2
гр. д. № 692/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 57
София, 04.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 692/2011 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 04.08.2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решение от 18.03.2011 г. по гр. д. № 636/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 741/2007 г. на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу В. В. Г., П. Г. Д., Х. Г. Г., И. В. И., Х. В. И., Р. Х. Р., А. В. Д., Д. Н. Р., Г. Х. Б. и В. Х. Г., наследниците на И. Г. Г., ревандикационен иск за УПИ ХІІ-924, 6280, в кв. 56 по плана от на [населено място], а по молбата за уточнение на иска от 25.02.2008 г. парцел ХІІ в кв. 56 по плана от 2002 г., с площ от 13.026 кв. м. , в който имот попада поземлен имот с площ от 2152 кв. м., възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ и нанесен в плана с пл. № 6280, както и построената в него масивна двуетажна сграда с частичен сутерен, застроен на площ от 88 кв. м., първи етаж на площ от 144 кв. м. и втори етаж на площ от 155 кв. м. Касационната проверка е допусната по разрешените с въззивното решение материалноправни въпроси дали е налице ограничение за възстановяване собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, когато имотът е усвоен за мероприятие и дали реализирането му е трябвало да се предхожда от проведена процедура по отчуждаване на имота. Касационна проверка е допусната и по приложението на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, по която няма формирана практика.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на ответниците е внесъл в кооперативното стопанство нива с площ от 2152 кв. м. в м. „К.”, в землището на [населено място]. През 1971 г. ТКЗС „И.”, [населено място] е уведомило ОНС [населено място], че дава съгласие за отреждане на терен в кв. 70, съставляващ парцели І-753, ІІ-753 и V-758,752, които са изключени от регулация, за извършване на специално строителство от ДИТНП. С решение по протокол № 17 от 4.08.1971 г. ОНС П. е дал строителна линия и ниво за строеж, като е определил и терен с площ от 14.6 дка, който е отреден за строителството и следва да бъде ограден. По плана от 1957 г. площта на терена е била извън регулацията на населеното място. В плана от 1980 г. е заснет като имот пл. № 924, и е отбелязано, че не е урегулиран. В плана от 1987 г. имотът е включен в регулационните граници на населеното място и с отбелязване на ръка е посочено, че за него е отреден парцел ХІІ, в кв. 56. В регулационния план в сила от 2008 г. е нанесен УПИ ХVІ-924, 6280, като имот 6280 е реституираният на ответниците имот с площ от 252 кв. м.
Върху терена е изпълнено строителство на обект „Б.”. Инвеститор на обекта е бил комитета за наука и технически прогрес и висше образование, а изпълнител М. – поделение № 65980, гр.- П.. Представени са доказателства, че е проведена процедура за отчуждаване и обезщетяване собственици, чиито имоти са засегнати от мероприятието. Със заповед № 02206 от 11.12.1973 г. на председателя на КНТПВА е назначена комисия за приемане на обект „Б.”. Обектът е приет и пуснат в експлоатация.
Установено е и това, че имотът на наследодателя на ответниците попада в терена, усвоен за мероприятието. Искането на наследниците за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ е оставено без уважение от ОСЗ, поради застрояването му. С решение от 17.11.2003 г. по гр. д. № 275/2003 г. Ботевградски районен съд е отменил отказа, по съображения, че обект „Б.” е изпълнен без строителни книжа и отстъпено право на строеж, поради което и на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване. Въз основа на това влязло в сила решение е постановено решение от ОСЗ № 6203 от 11.02.2004 г., с което е възстановено правото на собственост върху ливада с площ от 2152 кв. м., индивидуализирана както следва:”… шеста категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „К.”, имот пл. № 924, парцел ХІІ, в кв. 56 от кадастрален план от 1987 г. при граници : н-ци на И. В., н-ци на И. Д., н-ци на Х. Г.”. В забележка е посочено, че съгласно удостоверение на ОА П. от 27.01.2003 г. и скица № 325 от 18.1.2002 г. имотът попада в УПИ ХІІ, в кв. 56. Въз основа на това решение е проведена и процедура за нанасяне на имота в плана и същият е заснет с пл. № 6280, като е отразено, че парцел ХІІ, в кв. 56 по плана на [населено място] се отрежда за имоти 924 и 6280.
За да отрече правото на собственост върху имота на касатора съдът е приел, че след като по делото не е установено да е проведена процедура по отчуждаването му за обществено мероприятие, той не е станал държавна собственост. Представеният акт за държавна собственост № 1 от 2001 г., издаден на основание чл. 70, ал. 2 ЗДС и Разпореждане № 88/1997 г. на МС, с което е предоставен недвижим имот – публична държавна собственост, свързан с отбраната на страната на държавната и местна администрация за стопанисване и управление, също не легитимира Комитета по стандартизация и метрология, чиито правоприемник е ищеца, за собственик на имота, тъй като с този акт е предоставено правото на стопанисване на обект – вила „Б.”, а предмет на иска е УПИ ХІІ-, с площ от 13026 кв. м., в кв. 56 по плана на [населено място] и построената в него сграда. За недоказано е намерено твърдението на касатора, че обект вила „Б.” включва и терена, предмет на иска. Аргумент за това е намерен в установеното с приета техническа експертиза, че с плана от 1957 г. имотът не е бил включен в строителните граници на населеното място. В плана от 1980 г. е заснет с пл. № 924, като по разписния списък е записан на С.. Имот пл. № 924 е включен в регулацията с плана от 1987 г., като е отбелязано на ръка с молив, че за него се отрежда парцел ХІІ-924 в кв. 56. В действащия регулационен план от 2008 г. имотът е нанесен като УПИ ХVІ-924, 6280, където с пл. № 6280 е нанесен възстановения на ответниците по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, представлявал нива, в който имот попада и построената вила, предмет на иска. С експертизата е установено и това, че не се съхраняват строителни книжа на построяване на сграда в техническия отдел на [община].
Въз основа на гласни доказателства съдът е приел за установено, че сградата е построена през 1971-1973 г. като инвеститор е бил Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование (ДКНТПВО), а изпълнител М.
След анализ на доказателствата съдът е направил правния извод, че след като не е установено извършване на процедура по отчуждаване на имота за предвиденото мероприятие, което е от секретен характер, то правото на собственост върху имота не е преминало в патримониума на държавата.
За неоснователен е намерен и доводът на ищеца, сега касатор, че имотът не е подлежал на земеделска реституция поради наличие на пречка от визираните в чл. 10б ЗСПЗЗ след като ищец, не е доказал да е собственик на имота. С този аргумент е отказал да извърши косвен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на имота в полза на ответниците, както и да обсъди доводът, че на основание чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ държавата е запазила правото на собственост върху имота. Обосновал се е с извода, че правото на собственост се запазва ако е придобито, но в случая по делото не е установено да се е осъществил правопораждащ факт, който има за последица преминаване на правото на собственост върху спорния имот в полза на държавата.
Изводите са необосновани и са направени при неправилно прилагане на материалния закон.
При установените данни, че възстановеният на ответниците имот е част от друг по-голям терен, отреден за мероприятие, което е изпълнено през 1971-1973 г. и обектът е пуснат в експлоатация, в нарушение на закона е прието, че имотът, предназначен за мероприятието, не е станал държавна собственост.
Правото на собственост е възникнало в патримониума на държавата от момента на приемане на обекта и пускането му в експлоатация. От този момент държавата е станала собственик и на прилежащия за обслужването на обекта терен. Поради провеждането на мероприятие върху него, този имот не е подлежал на реституция по аргумент от нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Без правно значение за прилагане на нормата е законността на строителството. Законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. За да е налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в реални граници е достатъчно наличието на извършено до 01.03.1991 г. строителство – факт безспорно установен по делото. Разпоредбата не въвежда изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство. След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин.
С приемането на ал. 5 на чл. 10 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 45 от 1995 г.) законодателят повелява, че земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелства, посочени в ал. 1, са държавна собственост.
Незаконосъобразно е позоваването на нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като тя е приложима по отношение на имоти, които след обобществяването им са включени в регулацията на населеното място, урегулирани са в жилищностроителни парцели и са застроени след спазване законовите изисквания за това. Спорният терен е включен в строителните граници на населеното място през 1987 г., но е нанесен в плана като бяло петно, тъй като е бил секретен.
При постановяване на решението не е взето предвид и това, че по реда на ЗСПЗЗ на възстановяване подлежи правото на собственост върху земеделски земи по смисъла на чл. 2 от този закон, за които е установено, че са принадлежали на лицето, претендиращо възстановяване на собствеността преди образуването на ТКЗС, ДЗС и АПК и за които не са налице пречките за възстановяване на собствеността, които законът изрично предвижда, че не позволяват реалното възстановяване. В чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че държавата запазва собствеността върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, вкл. и на М., на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на МРРБ, доколкото са необходими за тяхната дейност, върху земи, предоставени на М., на М. и на други ведомства, за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, както и върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати-изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии,както и върху земите под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти. Тези разпоредби намират приложение само когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие, което касае съответния обществен интерес, т.е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините.
Делото е останало непопълнено с доказателства относно характера и предназначението на изпълненото мероприятие. Не е установено по категоричен начин дали обект „Б.” попада в приложното поле на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на земеделска реституция. На следващо място делото е останало непопълнено с доказателства за размера на прилежащия терен за изпълнения обект, което е следвало да се установи с техническа експертиза.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила повеляващи, че съдът пристъпва към постановяване на решение при напълно изяснено дело, както и неправилното прилагане на материалния закон, са основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да се извършат допълнителни съдопроизводствени действия за попълването му с относимите за спора факти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 18.03.2011 г. по гр. д. № 636/2010 г. на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: