4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 24.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 60230/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280 от ГПК и т.р. 1/2010г. на ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима; 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят и съобразява коя хипотеза на чл. 280, ал.1,2 и 3 ГПК се подържа; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния изход на делото; 4/проверява дали тълкуването на въззивният съд попада в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, посочени в изложението, а именно дали е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.Съдът е сезиран с касационна жалба от ответниците Р. Н. К., С. С. Х. и П. К. Й. срещу въззивно решение № 815/ 21.04.2016г., постановено по в.т.д. 4055/2015г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат. Делото е търговско, с цена на иска над 20000лв. е не попада в изключенията на чл. 280, ал.2 ГПК.
2. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите формулират следните правни въпроси: недопустимо или неправилно е съдебно решение, когато в мотивите съдът е заявил, че ще се произнесе по непредявен иск, а в диспозитива се е произнесъл по предявения иск; необосновано ли е съдебно решение, когато в мотивите съдът обявява, че е сезиран с два иска, единия от които е непредявен, при положение, че мотивите съдържат фактически констатации и правни изводи, относими към предявения иск, по който съдът се е произнесъл в диспозитива на съдебното решение. От поясненията към поставените въпроси се установява, че въпросите са свързани с тълкуването на чл. 270, ал.3 ГПК и конкретизирани са следните: кога е налице произнасяне по непредявен иск при противоречие между мотиви и диспозитив; при противоречие в мотивите, налице ли е произнасяне по непредявен иск. Подържа се общо наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
3. Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане на П. АД срещу ответниците- авалисти по запис на заповед, издаден на 26.10.2010г. за сумата 258310лв.. Според Софийски апелативен съд, Кюстендилският окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е формирал воля за нищожност на запис на заповед от 31.08.2007г. за 400000лв., а предметът на делото е вземане на П. АД по запис на заповед от 26.10.2010г. за сумата 258310лв., поради което е обезсилил първоинстанционното решение. По поставените въпроси, въззивният съд е приел, че формираната воля в мотивите е от значение за преценката дали въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, както и че произнасянето по непредявен иск води до недопустимост на решението, а не до необоснованост и до неправилност на акта.
4. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като по поставените въпроси в Изложението, въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС.
С решение 347-10-ІІ ГО е прието, че при противоречие между формираната воля в мотивите и изразената воля в диспозитива към решението, е от значение формираната воля в мотивите, тъй като е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива и последната подлежи на поправка. С решение 318-13-ІІІ ГО е прието, че при противоречие в мотивите, когато не може да се извлече волята на съда, решението е абсолютно неразбираемо и е нищожно, но когато има противоречиви мотиви, но волята на съда може да бъде извлечена, не е налице нищожност, а очевидна фактическа грешка, когато тази формирана воля противоречи на изразената воля в диспозитива на решението.
В съгласие с тази практика, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, тъй като волята на първоинстанционния съд може да се извлече от мотивите на решението и е отчел именно формираната воля в мотивите на решението, а не изразената такава в диспозитива на съдебния акт, за да прецени дали съдът се е произнесъл по предявения иск.
С решение 133-11-ІІІ ГО е прието, че решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. С т.17 от т.р.4-14- ОСГТК е прието, че предмет на делото по чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,т.9 ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.
Без да се отклони от задължителната практика, въззивният съд е приел, че Кюстендилският окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск и е обезсилил първоинстанционното решение.
Неотносима е приложената от жалбоподателите задължителна практика на ВКС, тъй като тя касае въпроса дали мотивите към решението формират сила на присъдено нещо, а в случая е налице хипотеза, при която е налице противоречие между мотиви и диспозитив, както и противоречие между самите мотиви и не се засяга въпроса дали мотивите към решението формират СПН.
Разноските за настоящото производство, следва да се присъдят с окончателния акт.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 815/ 21.04.2016г., постановено по в.т.д. 4055/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: