3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 30.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3350/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 7324 от 26.07.2016 г. от К. Д. К. срещу определение № 412/18.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 516/2016г. на Пазарджишки окръжен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор подържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
ВКС, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърден отказ на съдията по вписване, намира, че то подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал.4 вр. с чл. 284, ал.2 от ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд по частна жалба на К. Д. К. от [населено място] срещу отказ на съдията по вписване е приел, че Постановлението за възлагане на недвижим имот на ДСИ не отговаря на изискванията на закона, тъй като възложеният втори етаж от жилищна сграда не е посочен като самостоятелен обект в сграда, не е посочен идентификаторът му, не са посочени съседите на самостоятелния обект в сграда и не е представена схема за него. За да достигне до тези изводи, въззивният съд е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 6, ал.3 от ПВ и чл. 60, т.1-7 от ЗКИР.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС или този въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В Изложението по чл. 280, ал.1 от ГПК, жалбоподателят е формулирал най- общо въпроси относно правомощията на съдията по вписване и индивидуализацията на недвижимия имот в актовете, подлежащи на вписване. Отговорът на първия въпрос е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 32а, ал.1 от ПВ, а отговорът на втория въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 6, ал.1,б.“в“ от ПВ и чл. 6, ал.3 от ПВ.
По приложението на посочените разпоредби има създадена задължителна практика на ВКС. С т.6 от т.р. 7/2012г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че съдията по вписване не проверява материалните предпоставки на акта, който подлежи на вписване, но има правомощие да проверява съдържанието на акта в посока дали имотът е индивидуализиран. С определение по чл. 274, ал.3 от ГПК № 841/ 19.12.2013г. на ВКС ІV г.о. е дадено разрешение на въпроса по какъв начин се индивидуализират недвижимите имоти, които са обект или не на кадастъра, а именно, че недвижимият имот, който е самостоятелен обект на кадастъра се индивидуализира съгласно изискванията на чл. 6, ал.3 от ПВ във връзка с чл. 60, т.1-7 от ЗКИР, а когато недвижимият имот не е обект на кадастъра, индивидуализацията се извършва съгласно чл. 6, ал.1, б. „в“ от ПВ.
В случая въззивният съд се е произнесъл в съгласие със задължителната практика на ВКС. Съдията по вписване е извършил проверка на съдържанието на Постановлението за възлагане в посока идентификация на недвижимия имот и не е извършил проверка на материалните предпоставки на акта. Вторият етаж, който е продаден на публичиен търг, не е индивидуализиран съгласно посочените по- горе разпоредби. За него не е посочен идентификатор в случай, че е самостоятелен обект в сграда и не е индивидуализиран със застроена площ и три граници в случай, че не е самостоятелен обект на кадастъра.
Тъй като по формулираните въпроси относно правомощията на съдията по вписване и индивидуализацията на недвижимия имот има формирана задължителна практика, то посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 412/18.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 516/2016г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :