5
гр. д. № 1660/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 341
София, 05.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия,
първо отделение в закрито заседание на 21 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1660/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 804 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 1164/2014 г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение от 30.05.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск за установяване, че ответникът не е собственик в имот с идентификатор 56784.504.299 по КК и КР на [населено място], както и в УПИ V-883, 756, 885 – отреден за производствено складова дейност. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
В изложението към касационната жалба се прави искане за допускане касационна проверка на всички основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Формулирани са въпросите 1 и 2, които обобщени са за това какви са правомощията на въззивната инстанция след връщане на делото от касационната инстанция за ново разглеждане – може ли да допусне до разпит свидетел, който не е допуснат в първоинстанционното производство с аргумент от чл. 164 ГПК; може ли въззивният съд да допусне преразпит на свидетели и вещи лица, ако това не е поискано с въззивната жалба. Третият въпрос е за това може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, ако пред нея се поддържа възражение, че при първоинстанционното разглеждане на делото не е отчетено разпределението на доказателствената тежест.
4. Длъжен ли е съдът да се съобрази с мотивите на друго решение, постановено между същите страни, в което е прието, че протоколът за въвод, съставен в изпълнение на т. 11 от договора за покупко-продажба, не е основание за придобиване на вещни права, или следва да изрази свои мотиви, предвид предмета на иска и това че страната извежда вещните си права върху имота от същия договор и протокол; 5. попадат ли под забраната на чл. 164 ГПК свидетелските показания, с които се иска установяване на граници; 6. може ли да се приеме, че решението на въззивния съд е недопустимо, когато след като е очертал предмета на спора е препратил към мотивите на първоинстанционния съд без да се произнесе по наведеното във въззивната жалба оплакване.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Не е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
С предявения иск касаторът цели да установи, че ответникът не е придобил вещни права върху имот с идентификатор 56784.504.299 по КК и КР на [населено място] на основание договор от 29.11.1994 г. за продажба чрез търг на недвижим имот на основание § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП за закупуване от ответника на 38 дка, съставляващи част от имот пл. № 4 по плана на Северната индустриална зона І част на [населено място].
От фактическа страна е установено, че с договор от 29.11.1994 г., сключен между касатора и [фирма], [населено място], Мембранни технологии” ЕАД [населено място] и [фирма] [населено място] след проведен търг по реда на основание § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП са продали на ответника по иска „К.” ОД [населено място] дълготраен актив, включващ незавършено строителство – шест халета, представляващи северната част от общо девет халета на Главен корпус № 1 от строителен обект „Комбинат Б.” [населено място]; немонтирани материални запаси, както и прилежаща земя със завършен нулев цикъл и комуникации в строителните граници с площ от 38 дка, намиращи се в северната промишлена зона І част на [населено място], съставляваща част от имот пл. № 4 по плана на северна индустриална зона, І част на [населено място], одобрена през 1973 г. като имотът е индивидуализиран с граници. В т. 11 на договора е уговорено в седмодневен срок от заплащане на първата вноска да се извърши въвод във владение, за което се състави двустранен писмен протокол, който е задължителна и неделима част от договора.
С писмени доказателства е установено, че преди провеждане на търга и сключване на договора е извършено разпределяне на площадката и сградите на Комбинат Б. между дружествата, образувани с неговото имущество. Взето е решение за образуване на седем парцела, индивидуализирани в протокола, като въз основа на това решение е направено предложение за съобразяване с него изменението на регулационния план. Изменението на регулацията на парцел „Комбинат Б.” е одобрено със заповед № ОА-975 от 25.051994 г. като са образувани нови осем парцела с отразяване на това за нуждите на кое дружество се отреждат.
В изпълнение на сключения договор за продажба след проведен търг ответникът е въведен в закупения терен, за което е съставен протокол от 21.12.1994 г., в който е записано, че въводът е извършен в регулиран недвижим имот в строителните граници с площ от 38 дка ведно с подобренията в него, който съставлява част от имот пл. № 4 по плана на северна индустриална зона, І част на [населено място], одобрена през 1973 г., в която площ попадат образуваните с цитираната по-горе заповед парцели както следва: парцел І с площ от 5, 31032 дка; парцел ІІ с площ от 5,24534 дка; парцел ІІІ с площ от 15, 238 дка; парцел ІV с площ 11, 968 дка и 1/60 ид. ч. , равняваща се на 238.34 кв. м. от парцел VІІ, целия с площ от 14,293 дка., която площ е била отредена с плана за път, обслужващ парцелите. С приетата техническа експертиза е установено, че тази площ не е заснета като самостоятелен парцел, а е част от парцел VІІ – отреден за [фирма], Мембранни технологии” ЕАД, [фирма] и [фирма].
Установено е и това, че имотът, предмет на иска, е попадал в бившия парцел VІІ, поради което е проследено неговото регулационно изменение. През 2000 г. е било извършено попълване на кадастралната основа с имоти пл. №№ 882,883, 884, 885 като от парцели І, V и VІІ по предходния план са образувани нови: УПИ І 882 –К. АД; УПИ V-883 – Б. АК, Б. интернешънъл АД; УПИ VІІ- Мембранни технологий, С. 90; У. ХІХ – 847,844, 884, 885 както и УПИ ХVІІІ-758 и откриване на нова [улица], 11В с габарит 10 м.
През 2007 г. е одобрено ново изменение на ПУП ПРЗ като от УПИ І-882 и УПИ V-883 е образуван нов УПИ V-883, 752, 756, 885, както и УПИ ХІХ и УПИ ХХ-885, като първият от изброените е предмет на иска.
В кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-48 от 03.06.2009 г., е заснет имот с идентиф № 56784.504.299, който вещото лице определя като идентичен с имот пл. № 885 по КП, действал преди образуване на КК и участващ в образуването на описаните по горе УПИ през 2000 г.
От така установените факти е направен извод, че ответникът е съсобственик в заснетия в КК имот с идентиф. 56784.504.299, поради което искът е неоснователен.
Решаващите изводи на съда са формирани въз основа на установеното с писмени доказателства и техническа експертиза, изпълнена след съпоставяне на изработения картен материал за различните регулационни планове и сега действащата КК. Съобразено е, че извършените регулационни промени нямат за последица придобиване или изгубване на вещни права.
Първите два въпроса както и петият не обуславят основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. С първото въззивно решение, съдът се е произнесъл по допустимостта на иска, т. е разрешил е процесуален въпрос, без да се произнася по съществото на спора. След отмяната на това решение от касационния съд, производството по делото е започнало от фазата на разглеждане на въззивната жалба по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснато процесуално нарушение. Въззивният съд не е констатирал отказът на първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства за установяване границите на закупения от ответника имот да е направен в нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на иска е установяване обема на придобитите от ответника права на деривативно основание – договор за покупко-продажба. Точното местонахождение на имота и границите му се установяват с индивидуализацията му в акта за придобиването му. В случая това е направено в договора за покупко-продажба и протокола за въвод, който, съгласно уговореното между страните е неразделна част от договора и в него е направена подробна индивидуализация на имота съобразно одобреното изменение на отреждането и регулацията на парцел „Комбинат Б.”, част от който е предмет на договора. След като сега съществуващият имот, предмет на иска, представлява част от съществувал в предходен план по-голям имот и образуването му е в резултат на отреждане на парцели, то границите му са установени с одобрените планове и гласните доказателства са недопустими. Те биха били допустими при спор за граници, когато спора е породен от това, че заснетите в кадастралната карта граници на имота не съответстват на границите му преди първоначалното заснемане на имота.
Процесуалните въпроси са разрешени от въззивния съд при правилно прилагане на закона и не съставляват общо основание за допускане на касационна проверка по тях.
По третият въпрос за правомощието на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и по шестия въпрос – дали решението на въззивния съд е недопустимо, когато след като е очертал предмета на спора е препратил към мотивите на първоинстанционния съд без да се произнесе по наведеното във въззивната жалба оплакване:
Въззивният съд е упражнил правомощието по чл. 272 ГПК в съответствие със закона. Той е намерил първоинстанционното решение за правилно и този извод е обосновал въз основа на извършена от него проверка на установените факти по делото. След като е изложил мотиви за това, кои факти намира за установени и относимостта им към предмета на спора, е констатирал, че направените от него фактическите и правни констатации съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което е препратил към мотивите на този съдебен акт. Даденото разрешение на този процесуален въпрос е в съответствие с формираната задължителна практика по него и не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Четвъртият въпрос не е разрешаван от съда. Той е извършил самостоятелна преценка на съставения протокол за въвод и съобразно уговореното между страните в т. 11 от договора е направил извод, че отразеното в протокола има значение на допълнителна индивидуализация на имота, предмет на договора, съобразена с действащия към момента на сключването му регулационен план.
Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводите на съда, поради което не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 804 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 1164/2014 г. Пловдивски апелативен съд. `
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: