О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр.София, 16.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр.д. № 2766 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Б. и Б. В. В., двете чрез адвокат А. Б. от АК Б. срещу решение № 1192 от 29.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 787/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което се потвърждава решение № 3079/01.07.2015 г. по гр.д. № 828/2014 г. на РС Разлог и се отхвърля предявения от касаторите срещу Т. Х. С. иск с правно основание чл.108 ЗС да се признае правото им на собственост по наследство на общо ? идеална част /по 1/8 ид. част/ от поземлен имот с пл. № 351 от кв.37 по ПУП на [населено място], ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда и да се предаде владението му, както и да бъде отменен нотариален акт № 41, том ІІІ, дело № 333/2013 г. на нотариус с рег. № 061, в регистъра на Нотариалната камара.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, свързани със задължението на съда да изложи собствени мотиви относно всички доводи и възражения на страните; за приложението на презумцията по чл.69 ЗС при упражняване на фактическа власт от един от наследниците върху целия съсобствен имот, както и за легитимиращото действие на констативния нотариален акт за собственост, съставен по реда на чл.587 ГПК; Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1; вторият въпрос е в противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, а третият – в противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и че по отношение на първия въпрос за правомощията на въззивната инстанция е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложено е решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
От Т. Х. С., чрез адвокат Б. С. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са низходящи наследници по закон /заедно с неучастващия в делото Я. В. С./ на В. Я. С., починал на 26.07.1997 г., а ответницата – преживяла съпруга. От фактическа страна съдът е приел, че след смъртта на общия наследодател, ответницата се е снабдила с нотариален акт № 8 от 20.11.2011 г. за собственост на ? идеални части от наследствения имот, представляващ поземлен имот с пл. № 351 от кв.37 по ПУП на [населено място], с площ 560 кв.м, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. С констативен нотариален акт № 41, том ІІІ, дело № 333/2013 г., Т. Х. С. е призната за собственик по давност на останалата ? идеална част от наследствения имот, която се оспорва от ищците. В мотивите на решението се приема също, че след като ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия имот след смъртта на съпруга й, това е началният момент, към който следва да се преценява дали в полза на един от наследниците е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок. Владението върху целия имот е било установено и пред нотариуса с констативния нотариален акт, поради което преживялата съпруга се легитимира като собственик, а предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос, прилага ли се презумцията по чл.69 ЗС при упражняване на фактическа власт от един от наследниците върху целия съсобствен имот, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и поради противоречиво решаване на поставения процесуалноправен въпрос – длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения, както и за дейността на въззивния съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, когато обжалваното решение противоречи на решение по чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата и поради това не може да обоснове допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според разясненията в т.3 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите повдигнати от касаторите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за задължението на съда да изложи собствени мотиви относно всички доводи и възражения на страните, както и за легитимиращото действие на констативния нотариален акт за собственост, съставен по реда на чл.587 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същите са обусловени от допуснатия до касация материалноправен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решение при разглеждане на правния спор по същество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1192 от 29.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 787/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на Р. В. Б. и Б. В. В., чрез адвокат А. Б. от АК Б., в едноседмичен срок да внесат дължимата държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.