чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението е за наличие на общата предпоставка – произнасяне на съда по процесуален въпрос. Представени са и решения на състави на ВКС за да се обоснове довод, че процесуалният въпрос се решава противоречиво.
Срещу основното въззивно решение от 04.06.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд е подадена касационна жалба от А. Д. К. с доводи, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, тъй като не е била мотивирана, също така се е произнесъл по принадлежността на правото на собственост на площ от 200 кв. м., включени в парцел **** и ІV-867, с какъвто въпрос не е сезиран. В изложението на исковата молба се твърди допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в заснема част от имота на ищеца, като част от имота на ответника, което е заявено и като петитум. По него се дължи произнасяне в решението, а не се дължи произнасяне по принадлежността на правото на собственост. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащи на касационно обжалване въззивни решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основание за допускане касационно обжалване на решенията на въззивния съд – основно и това за поправката му.
За да уважи иска въззивният съд е приел, за установено, че на основание наследяване ищецът е собственик на имот пл. № 848 по кадастралния плана от 1930 г. С одобрения въз основа на него дворищно-регулационен и уличнорегулационен план за част от имот пл. № 848 е бил отреден парцел ****, друга част е била придадена към парцел **** и трета част е била отредена за улица. През 1976 г. с одобрения кадастрален план част от имот пл. № 484 се заснема като имот пл. № 8* а друга част от него (отредената за улица и придадена към съседния парцел **** по отменения план) като част от имот пл. № 8* който е собствен на ответника.
С регулационния план утвърден със заповед № 171 от 08.07.1976 г. 200 кв. м. от неправилно заснетата част от 500 кв. м. е включена в отредения за част от имот пл. № 867 парцел ****. Останалите 300 кв. м. са включени в парцел **** и в улица по данни от скица № 15 от 13.03.2008 г. ( л. 43 от гр. д. № 681/08 г. на П. РС). При съпоставяне на границите на имот пл. № 848 по плана от 1930 г. и имот пл. № 865 по плана от 1976 г. вещото лице констатира, че не е налице съществено различие в конфигурацията им, което е отразил с пренасяне и повдигане в зелено на имот пл. № 484 по плана от 1930 г. върху копие от скица № 15 от 13.03.2008 г.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът е уважил иска като е приел за установено, че 200 кв. м. неправилно са заснети като част от имот пл. № 867 и включени в парцел **** в кв. 81 по плана на с. П., вместо като част от имот пл. № 8* допълнително решение постановено в производство за отстраняване на явна фактическа грешка, съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че предмет на иска по чл. 53, ал.1 ЗКИР предявен срещу ответника са само тези 200 кв. м., които са заснети като част от собствения му парцел ****, а не 500 кв. м., който неправилно са заснети като част от имот пл. № 8* вместо като част от имота на ищеца пл. № 865.
По жалбата на С. К.
Налице е посочената предпоставка за допускане касационна проверка на решението.
С определение от 4.11.2008 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск в смисъл същия да се счита предявен за 500 кв. м., които неправилно са заснети като част от имот пл. № 867 вместо като част от имот пл. № 8* При постановяване на решението съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за предмета на иска, който е от значение за изхода на спора. Разрешаването му е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По жалбата на А. К.
Касационният довод е за недопустимост на въззивното решение, като постановено извън предмета на спора.
В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че ищецът е бил собственик на основание наследяване на имот пл. № 484 по плана от 1930 г., за част от който е бил отреден парцел ****. Регулацията не е била приложена. В следващия кадастрален план утвърден през 1976 г. имотът на ищеца е заснет с пл. № 8* като неправилно част от бившия имот 848 с площ от около 300 кв. м. е заснета като част от имота на ответника пл. № 8* вместо като част от имот пл. № 8* собствен на ищеца. Ищецът поддържа, че правото на собственост е придобито от наследодателя му на оригинерно основание давностно владение, което е осъществявал до 1954 г., и което е било продължено от ищеца (роден 1951 г.). С приета техническа експертиза е установено, че имот пл. № 848 по плана от 1930 г. не съвпада съществено с имот пл. № 865 по кадастралния план от 1976 г., както и че на място няма материализирани граници на имотите.
При допуснато изменение на иска относно премета му, което е направено след приемане на техническата експертиза, в предметния обхват на претенцията се включват 500 кв. м. от имот пл. № 848 по плана от 1930 г. След като е извършил това процесуално действие съдът е следвало да се произнесе и относно редовността на исковата молба – дали отговаря на изискването за излагане на обстоятелствата, на които се основава иска. Искът по чл. 53 ЗКИР е средство за защита на материално право – принадлежността на правото на собственост върху част от земната повърхност. Спорът е породен от заснемането на тази част в един имот и твърдението, че следва да се отнесе към друг
Въпросът за редовността на исковата молба е решен в противоречие със задължителната практиката, което е предпоставка за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.09.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора С. К. в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 31 лв. и представи доказателство за това.
Указва на касатора А. К. да внесе такса за касационно обжалване в размер на 31 лв. по сметка на ВКС и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.