5
гр. д. № 6440/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 585
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6440/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решение № 162 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 119/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 341/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявения от Г. Г. Х. и Л. Б. Х., починала в хода на процеса и оставила за наследник ищеца Г. Х., срещу касатора иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че са собственици на недвижим имот, представляващ магазин с площ от 111 кв. м., намиращ се в сградата построена в УПИ ХVІІІ-1355 (а по предходния план парцел ІV-1355 за Ж.), в кв. 206, по плана на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание по чл. 280, ал.1 т. т. 1 – 3 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуален и материалноправни въпроси, които е решил в противоречие със задължителната практика по тях, а последния е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да уважи предявения срещу касатора установителен иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на описания магазин на основание реституция по ЗОСОИ.
От фактическа страна е установено, че от наследодателите на ищеца е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижими имот – дворно място с площ от около 529 кв. м. (по графични измервания на приетата техническа експертиза), съставлявал парцел ХІІ-1406, в кв. 125 по плана от 1921 на [населено място] и построения в него хотел с игрална зала с кафе-аперитив в приземния етаж. През 1960 г. по действалия план, имотът е бил заснет с пл. № 3888. Същата година със заповед на зам. председателя на ОНС № 612 от 15.03. 60 г. е било одобрено сливане на парцели за образуване на един общ с № V за групово или кооперативно жилищно строителство. С техническа експертиза е установено, че в образуването на парцела е включена и част от имот пл. № 3888, който е идентичен с одържавения парцел ХІІ-1406, с площ от 252 кв. м. и съществувала постройка на площ от 163 кв. м. През 1988 г. е одобрен нов регулационен план като описаната част от одържавеният имот попада в парцел ХVІІІ от кв. 206, отреден за жилищно строителство. Мероприятието е реализирано с построяването на жилищен блок „Б.”, в първия (приземен) етаж на която са построени магазини от [община].
През 1998 г. след проведена процедура чл. 6 от ЗОСОИ. Искането за обезщетяване е основано на факта, че одържавеният имот, поради застрояване, не е подлежал на възстановяване на основание ЗВСОНИ.
С решение № 171 от 12.03.1999 г. на областния управител на обл. Велико Т., издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ е признато на правоимащите правото на обезщетяване с имот на основание чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ, като имотът е магазина, построен в приземния етаж на сградата в парцел ХVІІІ от кв. 206 по плана на града.
След влизане в сила на решението за обезщетяване е изготвена оценка, като е определена общата стойност на одържавения имот и инвентар в размер на 28815 лв., а стойността на магазина, определен като обезщетение, в размер на 20 897 лв. Оценката е утвърдена от областния управител на област Велико Т. на 01.10.1999 г.
На 20.01.1999 г. кметът на община Г. О. е издал заповед за деактуване на имота. На това основание касаторът е установил фактическа власт върху имота. През 2002 г. го е отдал под наем на [фирма], който то е ползвал до 2008 г., след което върху имота е установило владение от [фирма], представлявано от Н. Т., майка на предишния наемател Д. Т..
В [община] е била образувана преписка за проверка на заповедта за деактуване на имота и наличието на основания за това. Издадена е заповед за съставяне на акт за общинска собственост за имота на 03.08.30230 г., въз основа на която и АЧОС № 2077/28.102010 г. Последвало е издаване и на заповед за изземване на имота.
При така установените факти съдът е намерил, че процедурата по обезщетяване на ищеца е завършена с издаване на решението, с което е определен вида на обезщетяването и е утвърдена оценката на одържавения имот и отстъпения като обезщетение имот, поради което той се легитимира като собственик на имота. Не е имало основание ответникът [община] да го записва като общински през 2010 г. За неоснователен е намерен доводът, че след утвърждаване на оценката е следвало да се издаде нова заповед,с която да се определят правата в съсобствеността.
Въззивният съд е възприел изцяло установените факти и направените правни изводи.
Допускането на касационна проверка се иска по разрешения материалноправен въпрос завършена ли е процедурата по обезщетяване по реда на З., ако след решението за имотно обезщетяване и утвърдена оценка за одържавения и определения като обезщетение имот не е издадена заповед, с която се конкретизира размера на признатото право на съсобственост.
Поставеният въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационна проверка.
По искането на касатора да извърши проверка за законосъобразност на издадения административен акт, от който ищците черпят вещни права, въззивният съд е намерил, че утвърдената на 01.10.1999 г. от областния управител оценка на признатото с решение № 171 от 12.03.1999 г. право на обезщетяване на ищците със собственост върху магазин, намиращ се в УПИ ХVІІІ-1335, в кв. 206 по плана на гр. Г. О. е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма, поради което е породил конститутивно действие. С утвърдената оценка, изготвена по реда на чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ, е установено, че определеният за обезщетение имот е със по-ниска стойност от одържавения по ЗОЕГПНС, поради което посочения имот става изцяло собствен на правоимащите лица. С влизане в сила на решението за определяне вида на имотното обезщетение и утвърждаването на оценката на одържавения и отстъпения в обезщетение имот, е завършен фактическия състав, предвиден в нормата на чл. 6, ал. 3 и 4 ЗОСОИ. Пропускът да се определят правата на правоимащите лица в определения им в обезщетения имот, не опорочава формираната воля на административния орган относно вида и предмета, който се отстъпва в обезщетение. Правата на правоимащите лица в определения като обезщетение имот не съставляват съществен елемент от властническото волеизявление на органа по определяне на обезщетението по ЗОСОИ. По тези съображения поставеният въпрос не е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по него.
Допускането на касационна проверка се иска и по разрешени два процесуални въпроса, като не е посочено и не е мотивирано някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, на което се иска допускане на касационна проверка и.
Първият въпрос е за това ако един от протоколите, съставен за проведено открито съдебно заседание не е подписан от председателя на състава, това основание ли е за отмяна на решението.
Процесуално нарушение, което може да служи за отмяна на решението, е само нарушение на съществена процесуална норма, което се е отразило на решаващите правни изводи относно основателността или не на правния спор, с разрешаването на който е сезиран съда или е довело до ограничаване или възпрепятстване осъществяването на процесуалните права на страните по спора.
Пропускът да се подпише протокол от съдебното заседание е отстраним и той не се отразява на правилността и законосъобразността на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Само този формален пропуск не представлява основание по чл. 271 ГПК за отмяна на първоинстанционното решение. В случая липсва доказателство и за това положеният подпис върху протокола дали е на съдията докладчик или е на секретаря за да се направи извод за вида на процесуалното нарушение.
На следващо място съдът изрично е изложил мотиви, че допуснатата в това съдебно заседание икономическа експертиза за оценка на одържавения имот и отстъпения в обезщетение е ирелевантна за спора, след като административният акт като не обжалван от касатора е влязъл в сила и като стабилен административен акт е породил правните си последици. От това следва, че решаващите правни изводи на са основани на установеното с това доказателствено средство.
Не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение поставения процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по делото.
Съдът е обсъдил събраните доказателства включително и приетите експертизи и въз основа на тях е направил правните си изводи. Касаторът поддържа, че неправилно е била определена оценката на одържавения от ищеца имот. Оценката на одържавени имоти, се извършва от вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи, въз основа на заповед от органа, издал решението за обезщетяване. Тя подлежи на обжалване по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. След изтичане на този срок, като не обжалвана тя влиза в сила и като част от административния акт, обвързва адресатите му.
От доказателствата по делото е установено, че по повод направеното от ищците искане за обезщетяване между областния управител и общината е водена кореспонденция и последната е дала сведения за статута на магазина. След приключване на процедурата по чл. 6 ЗОСОИ общината е деактувала имота, от което следва, че е узнала решението за обезщетяване на правоимащите лица и утвърдената оценка и не е упражнила правото си да обжалва административния акт.
При правилно прилагане на материалния закон въззивният съд е намерил, че решението за обезщетяване е взето при действието на чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ в редакцията му след изменението с ДВ, бр. 45 от 1998 г., съгласно който с утвърждаването на оценката на признатото право на обезщетяване от компетентния орган се формира окончателно властническото му изявление по искането, за обезщетяване. То поражда правните последици, към които е насочено, и не е необходимо издаването на друго допълнително решение. Това следва и от нормата на чл. 6 ЗОСОИ, който не предвижда издаването на други актове, обективиращи властнически разпореждания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 119/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: